< Pwovèb 27 >

1 Pa vin ògeye sou bagay demen, paske ou pa konnen kisa yon jou ka pote.
Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.
2 Kite yon lòt moun ba ou lwanj, e pa fè ak pwòp bouch ou. Kite l fèt pa yon ou pa konnen, e pa de pwòp lèv ou.
Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.
3 Yon gwo wòch lou ak sab gen pwa; men moun ensanse k ap anmède a pi lou pase yo tou de.
Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.
4 Fachez rèd fè move. Kòlè se yon inondasyon. Men se kilès ki ka kanpe devan jalouzi.
Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?
5 Repwòch ki klè pi bon pase lanmou ki kache.
Явното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.
6 Fidèl se blese a yon zanmi; men twonpri se bo a yon ènmi.
Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.
7 Moun vant plen rayi siwo myèl; men pou sila ki grangou, nenpòt bagay anmè vin dous.
Наситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.
8 Tankou yon zwazo ki egare nich li, se konsa yon nonm ki mache lwen kay li.
Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.
9 Lwil ak pafen fè kè kontan; se konsa konsèy a yon nonm dous pou zanmi li.
Както благоуханните места и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.
10 Pa abandone pwòp zanmi ou, ni zanmi a papa ou. Pa ale lakay frè ou nan jou malè ou. Pi bon se yon vwazen toupre pase yon frè ki byen lwen.
Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.
11 Sèvi ak sajès, fis mwen, e fè kè m kontan pou m kab reponn sila ki repwoche mwen an.
Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.
12 Yon nonm ki saj wè mal e li kache kò l; men sila ki fou a avanse pou peye pri a.
Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.
13 Pran vètman li lè l sèvi garanti pou yon enkoni, e pou yon fanm adiltè, kenbe mesye a menm kon garanti a.
Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.
14 Sila ki beni zanmi li ak gwo vwa bonè maten an, sa va rekonèt kon madichon pou li.
Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.
15 Dlo k ap degoute san rete nan jou gwo lapli avèk fanm k ap fè kont san rete sòti menm jan:
Непрестанно капене в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;
16 Sila ki ta anpeche fanm sa a, vle anpeche van, oswa sezi lwil ak men dwat li.
Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хвърлил дървено масло с десницата си.
17 Se fè ki file fè; se konsa yon nonm file zanmi l.
Желязо остри желязо; Така човек остри лицето си срещу приятеля си.
18 Sila ki pran swen pye fig la va manje fwi li, e sila ki pran swen mèt li a va jwenn lonè.
Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.
19 Tankou nan dlo, figi reflete figi, konsa kè a yon nonm reflete lentansyon l.
Както водата отразява лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.
20 Sejou Lanmò ak labim pa janm satisfè; ni zye a lòm pa janm satisfè. (Sheol h7585)
Адът и погибелта не се насищат; Така и човешките очи не се насищат. (Sheol h7585)
21 Po fonn nan se pou ajan, e founo se pou lò; konsa, yon nom rafine pa lwanj ke l resevwa.
Горнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човекът се изпитва чрез онова, с което се хвали.
22 Malgre ou ta foule yon moun fou ak pilon jiskaske li fè poud, tankou sereyal byen kraze a, foli li p ap sòti sou li.
Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.
23 Konnen byen kondisyon a bann ou yo, e okipe twoupo ou yo;
Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;
24 paske richès pa la pou tout tan, ni yon kouwòn pa rete pandan tout jenerasyon.
Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.
25 Zèb yo vin disparèt, e sa ki nèf la vin pouse, e zèb mòn yo fin ranmase.
Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.
26 Jenn mouton yo va sèvi kon vètman ou, e kabrit yo va mennen pri a yon chan.
Агнетата ти служат за облекло, И козлите за купуване на нива.
27 Lèt kabrit ap kont pou manje ou, pou manje tout lakay ou, ak soutyen pou tout sèvant lakay ou yo.
Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.

< Pwovèb 27 >