II Na Lii 17
1 I KA makahiki umikumamalua o Ahaza ke alii o ka Iuda, i lilo ai o Hosea ke keiki a Ela i alii ma Samaria maluna o ka Iseraela i na makahiki eiwa.
В дванадесетата година на Юдовия цар Ахаз, се възцари в Самария над Израиля Осия, син на Ила, и царува девет години.
2 A hana ino aku la ia imua o Iehova, aole nae i like me na'lii o ka Iseraela mamua ona.
Той върши зло пред Господа, обаче, не както Израилевите царе, които бяха преди него.
3 Hele ku e mai la o Salemanesera ke alii o Asuria ia ia; a lilo o Hosea i kauwa nana, a hookupu aku nona.
Против него възлезе асирийският цар Салманасар, комуто Осия стана слуга, като му даваше данък.
4 A ike iho la ke alii o Asuria i ka manao o Hosea e kipi; no ka mea, ua hoouna aku ia i na elele ia So, ke alii o Aigupita, aole hoi ia i hookupu no ke alii o Asuria i kela makahiki keia makahiki; nolaila hoopaa aku la ke alii o Asuria ia ia, a hahao ia ia iloko o ka halepaahao.
А след време асирийският цар откри заговор в Осия, защото той бе пратил човеци до египатския цар Сов, и не беше дал данък на асирийския цар, както беше правил всяка година; затова асирийският цар го затвори и върза в тъмница.
5 Alaila pii mai la ke alii o Asuria maloko o ka aina a pau, a hele mai i Samaria, a hoopilikia aku la ia wahi i na makahiki ekolu.
И асирийският цар опустошаваше цялата земя, и като отиде в Самария обсаждаше я три години.
6 I ka makahiki eiwa o Hosea, hoopio aku la ke alii o Asuria ia Samaria, a lawe pio aku la i ka Iseraela i Asuria, a hoonoho iho la ia lakou ma Hala, a ma Habora ma ka muliwai o Gozana, a ma na kulanakauhale o ko Media.
В деветата година на Осия, асирийският цар превзе Самария, отведе Израиля в плен в Асирия, и засели ги в Ала и в Авор при реката Гозан и в мидските градове.
7 No ka mea, ua hana hewa na mamo a Iseraela ia Iehova ko lakou Akua, nana lakou i lawe ae mai ka aina o Aigupita mai, mai lalo mai o ka lima o Parao, ke alii o Aigupita, a ua malama lakou i na akua e.
А това стана, защото израилтяните бяха съгрешили на Господа своя Бог, Който ги изведе от Египетската земя, изпод ръката на египетския цар Фараона, като бяха почитали други богове,
8 A ua hele lakou ma na kanawai o na lahuikanaka e, na mea a Iehova i kipaku ae mai ke alo aku o na mamo a Iseraela, a me ko na'lii o ka Iseraela a lakou i hana'i.
и бяха ходили в наредбите на народите, които Господ изпъди пред израилтяните, и в наредбите, които Израилевите царе узакониха.
9 A ua hana malu na mamo a Iseraela i na mea pono ole ia Iehova ko lakou Akua, a ua hana no lakou i na heiau ma ko lakou mau kulanakauhale a pau, mai ka puu kaua o ka poe kiai, a hiki i ke kulanakauhale paa i ka papohaku.
И израилтяните бяха вършили скришно работи, които не бяха прави пред Господа техния Бог, и бяха си сторили високи места във всичките си градове, от стражарска кула до укрепен град.
10 A kukulu lakou i na kii, i na kii hoi o Aseterota, ma na puu kiekie a pau, a malalo o na laau uliuli a pau.
Също бяха си издигнали кумири и ашери върху всеки висок хълм и под всуко зелено дърво;
11 A malaila lakou i kuni ai i ka mea ala ma na heiau a pau, e like me na lahuikanaka a Iehova i kipaku ae mai ko lakou alo aku; a hana lakou i na mea ino e hoonaukiuki aku ia Iehova.
и там бяха ходили по всичките високи места, както народите, които Господ изпъди пред тях, и бяха вършили зли дела, с които разгневиха Господа,
12 A malama lakou i na kii, i na mea a Iehova i i mai ai, Mai hana oukou i keia mea.
и бяха служили на идолите, за които Господ им беше казал: Не вършете това нещо.
13 Aka, ua ao mai no o Iehova i ka Iseraela, a i ka Iuda, ma na kaula a pau, ma na mea ike a pau, i ka i ana mai, E huli mai oukou mai ko oukou aoao hewa mai, a e malama i ka'u mau kauoha, i ko'u mau kanawai, e like me ke kanawai a pau a'u i kauoha aku ai i ko oukou poe kupuna, a ma ka mea a'u i hoouna aku ai ma ka'u poe kauwa ma na kaula.
Но пак чрез всичките пророци и всичките гледачи Господ беше предупреждавал Израиля и Юда, казвайки: Върнете се от злите си пътища, и пазете Моите заповеди и Моите повеления, съвършено според закона, който дадох на бащите ви, и който ви пратох чрез слугите Си пророците.
14 Aole nae lakou i malama, hooolea lakou i ko lakou a-i, e like me ka a-i o ko lakou poe kupuna, ka poe manaoio ole ia Iehova ko lakou Akua.
При все това, те не бяха послушали, но бяха закоравили врата си както врата на бащите им, които не повярваха в Господа своя Бог.
15 A hoowahawaha lakou i kona mau kanawai, a me kana berita ana i hana'i me ko lakou poe kupuna, a me na kauoha ana i haawi mai ai ia lakou; a hele lakou mamuli o na kii lapuwale, a lilo lakou i poe lapuwale, a hele mamuli o na lahuikanaka e puni ana ia lakou, na mea a Iehova i kauoha mai ai, mai hana like oukou me lakou.
Бяха отхвърлили повеленията Му и завета, който направи с бащите им, и заявленията, с които им заявяваше, и бяха последвали идолите и станали суетни, и бяха последвали народите около тях, за които Господ им беше заповядал да не правят както тях.
16 A haalele lakou i na kauoha a pau a Iehova ko lakou Akua, a hana no lakou i kii i hooheeheeia, i elua keikibipi, a hana lakou i kii no Aseterota, a hoomana lakou i na puali o ka lani, a malama lakou ia Baala.
И бяха оставили всичките заповеди на Господа своя Бог та си бяхъ направили две леяни телета, направили бяха ашери, и се кланяли на цялото небесно множество, и бяха служили на Ваала.
17 A kaumaha aku i ka lakou poe keikikane, a me ka lakou poe kaikamahine i ke ahi, a hana lakou i ka anaana hookilokilo, a hoolilo lakou ia lakou iho e hana hewa imua o Iehova, e hoonaukiuki ia ia.
Те бяха превеждали синовете си и дъщерите си през огъня, чародействували и гадаели, и продавали себе си да вършат зло пред Господа та бяха Го разгневили.
18 No ia mea, inaina nui mai la o Iehova i ka Iseraela, a hookuke aku la ia lakou mai kona maka aku; aohe mea i koe, o ka ohana o ka Iuda wale no.
Затова, Господ се разгневи много против Израиля и ги отхвърли от лицето Си; остана само едното Юдово племе.
19 Aole no hoi i malama ka Iuda i na kauoha a Iehova ko lakou Akua; aka, hele no lakou ma na kanawai o ka Iseraela a lakou i hana'i.
Па и Юда не беше опазил заповедите на Господа своя Бог, но бяха ходили в наредбите, които Израил беше узаконил.
20 A hoowahawaha o Iehova i na mamo a pau a Iseraela, a hookaumaha ia lakou, a haawi aku ia lakou iloko o ka lima o ka poe luku wale, a pau lakou i ka hooleiia'ku e ia mai kona maka aku.
Господ, прочее, отхвърли целия Израилев род, унижи ги, и ги предаде в ръката на разграбителите, докле ги отхвърли от лицато Си.
21 No ka mea, hoonahae ae la ia i ka Iseraela mai ko ka hale o Davida aku; a hooalii lakou ia Ieroboama ke keiki a Nebata: a hookuke aku la o Ieroboama i ka Iseraela mai ka hahai ana ia Iehova, a hoolilo ia lakou i ka hewa nui.
Защото отцепи Израиля от Давидовия дом; и те направиха Еровоама, Наватовия син, цар; и Еровоам оттегли Израиля та да не следват Господа и направи ги де извършват голям грях.
22 No ka mea, hele no na mamo a Iseraela iloko o na hewa a pau o Ieroboama ana i hana'i; aole lakou i haalele ia mea;
И израилтяните бяха ходили във всичките грехове, които Еровоам извърши; не се оставиха то тях
23 A hiki i ka wa a Iehova i hoonee aku ai i ka Iseraela mai kona maka aku, e like me kana i olelo mai ai ma kana poe kauwa a pau, ma na kaula. A laweia'ku ka Iseraela mai kona aina aku i Asuria, a hiki i keia la.
докле Господ не отхвърли Израиля от лицето Си, както беше говорил чрез всичкоте Си слуги пророците. Така Израил беде отведен от своята цемя в Асирия, гдето е и до днес.
24 A lawe mai ke alii o Asuria [i na kanaka] mai Babulona mai, a mai Kuta mai, a mai Ava mai, a mai Hamata mai, a mai Separevaima mai, a hoonoho ia lakou ma na kulanakauhale o Samaria, ma kahi o na mamo a Iseraela; a komo lakou i Samaria, a noho iho la ma kona mau kulanakauhale.
Тогава асирийският цар доведе люде от Вавилон, от Хута, от Ава, от Елат и от Сафаруим та ги засели в самарийските градове вместо израилтяните; и те усвоиха Самария и населиха се в градовете й.
25 A i ko lakou hoomaka ana e noho malaila, aole lakou i makau ia Iehova; a hoouna mai o Iehova i na liona iwaena o lakou, a pepehi mai i kekahi poe o lakou.
А в началото на зеселването си там, те не се бояха от Господа; затова Господ прети между тях лъвове, които убиваха някои от тях.
26 A olelo aku la lakou i ke alii o Asuria, i aku la, O na lahuikanaka au i lawe mai ai a hoonoho ma na kulanakauhale o Samaria, aole lakou i ike i ke ano o ke Akua o ka aina: nolaila, ua hoouna mai ia i na liona iwaena o lakou, aia hoi, ke luku mai nei ia lakou no ko lakou ike ole i ke ano o ke Akua o ka aina.
По тая причина те говориха на асирийския цар, казвайки: Людете, които ти преселе и постави в самарийските градове, не знаят начина на служене на местния Бог затова Той прати лъвове между тях, и, ето, убиват ги, понеже не знаят начина на служене на местния Бог.
27 Alaila kauoha mai la ke alii o Asuria, i mai la, E lawe aku ilaila i kekahi o na kahuna a oukou i lawe mai nei mai laila mai; a e hele lakou a noho malaila, a e hoike aku oia ia lakou i ke ano o ke Akua o ka aina.
Тогава асирийският цар заповяда, казвайки: Заведете там един от свещениците, които запленихме от там; и нека идат пак и да се заселят там, и свещеникът нека ги научи начина на служене на местния Бог.
28 Alaila hele mai kekahi o na kahuna a lakou i lawe ae mai Samaria aku, a noho ma Betela, a ao aku ia ia lakou e makau lakou ia Iehova.
И така, един от свещениците, които бяха запленили от Самария, дойде та се засели във Ветил, и поучаваше ги как да се боят от Господа.
29 Aka, hana aku no kela lahuikanaka keia luhuikanaka i na akua no lakou iho, a kukulu ma na hale o na heiau a ko Samaria i hana'i, o kela lahuikanaka keia lahuikanaka ma ko lakou mau kulanakauhale, kahi a lakou i noho ai.
Обаче людете от всеки народ поставиха свои богове, людете от всеки народ в градовете, гдето живееха, и туриха ги в капищата по високите места, които самаряните бяха построили.
30 A hana aku la na kanaka no Babulona ia Sukote-benota, a hana aku la na kanaka no Kuta ia Neregala, a hana aku na kanaka no Hamata ia Asima,
Вавилонските мъже поставиха Сокхот-венот, а хутайските мъже поставиха Нергал, ематските мъже поставиха Асима,
31 A hana aku ko Ava ia Nibehaza, a me Taretaka, a kaumaha aku la ko Separevaima i ka lakou keiki i ke ahi no Aderameleka, a no Anameleka, na akua o ko Separevaima.
авците поставиха Наваз и Гартак, и сефаруимците горяха децата си на огън за сефаруимските богове Адрамелех и Анамелех.
32 A makau lakou ia Iehova, a hana lakou, noloko mai o ko lakou poe ilalo loa, i kahuna na lakou no na heiau, a kaumaha aku lakou no lakou la iloko o na hale o na heiau.
Така те се бояха от Господа, и си поставиха свещеници за восоките места от всичките люде между тях, които служеха в тях в капищата по високите места.
33 Makau no lakou ia Iehova, a malama lakou i ko lakou mau akua iho, e like me na lahuikanaka, a lakou i lawe pio ai mai laila aku.
Бояха се от Господа, и на съботите си боговете служеха според обичая на народите, измежду които бяха преселени.
34 A hiki i keia wa, hana no lakou ma ke ano o na mea mamua: aole lakou e makau ia Iehova, aole lakou e hana e like me ko lakou mau kanawai, a me ka lakou olelo kupaa, a me ke kanawai a me ke kauoha a Iehova i kauoha mai ai i na mamo a Iakoba, ka mea ana i kapa iho ai o Iseraela;
Дори до днес постъпват според по-предишните обичаи: не се боят от Господа, а нито постъпват според своите си съдби, нито според закона и заповедта, която Господ даде на потомците на Якова, когото нарече Израил,
35 I ka poe a Iehova i hookuikahi ai, a kauona ia lakou, i aku la, Mai makau oukou i na akua e, mai kulou oukou ilalo ia lakou, mai malama ia lakou, mai kaumaha aku no lakou.
с които Господ бе направил завет, като им заповяда казвайки: Да се не боите от други богове, нито да им се кланяте, нито да им служите, нито да им жертвувате;
36 Aka, o Iehova, nana oukou i lawe ae mai ka aina o Aigupita mai me ka mana, a me ka lima kakauha, oia ka oukou e makau ai, a e hoomana ai, a nona oukou e kaumaha aku ai.
но от Господа, Който ви изведе из Египетската земя с голяма сила и с издигната мишца, от Него да се боите, Нему да се кланяте и Нему да принасяте жертва.
37 A o na olelo, a me ka olelo kupaa o ke kanawai, a me ke kauoha ana i kakau ai no oukou, oia ka oukou e ao e malama i na la a pau; a mai makau i na akua e.
И да внимавате да изпълнявате всякога повеленията, съдбите, закона и заповедта, които Той написа за вас; а от други богове да се не боите.
38 A mai hoopoina oukou i ka berita a'u i hana'i me oukou; mai makau hoi oukou i na akua e.
И да не забравяте завета, който направих с вас; и да не се боите от дреги богове.
39 Aka, o Iehova ko oukou Akua, oia ka oukou e makau ai; a nana no oukou e hoopakele i ka lima o ko oukou poe enemi a pau.
Но от Господа вашия Бог да се боите; и Той ще ви избави от ръката на всичките ви неприятели.
40 Aole nae lakou i hoolohe, aka, hana no lakou ma ke ano o na mea mamua.
Те, обаче, не послушаха, но постъпваха според по-предишните си обичаи.
41 A makau keia mau lahuikanaka ia Iehova, a malama lakou i ko lakou kiikalai, o ka lakou poe keiki a me na keiki a ka lakou poe keiki; e like me ka mea a ko lakou makua i hana'i, pela ka lakou hana ana a hiki i keia la.
И така, тия народи се бояха от Господа, и служеха на своите идоли; също и чадата им и внуците им постъпват до днес както постъпваха бащите им.
