Sòm 120

1 Yon chanson pou monte vè tanp lan Nan gran twoub mwen an, mwen te kriye a SENYÈ a. Li te reponn mwen.

Песен на възкачванията. В бедствието си извиках към Господа; И Той ме послуша.

2 Delivre nanm mwen, O SENYÈ, de lèv k ap bay desepsyon, de lang ki plen manti yo.

В бедствието си извиках към Господа; И той ме послуша.

3 Kisa pou W ta resevwa, e kisa pou m ta fè ou, O lang mansonjè?

Господи, избави душата ми от лъжливи устни. И от измамлив език

4 Flèch pwent file a gèrye yo, avèk chabon pye gayak tou limen.

Изострените стрели на силен мъж, Са въглища от смрика.

5 Malè a mwen, paske mwen demere nan tant a Méschec, Paske mwen rete pami tant a Kédar yo!

Горко ми, защото странствувам в Мосох, Живея в Кидарските шатри!

6 Nanm mwen gen demè li avèk (sila) ki rayi lapè yo pandan twòp tan.

Дълго време живя душата ми С ония, които мразят мир.

7 Mwen vle lapè, men lè m pale, se lagè yo pito.

Аз съм за мир; но когато говоря, Те са за бой.