Kanawailua 20
1 A IA hele oe e kaua aku i kou poe enemi, a ike aku i na lio a me na halekaa, a i na kanaka he nui aku i kou, mai makau ia lakou: no ka mea, me oe no o Iehova o kou Akua, nana oe i lawe mai nei mai ka aina o Aigupita mai.
Когато излезеш на бой против неприятелите си, и видиш коне, колесници и люде повече от тебе, да се не убоиш от тях; защото с тебе е Господ твоят Бог, Който те е извел из Египетската земя.
2 A kokoke oukou e hoouka, alaila e hookokoke mai ke kahuna, a e olelo aku i na kanaka,
И като пристъпиш в боя, свещеникът да се приближи и да говори на людете, като им каже:
3 E i aku ia lakou, E hoolohe, e ka Iseraela, Ke hookokoke oukou i keia la e kaua aku i ko oukou poe enemi: mai hoonawaliwaliia ko oukou naau, mai makau, mai pihoihoi, mai weliweli ia lakou:
Слушай, Израилю! вие пристъпвате днес да се биете против неприятелите си; да не премалее сърцето ви; не бойте се, нито се смущавайте, нито се ужасявайте от тях;
4 No ka mea, o Iehova ko oukou Akua, oia ke hele me oukou e kaua aku no oukou i ko oukou poe enemi, a e hoopakele ia oukou.
защото Господ вашият Бог, Той е, Който ходи с вас да се бие за вас против неприятелите ви, за да ви спаси.
5 Ae olelo aku na luna i na kanaka, i ka i ana'ku, Owai ke kanaka i kukulu i hale hou, aole nae i hoolilo aku? e hele ia a hoi aku i kona hale, o make auanei ia i ke kana, a o ke kanaka e ke hoolilo aku ia.
И военачалниците нека говорят на людете, като рекат: Кой е построил нова къща и не я е посветил? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя, и друг да я посвети.
6 Owai la ke kanaka i kana i ka malawaina, aole nae i ohi i ka hua? e hele ia, a hoi aku i kona hale, o make auanei ia i ke kaua, a e ohi ke kanaka e i ka hua.
И кой е насадил лозе и не е ял от плода му? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя и друг да яде плода му.
7 Owai ke kanaka i hoopalau i ka wahine, aole nae i lawe ia ia? e hele no ia, a hoi aku i kona hale, o make auanei ia i ke kana, a e lawe ke kanaka e ia ia.
И кой се е сгодил за жена и не я е взел? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя, и друг да я вземе.
8 A e olelo hou na luna i na kanaka, a e i aku, Owai la ke kanaka makau a nawaliwali ma ka naau? e hele no ia, a e hoi aku i kona hale, o hee auanei ka naau o kona poe hoahanau e like me kona naau.
Военачалниците да говорят още на людете, като рекат: Кой е страхлив и малодушен? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да премалеят сърцата на братята му, както неговото сърце.
9 A pau ka olelo a na luna i na kanaka, alaila e hoonoho lakou i na luna o ke kaua i alakai no na kanaka.
И военачалниците, като свършат да говорят на людете, нека поставят полководци над полковете за водители на людете.
10 Aia hookokoke aku oe i ke kalanakauhale e kaua aku ia ia, e hai aku oe i ka mea e malu ai ia.
Когато се приближиш при някой град, за да воюваш против него, предложи му мир.
11 A ina i ae mai ia i ka mea e malu ai, a wehe mai ia nou, alaila e lilo na kanaka a pau i loaa malaila i mea hookupu nau, a e hookauwa mai lakou nau.
Ако ти отговори мирно и ти отвори портите, тогава всичките люде, които се намират в него, да ти станат поданици и да ти работят.
12 A i ole ia e ae mai i ka mea e malu ai me oe, aka, e hana mai ia i ke kaua me oe, alaila oe e hoopuni aku ai ia ia.
Но ако не направи мир с тебе, но воюва против тебе, тогава да го обсадиш;
13 Aia hoolilo mai o Iehova kou Akua ia ia iloko o kou lima, alaila e luku oe i na kane a pau o ia wahi me ka maka o ka pahikaua.
и когато го предаде Господ твоят Бог в ръцете ти, тогава да поразиш всичките му мъжки с острото на ножа;
14 Aka, o na wahine a me na kamalii, a me na holoholona, a me na mea a pau iloko o ke kulanakauhale, a me kona waiwai pio a pau, e lawe pio oe ia mau mea nau; a e ai iho oe i ka waiwai pio o kou poe enemi a Iehova kou Akua i haawi mai ai ia oe.
а жените, децата, добитъкът и всичко що се намира в града, всичкити користи от него да вземеш за себе си; и да ядеш користите от неприятелите си, които Господ твоят Бог ти даде.
15 Pela oe e hana aku ai i na kulanakauhale a pau i mamao loa aku ia oe, aole no na kulanakauhale o keia mau lahuikanaka.
Така да постъпваш с всичките градове, които са много далеч от тебе, които не са от градовете на тукашните народи.
16 Aka, o na kulanakauhale o keia poe kanaka a Iehova kou Akua i haawi mai ai nou, mai hoola oe i kekahi mea e hanu ana.
А от градовете на тия люде, които Господ твоят Бог ти дава за наследство, да не оставиш живо нищо, което диша,
17 E luku loa aku ia lakou: i ka Heta, i ka Amora, i ka Kanaana, i ka Periza, i ka Heva, a me ka Iebusa, e like me ka Iehova kou Akua i kauoha mai ai ia oe:
но да ги обречеш на изтребление; хетейците, аморейците, ханаанците, ферезйците, евейците и евусейците, според както Господ твоят Бог ти заповяда;
18 O ao mai auanei lakou ia oukou e hana aku e like me ka lakou mea haumia i hana aku ai lakou i ko lakou mau akua; a e hana hewa oukou ia Iehova i ko oukou Akua.
за да не ви научат да правите според всичките мерзости, които те са правили за боговете си, и така да съгрешите против Господа вашия Бог.
19 Ina e loihi kou hoopilikia ana i kekahi kulanakauhale i ke kaua ana aku e hoopio ia ia, mai luku wale oe i kona laau i ka hahau ana ia mea i ke koilipi; no ka mea, e ai paha oe i kona, mai kua ilalo oe ia mea, i mea e pono ai ke kaua ana; no ka mea, no ke kanaka ka laau o ke kula.
Когато обсаждаш някой град за дълго време и воюваш против него, за да го превземеш, да не унищожаваш дърветата му, нито да дигаш на тях секира; да не ги насичаш, защото от тях можеш да се храниш. Човек ли е полското дърво та да се обсажда от тебе?
20 O ka laau au i ike ai aole he laau ai, oia wale no kau e luku aku, a e kua ilalo, a kukulu iho me ia i pakaua no ke kulanakauhale i kaua mai ai ia oe, a hiolo ia.
Само дърветата, които знаеш, че не са хранителни дървета, тях можеш да унищожаваш и изсичаш; и с тях да правиш кули против града, който ти се противи, догде бъде превзет.
