Solomona 28
1 HOOHEE wale ka mea hewa, aohe mea e hahai ana; O ka poe pono hoi, wiwo ole lakou me he liona la.
Нечестивите бягат без да ги гони някой, А праведните се смели като млад лъв.
2 No ka hewa o ka aina, nui no kolaila poe alii; A ma ke kanaka noonoo a ike hoi e paa loihi ana no ia.
От бунтовете на страната началниците й биват мнозина, Но чрез умни и вещи човеци един неин управител продължава дълго време.
3 O ke kanaka ilihune e hookaumaha ana i ka poe ilihune, Oia ka ua e hoopau ana i ka ai a pau.
Беден човек, който насилва немотните, Е като пороен дъжд, който не оставя храна.
4 O ka poe haalele i ke kanawai, hoomaikai no lakou i ka mea hewa: O ka poe malama hoi i ke kanawai, ku e aku no i ua poe la.
Които отстъпват от закона хвалят нечестивите, Но които пазят закона противят се на тях.
5 Aole i ike ka poe aia i ka hoopono; A o ka poe imi ia Iehova, ike no i na mea a pau.
Злите човеци не разбират правосъдие, Но тия, които търсят Господа разбират всичко.
6 E aho ka mea ilihune ke hele oia ma ka pololei, I ka mea waiwai i hookekee i kona aoao.
По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е опак между два пътя, макар и да е богат.
7 O ka mea malama i ke kanawai, he keiki naauao ia; O ka hoa no ka poe hookai wale, oia ka i hoohilahila i kona makuakane.
Който пази закона е разумен син, А който дружи с чревоугодниците засрамва баща си.
8 O ka mea hoonui i kona waiwai ma ka uku kuala a me ke kaili wale, E hooiliili oia ia mea na ka mea e aloha aku i ka poe ilihune.
Който умножава имота си с лихварство и грабителство Събира го за този, който показва милост към сиромасите.
9 O ka mea haliu aku i kona pepeiao aole hoolono i ke kanawai, E hoopailuaia kana pule.
Който отклонява ухото си от слушане закона, На такъв самата му молитва е мерзост.
10 O ka mea kai hewa aku i ka poe pololei ma ka aoao hewa, Ma kona lua iho oia e haule ai; A o ka poe pololei hoi, e ili mai ka maikai no lakou.
Който заблуждава праведните в лош път, Той сам ще падне в своята яма, А непорочните ще наследят добрини.
11 Ua naauao no ke kanaka waiwai i kona manao iho; Aka, o ka mea ilihune a naauao hoi, oia ka i ike aku ia ia.
Богатият човек мисли себе си за мъдър! Но разумният сиромах го изучава.
12 I ka hauoli ana o ka poe pono, nui ka hanohano; A i ke ku ana'e o ka poe hewa, ua hunaia ke kanaka.
Когато тържествуват първенците има голяма слава, А когато се издигнат нечестивите човек се крие.
13 O ka mea huna i kona hewa iho, aole oia e pomaikai; Aka, o ka mea hooia a haalele hoi, e alohaia mai oia,
Който крие престъпленията си няма да успее, А който ги изповяда и оставя ще намери милост.
14 Pomaikai ke kanaka ke mau aku kona makau; O ka mea hoopaakiki i kona naau, e haule oia i ka popilikia.
Блажен оня човек, който се бои винаги, А който закоравява сърцето си ще падне в бедствие.
15 O ka liona uwo a me ka bea holoholo, Oia ke alii hewa maluna o na kanaka ilihune.
Като ревящ лъв и гладна мечка Е нечестив управител над беден народ.
16 O ke alii naauao ole, nui kona hookaumaha ana; O ka mea hoowahawaha i ka makee waiwai, e loihi no kona mau la.
О княже, лишен от разум, но велик да насилствуваш, Знай, че който мрази грабителство ще продължи дните си.
17 O ke kanaka hewa i ke koko o kekahi, E holo oia i ka lua; mai keakea kekahi ia ia.
Човек, който е товарен с кръвта на друг човек, Ще побърза да отиде в ямата; никой да го не спира.
18 O ka mea hele pololei e ola oia; O ka mea hookekee i kona aoao, e haule koke no ia.
Който ходи непорочно, ще се избави, А който ходи опако между два пътя изведнъж ще падне.
19 O ka mea mahi i ka aina e maona oia i ka ai; O ka mea hoopili mea ai mahope o ka poe lapuwale e piha oia i ka ilihune.
Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща ще го постигне сиромашия.
20 O ke kanaka hooiaio, nui wale kona mau mea e pomaikai ai; O ka mea holo kiki mahope o ka waiwai, aole e ole kona hala.
Верният човек ще има много благословения; Но който бърза да се обогати не ще остане ненаказан.
21 O ka manao ana i ko ke kanaka kino, aole ia he maikai; No kahi apana ai e lawehala no ua kanaka la.
Не е добре да бъде човек лицеприятен, Защото за един залък хляб такъв човек ще извърши престъпление.
22 O ka mea hooikaika ma ka waiwai, he maka ino kona, Aole oia e ike o ka ilihune kana mea e loaa ai.
Който има лошо око, бърза да се обогати. А не знае, че немотия ще го постигне.
23 O ka mea ao aku i ke kanaka, mahope iho e loaa ia ia ka lokomaikaiia mai, Mamua o ka mea malimali me kona alelo.
Който изобличава човека, той после ще намери по-голямо благоволение, Отколкото оня, който ласкае с езика си.
24 O ke mea kaili wale i ka kona makuakane a me ka kona makuwahine, Me ka i ana ae, Aole ia he hewa, Oia ka hoa no ka pepehi kanaka.
Който краде от баща си или от майка си и казва: Не е грях, Той е другар на разрушителя.
25 O ka mea i haaheo ka naau, oia ka i hookonokono i ka hakaka; O ka mea paulele ia Iehova e lako loa oia.
Човек с надменна душа подига крамоли, А който уповава на Господа ще затлъстее.
26 O ka mea paulele i kona naau iho, oia ka mea naaupo: O ka mea hele ma ka naauao, e hoopakeleia oia.
Който уповава на своето си сърце е безумен, А който ходи разумно, той ще се избави.
27 O ka mea haawi wale na ka mea ilihune, aole oia e nele; A o ka mea i uhi ae i kona mau maka, e nui kona hoinoia mai.
Който дава на сиромасите няма да изпадне в немотия, А който покрива очите си от тях ще има много клетви.
28 I ke ku ana o ka poe hewa, ua huna ke kanaka ia ia iho; A make lakou, alaila mahuahua ka poe pono.
Когато се възвишат нечестивите, хората се крият, Но когато те загиват, праведните се умножават.
