Ioba 28
1 HE oiaio, he wahi ahu no ke kala, A he wahi no ke gula, kahi a lakou e hoomaemae ai.
Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
2 Ua laweia ka hao mailoko mai o ka lepo, A ua hooheheeia ke keleawe mailoko mai o ka pohaku.
Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.
3 Hoonoho no ia i ka hope no ka pouli, A imi no ia ma na wahi hohonu a pau; I ka pohaku o ka pouli a me ka malu make.
Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
4 Eli ae ia i lua mao aku mai kahi e noho ai na kanaka; Iho lakou ilalo aole ma ka wawae, A lewa lakou mai kanaka aku.
Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.
5 O ka honua, kahi i puka mai ai ka berena, Ua hoohuaiia oia malalo iho ona e like me ke ahi.
Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
6 O kona mau pohaku, kahi o ka sapira; A he lepo gula kona.
Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
7 O ke alanui aole i ikeia e ka manu, Aole i ikeia e ka maka o ka vuletura;
Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.
8 Aole i hehi iho na holoholona hihiu ia ia, Aole ka liona i maalo ae ilaila.
Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
9 Kau aku no ia i kona lima maluna o ka pohakupaa; Hookahuli ae ia i na mauna mai ke kumu aku.
Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
10 Hoopoha no ia i ke kahawai mawaena o na pohaku; A ike no kona maka i na mea waiwai nui a pau.
Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
11 Pani aku no ia i na wai i ke kahe ana iho, A o na mea i hunaia kana i lawe mai ai i ka malamalama.
И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
12 Aka, mahea la e loaa'i ka noeau? Mahea hoi kahi o ka naauao?
Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
13 Aohe kanaka i ike i kona kumukuai; Aole hoi e loaa ia ma ka aina o ka poe e ola ana.
Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
14 I mai ka hohonu, Aole ia iloko o'u: I mai la hoi ke kai, Aole ia me au.
Бездната казва: Не е у мене. И морето казва: Не е у мене.
15 Aole e haawiia ke gula maikai i kumu e loaa mai ai, Aole hoi e kaupaona ke kala i kumukuai nona.
Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
16 Aole e kau pu ia oia me ke gula o Opira, Me ka pohaku onika maikai a me ka sapira.
Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
17 Aole e hoolikeia ke gula a me ka pohaku aniani me ia: Aole e hooliloia ia mea no na ipu gula maikai.
Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.
18 Aole e manaoia ke akoakoa, a me ka pohaku maikai: No ka mea, o ka waiwai o ka noeau ua oi aku ia mamua o na momi.
Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
19 Aole e hoolikeia ke topaza o Aitiopa me ia, Aole hoi ia e kau pu ia me ke gula maikai.
Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
20 Mai hea mai hoi ka noeau? A mahea hoi kahi o ka naauao?
От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?
21 No ka mea, ua hunaia oia mai na maka aku o ka poe a pau e ola ana, A ua nalo oia mai na manu o ka lewa aku.
Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
22 I mai la ka po a me ka make, Ua lohe no maua me ko maua pepeiao i kona lono.
Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
23 Ua maopopo no i ke Akua kona aoao, A oia ka i ike i kona wahi.
Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
24 No ka mea, oia ka i nana aku i na welau o ka honua, Ua ike no ia malalo o ka lani a pau;
Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
25 E hana i ka mea kaupaona no ka makani, A ua ana no ia i na wai maloko o ka mea ana.
За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
26 I kana hana ana i ke kanawai no ka ua, A me ke ala no ka uwila o ka hekili;
Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,
27 Alaila ike no oia ia mea, a hoike mai hoi ia; Hoomakaukau oia ia mea, a imi aku hoi ia mea.
Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;
28 A ua i mai no ia i ke kanaka, Aia hoi, o ka makau i ka Haku, oia ka noeau; A o ka haalele i ka hewa, oia ka naauao.
И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.
