Ioba 14
1 O KE kanaka i hanauia e ka wahine. He hapa kona mau la, a ua piha i ka popilikia.
Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
2 Puka mai no ia me he pua la, a ua okiia aku; A holo aku no ia me he aka la, aole ia e mau.
Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
3 A ke kau anei oe i kou mau maka maluna o ka mea like me ia, A e lawe mai ia'u i ka hookolokoloia ana e oe?
И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
4 Owai ka mea e unuhi ae i ka mea maemae mai o ka mea haumia? aole kekahi.
Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5 No ka mea, ua heluia kona mau la, A ia oe no ka huina o kona mau malama, Ua hoonoho oe i kona mau mokuna, i hiki ole ai ia ke ae aku;
Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 E nana ae oe mai ona aku la, i hoomaha iho ai ia, A hauoli ia i kona ia, me he mea hoolimalima la.
Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
7 No ka mea, a i kuaia ka laau, He manao no nona, e ulu hou auanei, Aole hoi e pau na lala hou.
Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
8 Ina ua elemakule kona aa ma ka honua, A ua make hoi kona kumu ma ka lepo;
Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
9 Aka, no ka honi ana i ka wai e kupu ae ia, A e hookupu aku i na lala, me he laau kanu la,
Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
10 Aka, o ke kanaka, e make no ia, a e nalowale aku; Oia, e make ana no ke kanaka, auhea la oia?
Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
11 E like me ka maloo ana o na wai, mai ke kai aku, A me ka emi ana o ka muliwai, a maloo iho;
Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
12 Pela e moe iho ai ke kanaka, aole ku hou ae; Aole lakou e ala hou mai, a pau aku na lani, Aole hoi e hooku hou ia, mai ko lakou hiamoe ana.
Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
13 E pono e waiho iho oe ia'u iloko o ka luakupapau, A e huna oe ia'u, a hala aku kou huhu, A e hoakaka mai no'u i ka manawa pono, a e hoomanao mai ia'u! (Sheol h7585)
О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
14 Ina e make ke kanaka, e ola hou anei oia? O na la a pau o ko'u kaua ana ka'u e kali ai, A hiki mai ko'u manawa.
Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
15 E kahea mai oe ia'u, a e hoolohe aku no au ia oe: A e aloha mai no oe i ka hana a kou mau lima.
Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16 No ka mea, ano ke helu nei oe i kuu mau kapuwai; Aole anei oe e kiai mai nei i ko'u hewa?
А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
17 Ua hoopaaia kuu hewa iloko o ka aa, Ua imi hala oe i kuu hewa.
Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
18 A he oiaio, o ka mauna e hiolo ana, moe mau no ia, A ua hooneeia ka pohaku mai kona wahi aku.
Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
19 Ke anai nei na wai i na pohaku; O kona wai nui, ua hoopau aku ia i ka lepo o ka aina; Pela oe e hoomake nei i ka manaolana o ke kanaka.
Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
20 Ke lanakila mau nei oe maluna ona, a hele aku no ia: Ke boopahaohao nei oe i kona maka, a hoouna aku ia ia.
Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21 Ua hoohanohanoia kana keiki, aole oia i ike: A ua hoohaahaaia lakou, aole ia i noonoo no lakou.
Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
22 Aka, e hui kona io maluna ona, A e uwe kona naau iloko ona.
Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
