Pwovèb 17
1 Pi bon se yon mòso pen sèch ak lapè pase yon kay ak gwo manje nan konfli.
По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
2 Yon sèvitè ki aji avèk sajès va renye sou yon fis ki aji ak wont; li va pataje eritaj la pami frè yo.
Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
3 Po rafine se pou ajan, e founo se pou lò; men SENYÈ a ap sonde tout kè.
Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
4 Yon malfektè koute lèv mechan yo; yon mantè prete atansyon a yon lang kap detwi.
Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
5 Sila ki moke malere a moke Kreyatè li; sila ki rejwi nan malè a, p ap soti san pinisyon.
Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
6 Pitit a pitit se kouwòn a granmoun, e glwa a fis yo se papa yo.
Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
7 Bèl diskou pa byen koresponn ak yon moun ki ensanse, bokou mwens lèv kap manti sou yon prens.
Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
8 Vèse kòb anba tab se tankou wanga pou mèt li; nenpòt kote li vire, li byen reyisi.
Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
9 Sila ki kouvri yon transgresyon, chache lanmou; men sila ki repete yon koze, separe bon zanmi yo.
Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
10 Yon repwòch antre pi fon nan moun bon konprann nan pase anpil kou sou yon moun ensanse.
Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
11 Yon nonm rebèl se mal l ap chache; konsa, yon mesaje byen sovaj va voye kont li.
Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
12 Pito yon nonm rankontre yon lous fewòs ki separe de pitit li, pase yon moun ensanse nan mitan foli li.
По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
13 Pou sila ki remèt mal pou byen an, mal la p ap janm kite lakay li.
Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
14 Kòmansman a konfli se tankou pete gwo baryè dlo; konsa, kite kont la avan l kòmanse.
Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
15 Sila ki bay rezon a mechan an, ni sila ki kondane moun dwat la; tou de abominab a SENYÈ a.
Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
16 Poukisa gen kòb nan men moun ensanse a pou l achte sajès, konsi, li pa konprann anyen?
Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
17 Yon zanmi renmen tout tan; yon frè fèt pou move tan.
Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
18 Yon nonm ki manke konprann sèvi garanti, e devni responsab nan prezans a vwazen li.
Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
19 Sila ki renmen vyole lalwa a renmen konfli; sila ki awogan an, chache gwo dega.
Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
20 Sila ki gen panse kwochi a, pa jwenn anyen ki bon, e sila ki pèvès nan pawòl li yo tonbe nan mal.
Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
21 Sila ki fè pitit ki san konprann nan, fè l nan tristès; e papa a yon moun ensanse pa gen kè kontan.
Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
22 Yon kè kontan se bon remèd; men yon lespri brize seche tout zo.
Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
23 Yon nonm mechan an resevwa kòb anba tab an sekrè; pou l tòde chemen lajistis.
Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
24 Sajès se devan fas a sila ki gen bon konprann nan; men zye a moun ensanse yo chache jis rive nan tout pwent latè.
Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
25 Yon fis ki san konprann se yon tèt chaje a papa l, ak gwo chagren a sila ki te pòte li a.
Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
26 Anplis, li pa bon pou pini moun dwat la, ni pou frape prens yo akoz entegrite yo.
Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
27 Sila ki kenbe pawòl li, gen konesans; e sila ki gen lespri kalm nan se yon nonm ak bon konprann.
Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
28 Menm yon moun ensanse, lè l rete an silans, konsidere kon saj; lè l fèmen lèv li, li parèt rezonab.
Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
