Mataio 13
1 I A la la, hele aku la o Ieau iwaho o ka hale, a noho iho la ia ma kapa o ka loko.
В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото.
2 He nui loa ka poe kanaka i akoakoa mai io na la, ee aku la ia maluna o kekahi moku, noho iho la; a ku nui mai la ua poe kanaka la mauka.
И събраха се до Него големи множества, така щото влезе и седна в една ладия; а целият народ стоеше на брега.
3 Ao mai la oia ia lakou i kela mea keia mea ma na olelonane, i ka i ana mai, Aia hoi, hele aku la kekahi kanaka lulu hua e lulu.
И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее;
4 A i kana lulu ana, helelei iho la kekahi ma kapa alanui, lele mai la na manu, a pau ae la ia i ke kikoa.
и като сееше някои зърна паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха.
5 Aka helelei iho la kekahi ma kahi hapapa, aohe nui o ka lepo; kupu wawe ae la ia no ka papau o ka lepo.
А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
6 A puka mai ka la, mae iho la ia, maloo aku la no ke aa ole.
и като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха.
7 Aka helelei iho la kakahi ma kahi kakalaioa, kupu ae la ke kakalaioa a kahihi aku la ia mea.
Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха.
8 Aka helelei iho la hoi kekahi ma ka lepo maikai, a hua mai la i ka hua, he pahaneri ka kekahi, he pakanaono ka kekahi, a he pakanakolu ka kekahi.
А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.
9 O ka mea pepeiao lohe la, e hoolohe ia.
Който има уши [да слуша], нека слуша.
10 Hele mai la kana poe haumana, ninau aku la ia ia, No ke aha la oe e olelo mai ai ia lakou ma na olelonane?
Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?
11 Olelo mai la oia ia lakou, i mai la, No ka mea, ua haawiia aku ia oukou e ike i na mea pohihihi o ke aupuni o ka lani, aole nae i haawiia'ku ia lakou.
А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.
12 O ka mea ua loaa, e haawi hou ia'ku nana a mahuahua; aka, o ka mea ua loaa ole, e laweia'ku kana mai ona aku la.
Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
13 Nolaila ka'u e olelo aku nei ia lakou ma na olelonane; no ka mea, i ka nana ana, aole lakou i ike; a i ka lohe ana, aole lakou i hoolohe, aole hoi i hoomaopopo.
Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират.
14 A i ko ai ka wanana a Isaia ia lakou, i ka i ana, I ka lohe ana, e lohe auanei oukou, aole nae e hoomaopopo; a i ka nana ana, e nana auanei oukou, aole nae e ike.
На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: “С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите.
15 No ka mea, ua palaka ka naau o keia poe kanaka, ua hookuli lakou i ko lakou mau pepeiao, ua hoopaa hoi i ko lakou mau maka; o ike auanei ko lakou mau maka, o lohe hoi ko lakou mau pepeiao, o manao hoi ko lakou naau, o huli mai lakou, a hoola aku au ia lakou.
Защото сърцето на тия люде е задебеляло. И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля”.
16 Pomaikai ko oukou mau maka, no ka mea, ua ike: a me ko oukou mau pepeiao, ua lohe.
А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват.
17 He oiaio ka'u e olelo aku nei ia oukou, He nui na kaula a me na kanaka pono i ake e ike i na mea a oukou e ike nei, aole nae lakou i ike; a e lohe hoi i na mea a oukou e lohe nei, aole nae i lohe.
Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.
18 E hoolohe oukou i ke ano o ka olelonane no ke kanaka luluhua.
Вие, прочее, чуйте какво значи притчата за сеяча.
19 O kela mea keia mea lohe i ka olelo no ke aupnui me ka hoomaopopo ole: alaila, hele mai no ka mea ino, a kaili aku ia i ka mea i luluia iloko o kona naau. Oia ka mea i luluia ma kapa alanui.
При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посяното в сърцето му; той е посяното край пътя.
20 O ka mea i luluia ma kahi hapapa, oia ka mea i lohe i ka olelo, a hopu koke iho la ia me ka olioli.
А посяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема;
21 Aole nae he aa iloko ona, nolaila ua pokole kona kupaa ana; a hiki mai ka pilikia a me ka hoino no ka olelo, alaila haule koke iho la ia.
корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява.
22 O ka mea i luluia ma kahi kakalaioa, oia ka mea i lohe i ka olelo; a na ka manao ana i na mea o keia ao, a me ka hoopunipuni ana o ka waiwai e kinai iho ka olelo, a lilo ia i mea hua ole. (aiōn g165)
А посяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден. (aiōn g165)
23 A o ka mea i luluia ma kahi lepo maikai, oia ka mea i lohe i ka olelo me ka hoomaopopo; a hua mai i ka hua he pahaneri ka kekahi, he pakanaono ka kekahi, a he pakanakolu ka kekahi
А посяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.
24 Hai mai la oia i kekahi olelonane hou ia lakou, i mai la, Ua hoohalikeia ke aupuni o ka lani me kekahi kanaka nana i lulu iho i ka hua maikai ma kana mahinaai.
Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;
25 A i ka wa i hiamoe ai na kanaka, hele mai la kona enemi, a lulu iho la i ka zizania iloko pu me ka palaoa, a hoi aku la.
но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.
26 A kupu mai ke kino, a opuu ae la, alaila ikea iho la ka zizania.
А когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.
27 Hele mai la na kauwa a ua mea hale la, i mai la ia ia, E ka haku, aole anei oe i lulu iho i ka hua maikai ma kau mahinaai? No hea mai la hoi ka zizania?
А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите?
28 I aku la oia ia lakou, Na ke kanaka enemi ia i hana. Ninau mai la ka poe kauwa ia ia, E kii anei makou e uhuki ia mea?
Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?
29 I aku la ia, Aole, o uhuki pu oukou i ka palaoa i ko oukou waele ana i ka zizania.
А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.
30 E waiho no pela, e ulu pu laua a hiki i ka ohi ana: a i ka wa e ohi ai, na'u e olelo aku i ka poe okioki, E houluulu mua oukou i ka zizania, e pua a paa i mea e puhi ai i ke ahi; a o ka palaoa la, e hoiliili ia iloko o ko'u halepapaa.
Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.
31 Hai aku la oia ia lakou i kekahi olelonane hou, i aku la, Ua like ke aupuni o ka lani mo kekahi hua makeke a ke kanaka i lawe a kanu iho i kana mahinaai.
Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си;
32 He makalii keia hua i na hua a pau, a kupu ae ia, ua oi kona kino i na laalaau a pau, a lilo ae la ia i laau, a lele mai na manu o ka lewa, a kau iho iluna o kona mau lala.
което наистина е по-малко от всичките семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете, и става дърво, така щото небесните птици дохождат и се подслоняват по клончетата му.
33 Olelo mai la hoi oia ia lakou i kekahi olelonane hou. Ua like ke aupuni o ka lani me ka mea hu a kekahi wahine i lawe ai, a hui pu me na sato palaoa ekolu, a pau ae la ia i ka hu.
Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.
34 Oia mau mea a pau ka Iesu i olelo aku ai i na kanaka ma na olelonane; a ma na oleloane wale no kana olelo ana aku ia lakou:
Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше;
35 I ko ai ka mea i oleloia e ke kaula, i ka i ana mai, E pane aku kuu waha i na olelonane, e hai aku hoi au i na mea i hai ole ia, mai ke kumu mai o ke ao nei.
за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: “Ще отворя устата Си в притчи; Ще изкажа скритото още от създанието на света”.
36 Alaila, haalele aku la Iesu i ka poe kanaka, a hele mai la iloko o ka hale. Hele aku la na haumana io na la, i aku la, E hoakaka mai oe ia makou i ka olelonane no ka zizania ma ka mahinaai.
Тогава Той остави народа и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.
37 Olelo mai la ia, i mai la ia lakou, O ka mea nana i lulu i ka hua maikai, oia ke Keiki a ke kanaka.
А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;
38 O ka mahinaai, oia ke ao nei: o ka hua maikai, oia na keiki no ke aupuni; a o ka zizania, oia na keiki o ka mea ino.
нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия;
39 O ka enemi nana i lulu ia mea, oia ka diabolo; o ka wa e ohi ai, o ka hopena ia o keia ao; ao ka poe nana e okioki, o ka poe anela ia. (aiōn g165)
неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели. (aiōn g165)
И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века. (aiōn g165)
41 Na ke Keiki a ke kanaka e hoouna i kona poe anela, a e houluulu mai lakou i na mea hoohihia wale, a me na mea hana ino a pau mailoko mai o kona aupuni;
Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие,
42 A e hoolei aku ia lakou iloko o ka lua ahi; ilaila ka uwe ana a me ka nwi ana o na niho.
и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
43 Alaila e lilelile ae ka poe pono e like me ka la iloko o ke aupuni o ka lakou Makua. O ka mea pepeiao lohe la, e hoolohe ia.
Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца Си. Който има уши [да слуша], нека слуша.
44 Eia hou, Ua like ke aupuni o ka lani me ka waiwai i hunaia iloko o kahi kihapai: a loaa ia i ke kanaka, huna hou iho no ia, a hele aku me ka olioli, a kuai lilo aku no i kana mau mea a pau, a kuai lilo mai ia kihapai nona.
Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.
45 Eia hou, Ua like ke aupuni o ka lani me ke kanaka kuai, e imi ana i na momi maikai.
Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,
46 A ike aku ia i kekahi momi maikai loa, hele aku no ia, a kuai lilo aku i kana mau mea a pau, a kuai lilo mai ia momi nona.
и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.
47 Eia hou, Ua like ke aupuni o ka lani me ka upena i kuu i ke kai, a puni ae la na ia he nui wale ke ano.
Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира риби от всякакъв вид,
48 A piha ia, huki ae lakou iuka, noho iho, a hahao iho i na mea maikai iloko o na ipu, aka, hoolei aku no i na mea ino.
и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.
49 Pela no i ka hopena o keia ao; e kii mai auanei ka poe anela, a e hookaawale lakou i ka poo hewa maiwaena ae o ka poe pono; (aiōn g165)
Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ща отлъчат нечестивите измежду праведните, (aiōn g165)
50 A e hoolei aku ia lakou iloko o ka lua ahi; ilaila e uwe ai a e uwi ai na niho.
и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби,
51 Ninau mai la o Iesu ia lakou, Ua ike pono anei oukou i neia mau mea a pau? I aku la lakou ia ia, Ae, e ka Haku.
[Исус им казва]: Разбрахте ли всичко това? Те Му казват: Разбрахме.
52 Olelo mai la kela ia lakou, No ia mea, kela kakauolelo keia kakauolelo i aoia i na mea o ke aupuni o ka lani, ua like no ia me ke kanaka mea hale, nana i lawe mai na mea hou a me na mea kahiko mailoko mai o kona waihona waiwai.
А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.
53 A oki ae la ka Iesu olelo ana mai i keia mau olelonane, helo aku la ia mai ia wahi aku.
Тогава Исус, когато свърши тия притчи замина си оттам.
54 A hiki aku la ia i kona aina, ao aku la ia i na kanaka iloko o ko lakou halehalawai; a kahaha iho la lakou, i ae la, Nohea la ka naauao a me ka hana mana a na kanaka la?
И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така щото те се чудеха и думаха: От къде са на Тогова тая мъдрост и и тия велики дела?
55 Aole anei keia ke keiki a ke kamana? Aole anei o Maria ka inoa o kona makuwahine? a o na hoahanau ona, o Iakobo, o Iose, o Simona, a o Iuda?
Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда?
56 A o na kaikuwahine ona, aole anei lakou a pau me kakon? Nohea mai la ia ia keia mau mea a pau?
И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е, прочее, на този всичко това?
57 A ukiuki iho la lakou ia ia. I aku la Iesu ia lakou, Aole he kaula i hoowahawahaia ma kahi e, aia no ma kona aina a ma kona hale iho no.
И съблазняваха се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом.
58 Aohe nui na hana mana ana i hana'i ilaila, no ko lakou hoomaloka.
И не извърши там много велики дела, поради неверието им.
