Karin Magana 14
1 Mace mai hikima kan gina gidanta, amma da hannunta wawiya takan rushe shi ƙasa.
Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2 Wanda tafiyarsa ta aikata gaskiya ce kan ji tsoron Ubangiji, amma wanda hanyoyinsa ba a kan gaskiya ba ne yakan rena shi.
Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
3 Maganar wawa kan kawo sanda a bayansa, amma leɓunan masu hikima kan tsare su.
В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
4 Inda ba shanu, wurin sa wa dabbobi abinci zai kasance ba kome, amma daga ƙarfin saniya ce yalwar girbi kan fito.
Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
5 Mashaidi na gaskiya ba ya ruɗu, amma mashaidin ƙarya kan baza ƙarairayi.
Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
6 Mai ba’a kan nemi hikima amma ba ya samun kome, amma sani kan zo a sawwaƙe ga mai basira.
Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
7 Ka guji wawa, gama ba za ka sami sani a leɓunansa ba.
Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
8 Hikima masu la’akari shi ne su yi tunani a kan hanyoyinsu, amma wautar wawaye ruɗu ne.
Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
9 Wawaye kan yi ba’a a gyaran zunubi, amma fatan alheri yana samuwa a cikin masu aikata gaskiya.
Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
10 Kowace zuciya ta san ɓacin ranta, kuma babu wani dabam da zai yi rabon jin daɗinsa.
Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
11 Za a rushe gidan mugu, amma tentin mai aikata gaskiya zai haɓaka.
Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
12 Akwai hanyar da ta yi kamar tana daidai ga mutum, amma a ƙarshe takan kai ga mutuwa.
Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
13 Ko cikin dariya zuciya takan yi ciwo, kuma farin ciki kan iya ƙarasa a baƙin ciki.
Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14 Marasa bangaskiya za su sami sakamako cikakke saboda hanyoyinsu, kuma mutumin kirki zai sami lada saboda nasa.
Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
15 Marar azanci kan gaskata kome, amma mai la’akari kan yi tunani game da matakinsa.
Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
16 Mai hikima kan ji tsoron Ubangiji ya kuma guji mugunta, amma wawa yana da girman kai yakan yi kome da garaje.
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 Mutum mai saurin fushi yakan yi ayyukan wauta, akan kuma ƙi mai son nuna wayo.
Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18 Marar azanci kan gāji wauta, amma mai la’akari kan sami rawanin sani.
Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
19 Masu mugunta za su rusuna a gaban masu kirki, mugaye kuma za su yi haka a ƙofofin adalai.
Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
20 Maƙwabta sukan gudu daga matalauta, amma masu arziki suna da abokai da yawa.
Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21 Duk wanda ya rena maƙwabci ya yi zunubi, amma mai albarka ne wanda yake alheri ga mabukata.
Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22 Ba waɗanda suke ƙulla mugunta sukan kauce ba? Amma waɗanda suke ƙulla abin da yake mai kyau sukan sami ƙauna da aminci.
Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
23 Duk aiki tuƙuru yakan kawo riba, amma zama kana surutu kan kai ga talauci kawai.
От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
24 Dukiyar masu hikima ita ce rawaninsu, amma wautar wawaye kan haifar da wauta ne kawai.
Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
25 Mashaidin gaskiya kan ceci rayuka, amma mashaidin ƙarya mai ruɗu ne.
Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
26 Duk mai tsoron Ubangiji yana da zaunannen mafaka, kuma ga’ya’yansa zai zama mafaka.
В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
27 Tsoron Ubangiji shi ne maɓulɓular rai yakan juye mutum daga tarkon mutuwa.
Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
28 Yawan mutane shi ne ɗaukakar sarki, amma in ba tare da mabiya ba sarki ba kome ba ne.
Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29 Mutum mai haƙuri yana da fahimi mai yawa, amma mai saurin fushi yakan nuna wautarsa a fili.
Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
30 Zuciya mai salama kan ba jiki rai, amma kishi kan sa ƙasusuwa su yi ciwo.
Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31 Duk wanda ya zalunci matalauci ya zagi Mahaliccinsu ke nan, amma duk wanda ya yi alheri ga mabukata yana girmama Allah ne.
Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32 Sa’ad bala’i ya auku, mugaye kan fāɗi, amma ko a mutuwa masu adalci suna da mafaka.
Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
33 Hikima tana a zuciyar mai azanci, kuma ko a cikin wawaye takan sa a santa.
В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
34 Adalci yakan ɗaukaka al’umma, amma zunubi kan kawo kunya ga kowane mutane.
Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35 Sarki yakan yi murna a kan bawa mai hikima, amma bawa marar kunya kan jawo fushinsa.
Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
