Ioba 20
1 A LAILA olelo aku la o Zopara, no Naama, i aku la,
Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
2 O kuu mau manao ka mea e olelo aku ai au, A no kuu ikaika iloko o'u.
Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
3 O ke ao ana o kuu hoinoia ka'u i lohe, A o ka uhane o kuu naauao, oia ka'u mea e pane aku nei.
Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
4 Ua ike anei oe i keia, mai ka wa kahiko mai, Mai ka manawa i hoonohoia'i ke kanaka maluna o ka honua,
Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
5 O ka olioli o ka poe hewa, he pokole ia, A o ka lealea o ka aia, no ka minute ia?
Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
6 Ina e pii ae kona kiekie i na lani, A e hiki kona poo i na ao;
Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.
7 E nalo loa oia e like me kona lepo: E olelo nuanei ka poe i ike ia ia, Auhea oia?
Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?
8 E like me ka moeuhane e lele aku ia, aole e loaa oia: A e holo aku oia e like me ka hihio o ka po.
Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
9 O ka maka i ike ia ia, aole ia e ike hou ia ia; Aole hoi e ike hou kona wahi ia ia.
Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
10 E hoolaulea kana mau keiki i ka poe ilihune, A e hoihoi aku kona mau lima i ko lakou waiwai.
Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
11 Ua piha kona mau iwi i kona opiopio, A e moe pu ia me ia ma ka lepo.
Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
12 Ina e ono ka hewa ma kona wana, A e huna ia mea malalo o kona alelo;
Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.
13 Ina e aua ia mea, a haalele ole ia, A e malama hoi ia mawaena konu o kona waha;
Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
14 O ka ai iloko o kona naau e hoololiia, Oia ka mea make o na moonihoawa iloko ona.
Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
15 Ua moni no ia i ka waiwai, A e luai hou aku no ia mea; Na ke Akua e hoohemo ia mea mai kona opu aku.
Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
16 E omo no oia i ka mea make o na moonihoawa: O ke elelo o ka moomake e pepehi ia ia.
Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
17 Aole ia e ike i ua kahawai, I na muliwai, me na kahawai o ka meli, a me ka waiu.
Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
18 E hoihoi aku no ia i ka mea ana i luhi ai, aole ia e moni iho ia; E like me ka waiwai e hoihoiia'aku, aole ia e olioli ilaila.
Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
19 No ka mea, na hookaumaha, ua haalele i ka poe ilihune; Ua lawe wale aku ia i ka hale ana i kukulu ole ai.
Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
20 No ia hoi, aole ia e ike i ka oluolu maloko o kona opu, Aole ia e hookoe i kana mea i makemake ai.
Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
21 Aohe mea e koe no kana ai; Nolaila, aole he manaolana no kona pomaikai.
Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
22 Ma ka nui ana o kona waiwai, e hiki ka popilikia ia ia; O kela lima keia lima o ka poino e hiki mai ia maluna ona.
Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
23 I ka wa e hoopiha ai ia i kona opu, E hoolei mai no ko Akua i kona inaina maluna ona, A e hooua mai no ia maluna ona i kana ai ana.
Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.
24 E holo aku ia mai ka mea kana hao aku, E houia oia i ke kakaka keleawe.
Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
25 Hukiia mai la ia a puka ae mai ke kino mai; A puka ae hoi ka pahikaua huali mai kona au mai; Maluna ona na mea weliweli.
Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
26 Ua hoahuia ka poino a pau no kona waiwai; O ke ahi i hoa ole ia e hoopau ia ia; E popilikia ka mea o koe iloko o kona halelewa.
Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
27 E hoike mai ka lani i kona hewa; E ku e mai ka honua ia ia.
Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.
28 O ka waiwai o kona hale, e nalowale ia, E uininiia aku ia i ka la o kona inaina.
Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
29 Oia ka uku o ke kanaka hewa mai ke Akua mai, Oia kona hoilina i oleloia mai e ke Akua.
Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.
