Halelu 78
1 E NA kanaka o'u, e hoolohe mai oukou i ko'u kanawai; E haliu mai hoi i ko oukou pepeiao i na olelo a ko'u waha.
Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
2 E hooaka ae au i kuu waha ma na himeni, A e hai aku hoi i na mele kahiko;
Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
3 I na mea a kakou i lohe ai, a i ike ai hoi, A ua hai mai no ko kakou poe makua ia kakou.
Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
4 Aole kakou e huna, mai ka lakou poe keiki, A hiki aku i ka hanauna hope loa, I ka hoike ana aku i na halelu no Iehova, A me kona ikaika, a me na mea kupanaha ana i hana'i.
Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
5 Hoopaa oia i mea hoike no ka Iakoba, A kau no hoi oia i kanawai no ka Iseraela, A kauoha mai la i na kupuna o kakou, E ao ae lakou ia mea i ka lakou poe keiki:
Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
6 I ike ka hanauna hope loa aku, E ku mai hoi na keiki i hanau mai a hoike i ka lakou mau keiki;
За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
7 I kau aku ko lakou manaolana i ke Akua, Aole hoi e poina na hana a ke Akua, Aka, e malama i kana mau kauoha:
За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
8 I like ole lakou me ko lakou poe kupuna, He hanauna ku e, a kipi hoi; He hanauna hooponopono ole i ko lakou naau, A hilinai ole hoi ko lakou naau i ke Akua.
И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
9 O na mamo a Eperaima i kahikoia i ke kakaka, Huli hope no lakou i ka la i kaua'i.
Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
10 Aole lakou i malama i ka berita o ke Akua, A hoole lakou i ka hele ma kona kanawai:
Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
11 Poina ia lakou kana mau hana. Na mea kupanaha hoi ana i hoike mai ai.
А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
12 Hana iho la no oia i na mea kupanaha imua o ko lakou poe makua, Ma ka aina o Aigupita, ma ke kula hoi o Zoana.
Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
13 Mahele ae la oia i ke kai, a alakai mai la ia lakou; Hooku ae la oia i na wai me he puu la.
Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
14 Ma ke ao oia i alakai mai ai ia lakou i ke ao, Ma ka malamalama o ke ahi hoi i na po a pau.
Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
15 Wahi ae la oia i na pohaku ma ka waonahele, Hoohainu mai oia, e like me na ale nui.
Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
16 Hoopuka ae la oia i na wai kahe mailoko mai o ka pohaku, A kahe mai la na wai e like me na muliwai.
И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
17 Hana hewa hou aku la lakou ia ia, I ke ku e ana i ka Mea kiekie ma ka waoakua.
Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
18 Hoao aku la lakou i ke Akua ma ko lakou naau, I ka nonoi ana i ai, no ko lakou kuko iho.
Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
19 Hoowahawaha aku la lakou i ke Akua, i iho la, E hiki anei i ke Akua ke halii i papaaina ma ka waonahele?
И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Aia hoi! hahau ae la oia i ka pohaku, a kahe iho la na wai, A huliamahi mai la na wai kahe; E hiki anei ia ia ke haawi mai i ka ai? A e hoomakaukau hoi i ia no kona poe kanaka?
Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
21 Nolaila, lohe mai la o Iehova a huhu iho la; A hoaia ke ahi maloko o ka Iakoba, A pii ae la ka huhu maluna o ka Iseraela:
Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
22 No ka mea, aole lakou i manaoio i ke Akua; Aole hoi i paulele i kona kokua ana.
Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
23 Ua kauoha nae oia i na ao, mailuna mai, A ua wahi no hoi i puka ma ka lani,
При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
24 A ua hooua mai oia maluna o lakou, i mane e ai ai, A ua haawi mai i ka hua palaoa o ka lani na lakou.
Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
25 Ai iho la na kanaka i ka ai a ka poe kiekie: Hoouka mai la oia i io na lakou a nui.
Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
26 Hoopa mai la oia i ko ka hikina makani ma ka lani: A i kona ikaika, kai mai la oia i ka makani o ke kukuluhema.
Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
27 A hooua mai oia i ka io maluna o lakou me he lepo la, A me na manu hulu, e like me ke one o ke kai.
Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
28 Hoohaule iho la oia ia mea ma ke kahua hoomoana, A puni hoi ko lakou wahi i noho ai.
И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
29 A ai iho la lakou, a maona loa ae la: Hoopuka mai no oia na lakou i ka mea a lakou i kuko ai.
И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
30 Aole nae lakou i huli, mai ko lakou kuko ana; I ka wa e waiho ana ka ai i ko lakou waha,
А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
31 Kau mai la ka huhu o ke Akua maluna o lakou, A luku iho la oia i ko lakou poe ikaika; A hookulou no hoi i ka poe i waeia o ka Iseraela.
Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
32 Aka, ma ia mau mea a pau, hana hewa hou iho la no lakou, Aole i manaoio i kana mau hana kupanaha.
При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
33 Nolaila, haawi oia i ka noho makehewa ana i ko lakou mau la, A me ka wiwo wale, i ko lakou mau makahiki.
Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
34 Ina luku oia ia lakou, alaila, nonoi aku lakou ia ia, Huli ae la no hoi, a imi i ke Akua.
Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
35 Hoomanao iho la lakou, o ke Akua ko lakou Pohaku, A o ke Akua kiekie hoi ko lakou Hoolapanai.
И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
36 Aka, hoomalimali aku lakou ia ia ma ko lakou waha A wahahee aku no hoi ia ia ma ko lakou alelo.
Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
37 Aole i kupaa ko lakou naau ma ke Akua, Aole hoi i hilinai i kona berita.
Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
38 Lokomaikai mai no nae oia, a kala mai i ka hala, Aole i anai mai ia lakou: Hoohuli pinepine aku oia i kona huhu, Aole i hoala i kona inaina a pau.
Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
39 No ka mea, hoomanao oia, he palupalu lakou, He ea hele wale aku, aole hoi mai.
И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
40 Me he aha la la ko lakou kipikipi ana ia ia ma ka waonahele? A hoonaukiuki ia ia ma ka waoakua?
Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
41 A huli ihope lakou a hoao i ke Akua, Hoehaeha no hoi i ka Mea Hemolele o ka Iseraela.
Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
42 Aole lakou i hoomanao i kona lima, I ka la ana i hoopakele ai ia lakou i ka pilikia,
Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
43 I ka manawa ana i kau ai i kona mau hoailona ma Aigupita, A me kana hana kupanaha ma ke kula o Zoana:
Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
44 Hoolilo oia i ko lakou muliwai i koko, A me na kahawai hoi, a hiki ole ia lakou ke inu.
И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
45 Hoouka ae la oia i ka makika maluna o lakou, A nahu iho la oia ia lakou; A me na rana hoi, a hooki loa oia mau mea ia lakou.
Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
46 Haawi ae la oia i ka lakou ai na ke poko, A me ka mea a lakou i hooikaika'i na ka uhini.
И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
47 Pepehi mai la oia i ka lakou kumuwaina i ka huahekili, A me ka lakou sukamora i ka hau.
Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
48 Hoolilo ae la oia i na bipi a lakou i ka huahekili, A me na holoholona a lakou i ka uila.
И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
49 Hoouka ae la oia maluna o lakou, i ka wela o kona huhu, A me ka ukiuki, a me ka inaina, a me ka popilikia, A hoouna mai no hoi i na elele ino.
Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
50 Hoomakaukau iho la oia i ke ala no kona huhu, Aole ia i kaohi i ko lakou uhane mai ka make mai; Aka, haawi no oia i ko lakou ola i ka mai ahulan;
Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
51 A pepehi no hoi i na hiapo a pau o Aigupita, O na poo ikaika ma na halelewa o Hama.
Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
52 Kai mai la oia i kona poe kanaka me he poe hipa la, A alakai no hoi ia lakou ma ka waonahele me he ohana la.
А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
53 Alakai oia ia lakou i ka malu, i ole ai lakou e makau: Aka, poi mai ke kai maluna o ko lakou poe enemi.
И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
54 Hoohele oia ia lakou i kona aina hoano, I keia mauna hoi a kona lima akau i hookumu ai.
Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
55 Kipaku aku la oia i ko na aina e, mai ko lakou alo aku, Mahele ae la oia ma ke kaula-ana i ka ilina no lakou, A hoonoho iho la i na ohana o ka Iseraela iloko o ko lakou mau halelewa.
И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
56 Aka, hoao lakou i ke Akua kiekie, a kipi aku la, Aole hoi i malama i kana mau kauoha:
Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
57 Huli hope lakou, a hoopunipuni e like me na makua o lakou; Ua huli lakou ihope, e like me ke kakaka lauwili.
Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
58 Hoonaukiuki lakou ia ia i ko lakou wahi kiekie, A hoolili no hoi ia ia i ko lakou poe kii kalaiia.
Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59 A lohe ke Akua alaila, huhu mai la ia, A hoopailua loa no hoi i ka Iseraela.
Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
60 Nolaila, haalele iho la oia i ka halelewa o Silo, I ka halelole hoi kahi ana i noho ai iwaena o na kanaka,
Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
61 A haawi no hoi i kona mea hanohano i ke pio ana, A me kona mea nani iloko o ka lima o ka enemi.
И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62 Hoolilo no oia i kona poe kanaka i ka pahikaua, A huhu mai la i kona hooilina.
Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
63 Hoopau no ke ahi i kona poe kanaka ui; Aole nae i kanikau na wahine puupaa.
Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64 Haule no hoi kona poe kahuna i ka pahikaua; Aole nae i kanikau kona poe wahiue kanemake.
Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
65 Alaila ala ae la ka Haku me he mea la mai kona hiamoe ana, Me he kanaka ikaika la hoi i ona i ka waina.
Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
66 Alaila, pehi ae la oia i kona poe enemi ma ko lakou hope; Haawi no ia i hilahila mau loa lakou.
И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
67 Hoowahawaha oia i ka halelewa o Iosepa, Aole hoi i wae i ka ohana o Eperaima:
При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
68 Aka, wae no ia i ka ohana o Iuda, I ka mauna hoi o Ziona ana i aloha'i.
Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
69 Hana oia i kona wahi hoano e like me na wahi kiekie, E like hoi me ka honua ana i hookumu mau loa'i.
Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
70 Wae mai la oia ia Davida i kana kauwa, A lawe ae la ia ia, mai na pahipa ae:
Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
71 Mai ka hahai ana i na hipa mea keiki, ua lawe oia ia ia, E hanai i ka Iakoba, i na kanaka ona, I ka Iseraela hoi, i kona hooilina.
Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
72 Hanai mai la oia ia lakou e like me ka pono o kona naau; A alakai ae la ia lakou ma ke akamai o kona mau lima.
Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
