Zabura 102
1 Addu’ar mutum mai shan wahala. Sa’ad da ya rasa ƙarfi ya kuma yi makoki a gaban Ubangiji. Ka ji addu’ata, ya Ubangiji; bari kukata ta neman taimako ta zo gare ka.
Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
2 Kada ka ɓoye fuskarka daga gare ni sa’ad da nake cikin damuwa. Ka juye kunnenka gare ni; sa’ad da na yi kira, ka amsa mini da sauri.
Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
3 Gama kwanakina sun ɓace kamar hayaƙi; ƙasusuwana suna ƙuna kamar jan wuta.
Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
4 Zuciyata ta kamu da ciwo ta kuma bushe kamar ciyawa; na manta in ci abinci.
Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
5 Saboda nishina mai ƙarfi na rame na bar ƙasusuwa kawai.
Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
6 Ni kamar mujiyar jeji ne, kamar mujiya a kufai.
Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
7 Na kwanta a faɗake; na zama kamar tsuntsun da yake shi kaɗai a kan rufin ɗaki.
Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
8 Dukan yini abokan gābana suna tsokanata; waɗanda suke mini ba’a suna amfani da sunana yă zama abin la’ana.
Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
9 Gama ina cin toka a matsayin abincina ina kuma gauraye abin sha nawa da hawaye
Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
10 saboda fushinka mai girma, gama ka ɗaga ni sama ka yar a gefe.
Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил
11 Kwanakina suna kamar inuwar yamma; na bushe kamar ciyawa.
Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
12 Amma kai, ya Ubangiji, kana zaune a kursiyinka har abada; sunan da ka yi zai dawwama a dukan zamanai.
Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
13 Za ka tashi ka kuma ji tausayin Sihiyona, gama lokaci ne na nuna alheri gare ta; ƙayyadadden lokacin ya zo.
Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
14 Gama duwatsunta suna da daraja ga bayinka; ƙurarta kawai kan sa su ji tausayi.
Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
15 Al’ummai za su ji tsoron sunan Ubangiji, dukan sarakunan duniya za su girmama ɗaukakarka.
И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
16 Gama Ubangiji zai sāke gina Sihiyona ya kuma bayyana a ɗaukakarsa.
Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
17 Zai amsa addu’ar marasa ƙarfi; ba zai ƙyale roƙonsu ba.
Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
18 Bari a rubuta wannan don tsara mai zuwa, cewa mutanen da ba a riga an halitta ba za su yabi Ubangiji,
Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
19 “Ubangiji ya duba ƙasa daga wurinsa mai tsarki a bisa, daga sama ya hangi duniya,
Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,
20 don yă ji nishe-nishen’yan kurkuku yă kuma saki waɗanda aka yanke musu hukuncin mutuwa.”
За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;
21 Saboda haka za a furta sunan Ubangiji a Sihiyona yabonsa kuma a Urushalima
За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
22 sa’ad da mutane da mulkoki suka tattaru don su yi wa Ubangiji sujada.
Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
23 Cikin rayuwata, ya karye ƙarfina; ya gajartar da kwanakina.
Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
24 Sai na ce, “Kada ka ɗauke ni a tsakiyar kwanakina, ya Allah; shekarunka suna bi cikin dukan zamanai.
Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;
25 A farkon fari ka kafa tushen duniya, sammai kuma aikin hannuwanka ne.
Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.
26 Za su hallaka, amma za ka ci gaba; duk za su tsufe kamar riga. Kamar riga za ka canja su za a kuwa zubar da su.
Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
27 Amma kana nan yadda kake, kuma shekarunka ba za su taɓa ƙarewa ba.
Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
28 ’Ya’yan bayinka za su zauna a gabanka; zuriyarsu za su kahu a gabanka.”
Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
