Karin Magana 8
1 Hikima ba ta yin kira ne? Fahimi ba ya tā da muryarsa ne?
Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?
2 A ƙwanƙoli a kan hanya, inda hanyoyi suka haɗu, ta ɗauki matsayinta;
Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;
3 kusa da ƙofofin shiga cikin birni, a mashigai, ta tā da murya,
Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
4 “Gare ku, ya mutane, nake kira; na tā da muryata ga dukan’yan adam.
Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
5 Ku da kuke marasa azanci, ku yi hankali; ku da kuke wawaye, ku nemi fahimi.
Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
6 Ku saurara, gama ina da abubuwa masu darajan da zan faɗa; na buɗe leɓunana don in faɗa abin da yake daidai.
Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.
7 Bakina yana magana abin da yake gaskiya, gama leɓunana sun ƙi mugunta.
Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
8 Dukan kalmomin bakina suna da adalci; babu waninsu da ya karkace ko kuwa ƙarya ne.
Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
9 Ga mai tunani dukansu daidai ne; ba su da laifi ga waɗanda suke da sani.
Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
10 Ku zaɓi umarnina a maimakon azurfa, sani a maimakon zinariya zalla,
Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
11 gama hikima ta fi lu’ulu’ai daraja, kuma ba abin da kake sha’awa da za a kwatanta da ita.
Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
12 “Ni, hikima, ina zama tare da hankali; ina da sani da iya rarrabewa.
Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
13 Jin tsoron Ubangiji shi ne ƙin mugunta; ina ƙin girman kai da fariya, halin mugunta da kuma muguwar magana.
Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
14 Shawara da yin tunani mai kyau nawa ne; ina da fahimi da kuma iko.
У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.
15 Ta wurina sarakuna suke mulki masu mulki kuma suke yin dokokin da suke da adalci;
Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
16 ta wurina sarakuna suke mulki, da kuma dukan manyan mutanen da suke mulkin duniya.
Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
17 Ina ƙaunar waɗanda suke ƙaunata, kuma waɗanda suke nemana sukan same ni.
Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
18 Tare da ni akwai wadata da girmamawa, dukiya da wadata masu dawwama.
Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
19 ’Ya’yan itacena sun fi zinariya zalla; amfanin gonar da nake bayar ya fi azurfa mafi kyau.
Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
20 Ina tafiya a hanyar adalci, a kan hanyoyin gaskiya,
Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
21 ina ba da wadata ga waɗanda suke ƙaunata ina sa wuraren ajiyarsu su cika.
За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
22 “Ubangiji ya kawo ni a matsayi na farko na ayyukansa, kafin ayyukansa na tuntuni;
Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
23 an naɗa ni tun fil azal, daga farko, kafin duniya ta kasance.
От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.
24 Sa’ad da babu tekuna, aka haife ni, sa’ad da babu maɓulɓulai masu ruwa;
Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
25 kafin a kafa duwatsu a wurarensu, kafin tuddai ma, an haife ni,
Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,
26 kafin ya yi duniya ko gonaki ko wata ƙurar duniya.
Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
27 Ina nan sa’ad da ya kafa sammai a wurarensu, sa’ad da ya shata sararin sama a kan fuskar zurfafa,
Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.
28 sa’ad da ya kafa gizagizai a bisa ya kuma kafa maɓulɓulan zurfafa daram,
Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
29 sa’ad da ya ba wa teku iyakarsa domin kada ruwaye su zarce umarninsa, da kuma sa’ad da ya shata tussan duniya.
Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
30 A lokacin ni ne mai tsara abubuwa a gefensa. Na cika da murna kowace rana, kullum ina farin ciki a gabansa,
Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
31 ina farin ciki da dukan duniyarsa ina murna da’yan adam.
Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.
32 “Yanzu fa,’ya’yana, ku saurare ni; masu albarka ne waɗanda suke kiyaye hanyoyina.
Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
33 Ku saurari umarnina ku kuma zama masu hikima; kada ku ƙyale ta.
Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
34 Mai albarka ne wanda ya saurare ni; yana tsaro kullum a ƙofofina, yana jira a ƙofar shigata.
Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,
35 Gama duk wanda ya same ni ya sami rai zai kuma sami tagomashi daga Ubangiji.
Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
36 Amma duk wanda ya kāsa samuna ya cuci kansa; dukan waɗanda suke ƙina suna ƙaunar mutuwa ke nan.”
А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
