Kanawailua 23
1 A OLE e komo iloko o ke anainakanaka o Iehova ke kanaka i paopaoia a i okiia kona mea huna.
Оня, който е скопец, или чиито детероден член е отрязан, да не влиза в Господното събрание.
2 Aole e komo iloko o ke anainakanaka o Iehova ka mea poo ole, a hiki i ka umi o kona hanauna aole e komo iloko o ke anainakanaka o Iehova.
Никой незаконороден да не влиза в Господното събрание; никой и от потомците му до десетото поколение да не влиза в Господното събрание.
3 Aole e komo iloko o ke anainakanaka o Iehova ka Amora, a me ka Moaba, a hiki i ka umi o ko lakou hanauna, aole loa e komo iloko o ke anainakanaka o Iehova:
Амонецът и моавецът да не влизат в Господното събрание; потомците им и до десетото поколение да не влизат в Господното събрание никога;
4 No ka mea, aole lakou i hele mai io oukou la me ka berena a me ka wai ma ke ala i ko oukou hele ana, mai Aigupita mai; a no ka lakou uku ana'ku ia Balaama, ke keiki a Beora o Petora ma Mesopotamia e ku o ia oukou, a e hoino aku ia oukou.
защото не ви посрещнаха с хляб и вода по пътя, когато излизахте из Египет, и защото наеха против тебе Валаама Веоровия син от Фатур месопотамски, за да те прокълни.
5 Aole nae o Iehova kou Akua i hoolohe ia Balaama; aka, ua hoohuli ae o Iehova kou Akua i ka hoino i hoomaikai nou; no ka mea, ua aloha o Iehova kou Akua ia oe.
Но Господ твоят Бог не склони да послуша Валаама; а Господ твоят Бог промени проклетията в благословение за тебе, понеже Господ твоят Бог те обикна.
6 Mai imi oe i ko lakou malu, aole hoi i ko lakou pono i kou mau la a pau.
Да не им благопожелаваш мир или благополучие през всичките си дни до века.
7 Mai hoowahawaha oe i ka Edoma, no ka mea, oia kou hoahanau: mai hoowahawaha i ko Aigupita, no ka mea, ua malihini oe ma kona aina.
Да се не отвращаваш от едомец, защото ти е брат; да се не отвращаваш от египтянин, защото ти си бил пришелец в земята му.
8 O na keiki i hanau na lakou i ka hanauna ekolu, e komo lakou iloko o ke anainakanaka o Iehova.
Децата, които се родят от тях в третото поколение, нека влизат в Господното събрание.
9 A hele aku ka poe kaua e ku e i kou poe enemi, e malama ia oe iho i na mea ino a pau.
Когато отиваш на война против неприятелите си, пази се от всяка лоша работа.
10 Ina paha mawaena ou kekahi kanaka maemae ole no ka haumia i hiki mai ia ia i ka po, e hele ia iwaho o kahi e hoomoana'i, aole ia e hele mai iloko o kahi e hoomoaua'i:
Ако име всред тебе човек, станал нечист от нещо, което му се е случило през нощта, нека излезе вън от стана, и да не влезе в стана;
11 Aia i ka manawa e hiki mai ana ke ahiahi, e holoi ia ia iho i ka wai; a i ka napo ana o ka la, e hele mai ia iloko o kahi e hoomoana'i.
а привечер да се окъпе във вода, и когато залезе слънцето да влезе в стана.
12 A e hookaawale oe i kauwahi nou mawaho o kahi hoomoana, i hele aku ai oe malaila:
Да имаш тъй също място вън от стана, гдето да излизаш по нужда;
13 A i wahi oo nou kekahi mea kaua, a i kou hoomaha ana mawaho, e kohi iho oe me ia, a e huli hou no e kanu oe i ka mea e puka aku ana mailoko ou.
и да имаш между оръжията си малка лопатка, та когато клекнеш вън, да се обърнеш и да изровиш с нея и да покриеш онова, което излиза из тебе.
14 No ka mea, e hele ana o Iehova kou Akua iwaena o kou wahi o hoomoana'i e hoopakele ia oe, a e hoolilo i kou poe enemi imua ou: nolaila, i maemae kou wahi e hoomoana'i, o ike mai auanei ia i ka mea ino iloko ou, a huli ae ia mai ou aku la.
Защото Господ твоят Бог ходи през сред стана ти, за да те избави и да предава неприятелите ти пред тебе; за това станът ти трябва да бъде свет; за да не види Господ нещо нечисто в тебе и се отвърне от тебе.
15 O ke kauwa i mahuka mai kona haku a i ou la, mai hoihoi aku oe ia ia i kona haku:
Да не предадеш на господаря му слуга, който е избягал при тебе от господаря си.
16 E noho no ia me oe, mawaena ou, ma kahi ana e wae ai, ma kekahi o kou mau ipuka ana e makemake ai: mai hookaumaha oe ia ia.
При тебе да живее, всред вас, на мястото, което избере отвътре някой твой град, гдето му е угодно; да го не притесняваш.
17 Aole e noho kekahi o na kaikamahine o ka Iseraela i ka moe kolohe, Aole e noho hoi kekahi o na keikikane o ka Iseraela i ka moe kolohe.
Да няма блудница от Израилевите дъщери, нито да има мъжеложник от Израилевите синове.
18 Mai lawe oe iloko o ka hale o Iehova kou Akua i ka uku no ka wahine moe kolohe, aole hoi i ke kumukuai no ka ilio, no kekahi hoohiki ana; no ka mea, ua hoowahawahaia ia mau mea elua e Iehova kou Akua.
Срещу никакъв обрек да не принасяш заплата от блудницата нито цена от мъжеложник в дома на Господа твоя Бог, защото тия и двете са мерзост на Господа твоя Бог.
19 Mai haawi aie aku na kou hoahanau, no ka uku kuala hou ia mai, i uku kuala no ke kala, a i ukn kuala no ka ai, a i uku kuala no kekahi mea i haawi aie ia'ku no ka ukn hou ia mai.
Да не заемаш на брата си с лихва, било пари с лихва, храна с лихва, или какво да е друго нещо, което се заема с лихва.
20 E pono e haawi aie aku i ke kanaka e i uku hoopanee mai; aka, mai haawi aie i kou hoahanau, i uku nui mai; i hoopomaikai mai ai o Iehova o kou Akua ia oe i na mea a pau a kou lima e lawe ai ma ka aina au e hele aku nei e hooliloia nou.
На чужденец бива да заемаш с лихва, а на брата си да не заемаш с лихва; за да те благославя Господ твоят Бог във всичките ти предприятия на земята, в която отиваш да я притежаваш.
21 Aia hoohiki oe i ka hoohiki ana ia Iehova kou Akua, mai hookaulua oe i ka hooko aku ia; no ka mea, e hoopai io mai o Iehova kou Akua ia mea maluna ou, a e lilo ia i hewa nou.
Когато направиш обрек на Господа твоя Бог, да не забравяш да го изпълниш; защото Господ твоят Бог непременно ще го изиска от тебе, и неизпълнението му ще ти се счете за грях.
22 Aka, ina aole oe e hoohiki, aole e lilo ia i hewa nou.
Но ако се въздържаш от да се обричаш, няма да ти се счита за грях.
23 O ka mea a kou lehelehe i olelo aku ai e malama oe, a e hana hoi e like me kau i hoohiki ai ia Iehova kou Akua, i ka mohaialoha a kou waha i olelo aku ai.
Каквото излиза из устните ти, пази го и го върши според както си обрекъл на Господа твоя Бог, сиреч, доброволния принос, който се обрекъл с устата си.
24 Ina paha e hele oe ma ka malawaina o kou hoalauna, e ai iho oe i na hua waina, a maona oe e like me kou makemake; aka, mai waiho i kekahi iloko o kau ipu.
Когато влезеш в лозето на ближния си, бива да ядеш грозде, колкото искаш догде се наситиш; но в съда си да не туряш.
25 A i komo oe iloko o ka mala palaoa a kou hoalauna e ku ana, e lalau oe i ka hua ai me kou lima; aka, mai hookomo i ka pahikakiwi iloko o ka mala palaoa a kou hoalauna e ku ana.
Когато влезеш в сеитбите на ближния си, бива с ръката си да откъснеш класове; но не бива да простреш сърп до сеитбите на ближния си.
