Sòm 107
1 O bay remèsiman a Bondye, paske Li Bon, paske lanmou dous Li dire jis pou tout tan.
Славете Господа, защото е благ, Защото неговата милост трае до века.
2 Kite rachte a SENYÈ yo pale: “Se sa!” (Sila) ke Li fin rachte soti nan men advèsè a,
Така нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,
3 e te ranmase soti nan peyi yo, soti nan lès e soti nan lwès, soti nan nò e soti nan sid.
Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг
4 Yo te mache egare nan dezè yo. Yo pa t jwenn yon vil pou yo ta rete.
Едни се скитат по пустинята, по усамотен път, Без да намират населен град
5 Yo te grangou ak swaf. Nanm yo te fennen anndan yo.
Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.
6 Yo te kriye fò a SENYÈ a nan gran twoub yo, Konsa, Li te delivre yo sòti nan twoub yo.
Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утеснениеята им,
7 Anplis, Li te mennen yo pa yon chemen dwat, pou rive nan yon vil ki deja etabli ak moun ladann.
И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град
8 Kite yo bay remèsiman a SENYÈ a pou lanmou dous Li a, pou mèvèy Li yo anvè fis a lòm yo!
Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
9 Paske Li te satisfè nanm swaf la, e nanm grangou a, Li te ranpli li ak sa ki bon.
Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.
10 Te gen (sila) ki te viv nan tenèb yo ak nan lonbraj lanmò yo, Prizonye yo nan mizè ak chenn yo,
Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и и с желязо,
11 akoz yo te fè rebèl kont pawòl Bondye a, e te meprize konsèy a Pi Wo a.
Защото се разбунтуваха против Божиите слова. И презряха съвета на Всевишния.
12 Akoz sa, Li te imilye kè yo ak travay fòse. Yo te chape tonbe e pa t gen moun ki pou bay yo sekou.
Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да им помогне.
13 Epi nan gwo pwoblèm yo, yo te rele fò a SENYÈ a. Li te delivre yo sòti nan gwo twoub yo.
Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;
14 Li te mennen yo sòti nan tenèb la, nan lonbraj lanmò a, e te kase chire kòd li yo.
Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка. И разкъса оковите им.
15 Kite yo bay remèsiman a SENYÈ a pou Lanmou dous Li a ak pou mèvèy Li yo anvè fis a lòm yo!
Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
16 Paske Li te kraze pòtay an bwonz yo, e te koupe ba fè yo.
Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.
17 Yo te vin fou nèt nan rebelyon yo e akoz inikite yo, yo te aflije.
А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.
18 Nanm yo te rayi tout kalite manje e yo te rive toupre pòtay lanmò yo.
Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.
19 Konsa yo te kriye fò a SENYÈ a nan gran mizè yo, e Li te sove yo sòti nan gwo pwoblèm yo.
Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.
20 Li te voye pawòl Li pou te geri yo, pou te delivre yo sòti nan destriksyon yo.
Изпраща словото Си та ги изцелява, И ги отървава от ямите, в които лежат.
21 Kite yo bay remèsiman pou Lanmou dous Li a, ak mèvèy Li yo anvè fis a lòm yo!
Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
22 Anplis, kite yo ofri sakrifis a remèsiman yo e pale sou afè zèv Li yo ak chan lajwa.
И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.
23 (Sila) ki desann bò kote lanmè nan bato yo, ki fè komès sou gwo dlo yo,
Ония пък, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,
24 yo te konn wè zèv SENYÈ yo, avèk mèvèy Li yo nan gran fon an.
Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,
25 Paske Li te pale e fè leve yon gwo van tanpèt, ki te fè leve gwo vag lanmè yo.
Защото, когато заповядва и дига бурния вятър, Който повдига морските вълни,
26 Yo te leve jis rive nan syèl yo e te desann jis rive nan fon yo. Nanm yo te fann avèk mizè.
Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините Душата им се топи от бедствие.
27 Yo te gaye, bite tankou moun sou. Yo te fin about nèt.
Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.
28 Yo te kriye a Bondye nan mizè yo, e Li te mennen yo sòti nan twoub yo.
Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;
29 Li te fè tanpèt la vin kalm, jiskaske vag lanmè yo te vin kalm.
Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.
30 Konsa, yo te kontan akoz yo te kalme, e Li te gide yo pou rive nan pò ke yo te pito a.
Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.
31 Kite yo bay remèsiman a SENYÈ a pou lanmou dous Li a, pou mèvèy Li yo anvè fis a lòm yo!
Да славословят Господа за неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
32 Kite yo leve L wo, anplis, nan asanble a pèp la, e beni Li nan asanble ansyen yo.
Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
33 Li chanje rivyè yo vin tounen dezè, e sous dlo yo an tè deseche.
Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,
34 Yon tè fètil vin tounen savann tè sale, akoz mechanste a (sila) ki rete ladann yo.
Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.
35 Li chanje dezè a vin tounen gwo sous dlo, e tè deseche a an sous k ap koule.
Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;
36 Epi la, li fè moun grangou yo vin rete, pou yo vin etabli yon vil ki plen moun,
И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,
37 pou yo ka plante chan yo, plante chan rezen yo, e ranmase yon gwo rekòlt.
И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.
38 Anplis, Li beni yo! Yo miltipliye anpil, e li pa kite bèt chan pa yo bese.
Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.
39 Lè yo vin febli, koube nèt, akoz opresyon avèk mizè ak tristès,
Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.
40 Li vide wont sou prens yo e fè yo vin mache egare nan yon savann ki san chemen.
Той излива презрение върху князете, И ги правят да се скитат в пустиня, гдето няма път;
41 Men Li fè malere a chita wo ansekirite, byen lwen tout afliksyon, e fè fanmi li yo byen pwoteje kon yon twoupo.
А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.
42 Moun dwat yo wè l e yo kontan. Men tout mechan yo fèmen bouch yo.
Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.
43 Se kilès ki saj? Kite li bay atansyon a bagay sa yo e konsidere lanmou dous SENYÈ a.
Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват човеците за Господните милости.
