Sòm 123

1 Yon chan pou monte vè tanp lan. A Ou menm, mwen leve zye mwen, O Ou menm ki chita sou twòn Ou nan syèl la!

Песен на възкачванията. Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата.

2 Men gade, jan zye a sèvitè yo rete sou men a mèt yo, Jan zye a yon sèvant sou men mètrès li, Se konsa, zye nou ye vè SENYÈ a, Bondye nou an, jiskaske li fè nou gras.

Ето, както очите на слугите гледат към ръката на господаря им, Както очите на слугинята към ръката на господарката й. Така гледат нашите очи към Господа нашия Бог, Докле се смили за нас.

3 Bannou gras, O SENYÈ, bannou gras, paske nou ranpli ak mepriz.

Смили се за нас, Господи, смили се за нас, Защото се преситихме от презрение.

4 Nanm nou ranpli ak ensilt a (sila) ki alèz yo, avèk mepriz a (sila) ki plen ògèy yo.

Пресити се душата ни От надуването на охолните, И от презрението на горделивите.