Zabura 78
1 Maskil na Asaf. Ya mutanena, ku ji koyarwata; ku saurari kalmomin bakina.
Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
2 Zan buɗe bakina da misalai, zan faɗi ɓoyayyun abubuwa, abubuwan dā,
Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
3 abin da muka ji muka kuma sani, abubuwan da kakanninmu suka faɗa mana.
Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
4 Ba za mu ɓoye su wa’ya’yanmu ba; za mu faɗa wa tsara mai zuwa ayyukan da suka zama yabo na Ubangiji, ikonsa, da abubuwan banmamakin da ya aikata.
Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
5 Ya kafa ƙa’idodi wa Yaƙub ya kuma kafa doka a cikin Isra’ila, wadda ya umarce kakanni-kakanninmu su koya wa’ya’yansu,
Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
6 don tsara na biye su san su, har da’ya’yan da ba a riga an haifa ba, su kuma su faɗa wa’ya’yansu.
За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
7 Ta haka za su dogara ga Allah ba kuwa za su manta da ayyukansa ba amma za su kiyaye umarnansa.
За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
8 Ba za su zama kamar kakanni kakanninsu ba, masu taurinkai da kuma tsara masu tayarwa, waɗanda zukatansu ba su yi biyayya ga Allah ba, waɗanda zukatansu ba su yi aminci ga Allah ba.
И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
9 Mutanen Efraim, ko da yake suna da bakkuna, suka juya da baya a ranar yaƙi;
Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
10 ba su kiyaye alkawarin Allah ba suka kuma ƙi su yi rayuwa ta wurin dokarsa.
Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
11 Suka manta da abin da ya aikata, abubuwan banmamakin da ya nuna musu.
А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
12 Ya yi mu’ujizai a idanun kakanninsu a ƙasar Masar, a yankin Zowan.
Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
13 Ya raba teku ya kuma bi da su ciki; ya sa ruwa ya tsaya daram kamar bango.
Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
14 Ya bishe su da girgije da rana da kuma haske daga wuta dukan dare.
Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
15 Ya tsage duwatsu a cikin hamada ya kuma ba su ruwaye a yalwace kamar tekuna;
Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
16 ya fid da rafuffuka daga dutsen da ya tsaga ya sa ruwa ya gudu kamar koguna.
И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
17 Amma suka ci gaba da yin masa zunubi, suna tayarwa a cikin hamada a kan Mafi Ɗaukaka.
Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
18 Da gangan suka gwada Allah ta wurin neman abincin da suke kwaɗayi.
Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
19 Suka yi magana a kan Allah, suna cewa, “Allah zai iya shimfiɗa tebur a cikin hamada?
И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Sa’ad da ya bugi dutse, ruwa ya ɓulɓulo, rafuffuka suka yi gudu a yalwace. Amma zai iya ba mu abinci? Zai iya tanada wa mutanensa nama?”
Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
21 Sa’ad da Ubangiji ya ji su, ya yi fushi ƙwarai; wutarsa ta ɓarke a kan Yaƙub, hasalarsa kuwa ta tashi a kan Isra’ila,
Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
22 gama ba su gaskata ga Allah ba ko su dogara ga cetonsa.
Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
23 Duk da haka ya ba da umarni ga sarari a bisa ya kuma buɗe ƙofofin sammai;
При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
24 ya sauko da Manna wa mutanensa don su ci, ya ba su hatsin sama.
Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
25 Mutane suka ci burodin mala’iku; ya aika musu dukan abincin da za su iya ci.
Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
26 Ya saki iskar gabas daga sammai ya kuma saki iskar yamma ta wurin ikonsa.
Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
27 Ya sauko da nama a kansu kamar ƙura, tsuntsaye masu firiya kamar yashi a bakin teku.
Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
28 Ya sa suka sauka a cikin sansaninsu, ko’ina kewaye da tentunansu.
И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
29 Suka ci har suka sami fiye da abin da ya ishe su, gama ya ba su abin da suka yi kwaɗayi.
И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
30 Amma kafin su juyo daga abincin da suka yi kwaɗayi, kai tun ma yana a bakunansu,
А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
31 fushin Allah ya ƙuna a kansu; ya karkashe waɗanda suka fi ƙiba a cikinsu, yana yankan matasan Isra’ila.
Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
32 Duk da haka, suka ci gaba da yin zunubi; duk da abubuwan banmamakinsa, ba su gaskata ba.
При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
33 Saboda haka ya sa kwanakinsu suka ƙare a banza shekarunsu kuma cikin masifa.
Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
34 A duk sa’ad da Allah ya kashe su, sai su neme shi; sukan juyo a natse gare shi.
Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
35 Sun tuna cewa Allah ne Dutsensu, cewa Allah Mafi Ɗaukaka ne Mai fansarsu.
И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
36 Amma sai su yi ta yin masa zaƙin baki, suna masa ƙarya da harsunansu;
Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
37 zukatansu ba sa biyayya gare shi, ba su da aminci ga alkawarinsa.
Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
38 Duk da haka ya kasance mai jinƙai; ya gafarta laifofinsu bai kuwa hallaka su ba. Sau da sau ya janye fushinsa bai kuwa sa fushinsa yă ƙuna ba.
Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
39 Ya tuna cewa su naman jiki ne kawai, iska mai wucewa da ba ta dawowa.
И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
40 Sau da yawa sun tayar masa a cikin hamada suka kuma ɓata masa rai a jeji!
Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
41 Sau da sau suka riƙa gwada Allah; suka tsokane Mai Tsarki na Isra’ila.
Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
42 Ba su tuna da ikonsa, a ranar da ya fanshe su daga mai danniya,
Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
43 ranar da ya nuna mu’ujizansa a Masar abubuwan banmamakinsa a yankin Zowan ba.
Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
44 Ya mai da kogunansu suka zama jini; ba su iya sha daga rafuffuka ba.
И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
45 Ya aika da tarin ƙudajen da suka cinye su, da kwaɗin da suka wahalshe su.
Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
46 Ya ba da hatsinsu ga fāra, amfanin gonakinsu ga ɗango.
И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
47 Ya lalace inabinsu da ƙanƙara itatuwan al’ul nasu kuma da jaura.
Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
48 Ya miƙa shanunsu ga ƙanƙara, tumakinsu ga aradun tsawa.
И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
49 Ya saki musu fushinsa mai zafi, hasalarsa, zafin rai da kuma ɓacin ransa, ƙungiyar mala’iku masu hallakarwa.
Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
50 Ya shirya hanya wa fushinsa; bai tsare ransu daga mutuwa ba amma ya miƙa su ga annoba.
Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
51 Ya bugi kowane ɗan fari na Masar, mafari ƙarfin mazantakansu a tentunan Ham.
Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
52 Amma ya fitar da mutanensa kamar garke; ya bi da su kamar tumaki ta cikin hamada.
А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
53 Ya bi da su lafiya ƙalau, don kada su ji tsoro; amma teku ya cinye abokan gābansu.
И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
54 Ta haka ya kawo su iyakar ƙasa mai tsarki, zuwa ƙasar tudun da hannunsa na dama ya kame.
Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
55 Ya kori al’ummai a gabansu ya rarraba ƙasashensu gare su a matsayin gādo; ya zaunar da kabilan Isra’ila a gidajensu.
И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
56 Amma suka gwada Allah suka tayar wa Mafi Ɗaukaka; ba su kiyaye ƙa’idodinsa ba.
Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
57 Kamar kakanninsu suka zama marasa biyayya da marasa aminci, marar tabbas kamar tanƙwararren baka.
Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
58 Suka ba shi haushi da masujadansu na kan tudu; suka tayar da kishinsa da gumakansu.
Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59 Sa’ad da Allah ya ji su, ya yi fushi ƙwarai; ya ƙi Isra’ila gaba ɗaya.
Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
60 Ya yashe tabanakul na Shilo, tentin da ya kafa a cikin mutane.
Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
61 Ya aika da akwatin alkawarin ƙarfinsa zuwa bauta, darajarsa zuwa cikin hannuwan abokin gāba.
И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62 Ya ba da mutanensa ga takobi; ya yi fushi ƙwarai da gādonsa.
Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
63 Wuta ta cinye matasansu maza,’yan matansu kuma ba su da waƙoƙin aure;
Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64 aka karkashe firistocinsu, gwaurayensu kuwa ba su iya makoki ba.
Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
65 Sa’an nan Ubangiji ya farka sai ka ce daga barcinsa, kamar yadda mutum kan farka daga buguwar ruwan inabi.
Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
66 Ya kori abokan gābansa; ya sa suka sha madawwamiyar kunya.
И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
67 Sa’an nan ya ƙi tentunan Yusuf, bai zaɓi kabilar Efraim ba;
При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
68 amma ya zaɓi kabilar Yahuda, Dutsen Sihiyona, wanda ya ƙaunaci.
Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
69 Ya gina wurinsa mai tsarki kamar bisa, kamar duniyar da ya kafa har abada.
Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
70 Ya zaɓi Dawuda bawansa ya kuma ɗauke shi daga ɗakin tumaki;
Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
71 daga kiwon tumaki ya kawo shi don yă kuma zama makiyayin mutanensa Yaƙub, na Isra’ila gādonsa.
Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
72 Dawuda kuwa ya zama makiyayinsu da mutuncin zuciya; da hannuwa masu gwaninta ya bi da su.
Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
