< Sòm 116 >
1 Mwen renmen SENYÈ a, paske Li tande vwa m, avèk siplikasyon mwen yo.
Любя Господа, защото послуша Гласа ми и молбите ми;
2 Akoz Li te panche zòrèy Li bò kote m, pou sa, mwen va rele non Li pandan tout tan ke m viv.
Понеже приклони ухото Си към мене, Затова ще Го призовавам догдето съм жив.
3 Kòd lanmò yo te antoure m, e laperèz fòs lanmò te vini sou mwen. Mwen te jwenn twoub ak gwo tristès. (Sheol )
Връзките на смъртта ме обвиха, И мъките на преизподнята ме намериха; Скръб и беда срещнах. (Sheol )
4 Alò, mwen te rele non SENYÈ a. O SENYÈ, mwen sipliye Ou, sove lavi mwen!
Тогава призовах името Господно, и Го помолих; О Господи, избави душата ми.
5 Ranpli ak gras ak ladwati, se SENYÈ a. Wi, Bondye nou an plen ak mizerikòd.
Благ е Господ и праведен, Да! милостив е нашият Бог.
6 SENYÈ a toujou pwoteje moun senp yo. Mwen te abese mwen nèt e Li te sove mwen.
Господ пази простодушните; В беда бях, и Той ме избави.
7 Reprann repo ou, O nanm mwen, paske Bondye te aji nan bonte Li avèk ou.
Върни се, душе моя, в успокоението си, Защото Господ постъпи щедро към тебе.
8 Paske Ou te delivre nanm mwen devan lanmò, zye m pou m pa kriye, pye m pou m pa glise tonbe.
Понеже си избавил душата ми от смърт, Очите ми от сълзи, и нозете ми от подхлъзване,
9 Mwen va mache devan SENYÈ a nan peyi moun vivan an.
Затова ще ходя пред Господа в земята на живите.
10 Mwen te kwè, pou sa mwen te di: “Mwen te vrèman aflije.”
Аз повярвах, затова говорих; Много бях наскърбен.
11 Mwen te di nan mitan gwo twoub mwen yo: “Tout moun se mantè”.
В тревогата си рекох: Всеки човек е измамлив.
12 Kisa mwen kapab bay a SENYÈ a Pou tout bonte Li anvè mwen?
Що да въздам Господу За всичките Му благодеяния към мене?
13 Mwen va leve wo koup sali a, e rele non SENYÈ a.
Ще взема чашата на спасението, И ще призова името Господно;
14 Mwen va peye tout ve mwen yo anvè SENYÈ a. Wi, nan prezans tout pèp Li a!
Ще изпълня обреците си Господу, Да, пред всичките Му люде.
15 Byen chè nan zye SENYÈ a, se lanmò a fidèl Li yo.
Скъпоценна е пред Господа Смъртта на светиите Му.
16 O SENYÈ, anverite, mwen se sèvitè Ou. Mwen se sèvitè Ou, fis a sèvant Ou an. Ou fin lache kòd mwen yo.
Ах! Господи, наистина аз съм Твой слуга; Твой слуга съм, син на Твоята слугиня; Ти си развързал връзките ми.
17 A Ou menm, mwen va ofri yon sakrifis remèsiman, e va rele sou non SENYÈ a.
На Тебе ще принеса жертва на хваление, И името Господно ще призова.
18 Mwen va peye ve mwen yo a SENYÈ a. Wi, kite l fèt nan prezans a tout pèp Li a!
Ще изпълня облаците си Господу, Да! пред всичките Негови люде,
19 Nan lakou lakay SENYÈ a, nan mitan nou menm, O Jérusalem, Louwe SENYÈ a!
В дворовете на дома Господен, Всред тебе, Ерусалиме. Алилуя.