Makoki 5
1 Ka tuna, ya Ubangiji, abin da ya faru da mu; duba, ka ga kunyar da muka sha.
Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
2 An ba wa baƙi gādonmu, gidajenmu kuma aka ba bare.
Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
3 Mun zama marayu marasa ubanni, uwayenmu kamar gwauraye.
Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
4 Dole mu sayi ruwan da muke sha; sai mun biya mu sami itace.
Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
5 Masu fafararmu sun kusa kama mu; mun gaji kuma ba dama mu huta.
Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
6 Mun miƙa kanmu ga Masar da Assuriya don mu sami isashen abinci.
Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
7 Kakanninmu sun yi zunubi kuma ba sa nan yanzu, mu ne aka bari muna shan hukuncinsu.
Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
8 Bayi suna mulki a kanmu, kuma ba wanda zai’yantar da mu daga hannuwansu.
Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
9 Muna samun burodi a bakin rayukanmu domin takobin da yake a jeji.
Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
10 Fatar jikinmu ta yi zafi kamar murhu, muna jin zazzaɓi domin yunwa.
Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
11 An yi wa mata fyaɗe a cikin Sihiyona, da kuma budurwai a cikin garuruwan Yahuda.
Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
12 An rataye’ya’yan sarakuna da hannuwansu; ba a ba wa dattawa girma.
Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
13 Samari suna faman yin niƙa; yara kuma suna fama da ƙyar da nauyin kayan itace.
Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
14 Dattawan sun bar ƙofar birnin, samari sun daina rera waƙa.
Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
15 Farin ciki ya rabu da zuciyarmu; rayuwarmu ta zama makoki.
Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
16 Rawani ya fāɗi daga kanmu. Kaiton mu gama mun yi zunubi!
Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
17 Domin wannan zuciyarmu ta yi sanyi; domin waɗannan abubuwa idanunmu sun dushe
Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
18 gama Tudun Sihiyona ya zama kufai, sai diloli ke yawo a wurin.
Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
19 Ya Ubangiji, kai ne mai iko har abada; kursiyinka ya dawwama cikin dukan zamani.
Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
20 Don mene ne kake mantawa da mu koyaushe? Me ya sa ka yashe mu da jimawa?
Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
21 Ka sāke jawo mu gare ka, ya Ubangiji, don mu komo; ka sabunta kwanakinmu su zama kamar yadda suke a dā
Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
22 sai dai in ka ƙi mu gaba ɗaya kana fushi da mu fiye da yadda za a iya aunawa.
Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
