Pwovèb 20
1 Diven se yon mokè, e bwason fò fè goumen rive nan tenten; nenpòt moun ki vin sou pa li, pa saj.
Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
2 Laperèz a wa a se tankou gwo vwa lyon k ap rele fò; sila ki fè l fache va pèdi lavi l.
Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
3 Rete lwen konfli ak rayisman, e ou va gen respe; alò, nenpòt moun ensanse ka fè yon kont.
Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
4 Parese a pa laboure tè nan sezon otòn; akoz sa li mande charite pandan rekòlt la, e li p ap gen anyen.
Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.
5 Yon plan nan kè moun se tankou dlo fon; men yon nonm ak bon konprann rale l fè l sòti.
Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
6 Gen anpil moun ki pwomèt fidelite; men kibò pou jwenn yon nonm onèt?
Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?
7 Yon nonm dwat ki mache nan entegrite l; A la beni fis ki vini apre li yo beni!
Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
8 Yon wa ki chita sou twòn lajistis fè tout mal sove ale ak pwòp zye l.
Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
9 Se kilès ki kapab di: “Mwen te netwaye kè m; mwen vin pirifye de tout peche m?”
Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
10 Balans ki pa ojis ak mezi ki pa ojis; tou de abominab a SENYÈ a.
Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
11 Menm yon ti moun se rekonnet pa zèv li yo; si li aji byen e si kondwit li dwat.
Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
12 Zòrèy ki tande ak zye ki wè; se SENYÈ a ki te fè tou de.
Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
13 Pa renmen dòmi, sinon ou va vin malere; ouvri zye ou e ou va satisfè ak manje.
Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.
14 “Pa bon, pa bon”, di sila k ap achte a; men lè l fè wout li, li pale kè l kontan.
Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
15 Gen lò ak tout kalite bijou; men lèv plèn konesans se pi bèl bagay.
Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.
16 Lè l sèvi garanti pou yon enkoni, pran manto li; epi pou fanm andeyò a, fè papye pwose vèbal pou sa li pwomèt la.
Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.
17 Pen kòn twouve nan bay manti dous; men pita, bouch la plen gravye.
Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
18 Fè tout plan ak konsiltasyon; fè lagè ak konsèy saj.
Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.
19 Sila ki difame moun devwale sekrè; pou sa a, pa asosye ou ak moun ki mache bouch ouvri.
Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
20 Sila ki modi papa li oswa manman li an, lanp li va etenn nan tan fènwa.
Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
21 Yon eritaj ranmase vit nan kòmansman a, p ap beni nan lafen.
На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
22 Pa di: “M ap rekonpanse mechanste”; tann SENYÈ a, e Li va sove ou.
Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.
23 Pwa ki pa ojis ak mezi ki pa ojis; tou de abominab a SENYÈ a.
Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.
24 Pa a yon nonm regle pa SENYÈ a; konsa, kijan yon nonm kab vin konprann chemen li?
Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
25 Se yon pèlen pou yon nonm ta di avèk enpridans: “Sa sen!” e aprè ve yo fèt, pou fè ankèt.
Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.
26 Yon wa ki saj va vannen mechan yo e fè wou moulen pase anwo yo.
Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.
27 Lespri a lòm se lanp SENYÈ a, ki chache pati ki pi entim nan li yo.
Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
28 Fidelite ak verite prezève wa a, e ladwati bay twòn li an soutyen.
Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
29 Glwa a jèn yo se fòs yo, e lonè a granmoun yo se cheve blan yo.
Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.
30 Kout fwèt ki blese fè disparèt mechanste; li frape rive nan pati pi fon yo.
Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
