Pwovèb 29
1 Yon nonm ki fè tèt di apre anpil repwòch va vin kraze sibitman san remèd.
Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си. Внезапно ще се съкруши и то без поправление.
2 Lè moun dwat yo vin ogmante, pèp la rejwi; men lè yon moun mechan gouvène, pèp la jemi.
Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.
3 Yon nonm ki renmen sajès fè papa l kontan; men sila ki pase tan l ak pwostitiye yo gate byen li.
Който обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота му.
4 Avèk jistis, wa a fè tout peyi a vin estab; men yon nonm ki aksepte kòb anba tab boulvèse li.
Чрез правосъдие царят утвърждава земята си. А който придобива подаръци я съсипва.
5 Yon nonm ki flate vwazen li ap ouvri filè pou pla pye li.
Човек, който ласкае ближния си, Простира мрежа пред стъпките му.
6 Pa transgresyon yon nonm mechan vin pran nan pyèj nèt; men moun dwat la va chante e rejwi.
В беззаконието на лош човек има примка. А праведният пее и се радва.
7 Moun ladwati a gen kè pou dwa malere; men mechan an pa menm konprann afè sa a.
Праведният внимава в съдбата на бедните; Нечестивият няма даже разум, за да я узнае.
8 Mokè yo, fè gwo vil la pran dife; men moun saj yo kalme kòlè.
Присмивателите запалят града, Но мъдрите усмиряват гнева.
9 Lè yon nonm saj gen yon kont ak yon moun san konprann, moun san konprann nan anraje oswa ri, e nanpwen repo.
Ако мъдър човек има спор с безумен, Тоя се разярява, смее се и няма спокойствие.
10 Moun k ap vèse san rayi inosan an; men moun dwat yo pwoteje lavi li.
Кръвопийци мъже мразят непорочния, Но праведните се грижат за живота му.
11 Moun san konprann toujou fache; men yon nonm saj kenbe tèt li anba kontwòl.
Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.
12 Si gouvènè a prete atansyon a manti, tout minis li yo va vin mechan.
Ако слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви.
13 Malere a ak opresè a gen yon bagay ki sanble; se SENYÈ a ki mete limyè nan zye tou de.
Сиромах и притеснител се срещат: Господ просвещава очите на всички тях.
14 Si yon wa jije pòv yo ak verite, twòn li va etabli jis pou tout tan.
Когато цар съди вярно сиромасите, Престолът му ще бъде утвърден за винаги.
15 Baton ak repwòch bay sajès; men timoun ki fè sa li pito a mennen wont sou manman l.
Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.
16 Lè mechan yo vin plis, transgresyon yo ogmante; men moun dwat yo va wè tonbe yo.
Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им.
17 Korije fis ou e li va ba ou rekonfò; anplis, li va bay nanm ou gwo plezi.
Наказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наследство на душата ти.
18 Kote nanpwen vizyon, pèp la san fren; men byen kontan se sila ki kenbe lalwa a.
Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.
19 Pawòl sèl p ap ka enstwi yon esklav; paske malgre li konprann, li p ap reponn.
Слугата не се поправя с думи, Защото, при все че разбира, не обръща внимание.
20 Èske ou wè yon nonm ki pale vit san reflechi? Gen plis espwa pou moun fou a pase li menm.
Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.
21 Sila ki byen swaye esklav li depi li piti a, nan lafen, twouve yon fis.
Ако глези някой слугата си от детинство, Най-после той ще му стане като син.
22 Yon nonm an kòlè pwovoke konfli e yon nonm ki plen fachèz fè anpil tò.
Гневлив човек възбужда препирни, И сприхав човек беззаконствува много.
23 Ògèy a yon nonm va mennen li ba; men yon lespri enb va jwenn respè.
Гордостта на човека ще го смири, А смиреният ще придобие чест.
24 Sila ki fè konplo ak yon volè rayi pwòp lavi li; li pran sèman an men li pa pale anyen.
Който е съдружник на крадец мрази своята си душа; Той слуша заклеването, а не обажда.
25 Lakrent a lòm mennen yon pèlen; men sila ki mete konfyans li nan SENYÈ a va leve wo.
Страхът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.
26 Gen anpil moun k ap chache favè a sila ki gouvène a; men lajistis pou lòm va sòti nan SENYÈ a.
Мнозина търсят благословението на управителя, Но съдбата на човека е от Господа.
27 Tankou yon nonm enjis abominab a moun dwat, yon nonm ladwati abominab a mechan yo.
Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
