Pwovèb 15
1 Yon repons ki dous kalme kòlè; men yon mo sevè pwovoke gwo fache.
Мек отговор отклонява ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.
2 Lang a saj la gen pou mèt, konnesans; men bouch a sila ki manke konprann nan eksprime foli.
Езикът на мъдрите изказва знание, А устата на безумните изригват глупост.
3 Zye a SENYÈ a tout kote; L ap veye sa ki bon ak sa ki mal.
Очите Господни са на всяко място И наблюдава злите и добрите.
4 Yon lang ki kalme se yon pyebwa lavi; men si l gen desepsyon, l ap kraze lespri.
Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.
5 Yon moun ensanse refize disiplin a papa l; men sila ki aksepte repwòch gen sajès.
Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.
6 Gran richès twouve nan kay a moun dwat yo; men gwo twoub se salè a mechan an.
В дома на праведния има голямо изобилие, А в доходите на нечестивия има загриженост.
7 Lèv a moun saj yo gaye konesans; men se pa konsa ak kè moun ensansib yo.
Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не прави така.
8 Sakrifis a mechan an abominab a SENYÈ a; men lapriyè moun dwat yo se gwo plezi Li.
Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.
9 Chemen mechan an abominab a SENYÈ a; men Li renmen sila ki chache ladwati a.
Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.
10 Pinisyon byen di ap tann sila ki abandone chemen an; sila ki rayi korije a va mouri.
Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.
Адът и погибелта са открити пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада! (Sheol h7585)
12 Sila ki moke a pa renmen sila ki fè l repwòch la; li pa janm ale kote moun saj.
Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.
13 Kè ki gen lajwa fè figi moun rejwi; men lè kè a tris, lespri a vin brize.
Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.
14 Lespri a moun entèlijan an chache konesans; men bouch a moun sòt la, manje foli.
Сърцето на разумния търси знание А устата на безумните се хранят с глупост.
15 Tout jou aflije yo move; men yon kè kontan se yon fèt ki pa janm sispann.
За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.
16 Pi bon se piti ak lakrent SENYÈ a, pase gwo richès ak gwo twoub ladann.
По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.
17 Pi bon se yon plato legim avèk lanmou, pase yon bèf gra ak rayisman.
По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.
18 Yon nonm ki kolerik pwovoke konfli; men sila ki lan nan kòlè a kalme yon kont.
Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.
19 Wout a parese a se tankou yon ran pikan; men pa a moun dwat la se yon gran chemen.
Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е като друм.
20 Yon fis ki saj fè papa l kontan; men yon gason ensanse meprize manman l.
Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.
21 Foli se gwo plezi pou sila ki manke bon konprann nan; men yon nonm ak bon konprann mache dwat.
На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.
22 San konsèy, plan yo vin jennen; men ak anpil konseyè, yo vin reyisi.
Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.
23 Yon nonm jwenn kè kontan nan yon repons ki jis, e a la bèl yon mo livre nan pwòp lè li bèl!
От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!
За разумния пътят на живота върви нагоре, За да се отклони от ада долу. (Sheol h7585)
25 SENYÈ a va demoli kay moun ògeye a; men L ap etabli lizyè vèv la.
Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.
26 Plan mechan yo abominab a SENYÈ a; men pawòl agreyab yo san tach.
Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.
27 Sila ki fè pwofi ak movèz fwa a, twouble pwòp lakay li; men sila ki rayi afè anba tab la, va viv.
Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.
28 Kè a moun dwat la reflechi anpil pou bay repons; men bouch a mechan an fè anpil move bagay vin parèt.
Сърцето на праведния обмисля що да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.
29 SENYÈ a lwen mechan an; men Li tande lapriyè a moun dwat yo.
Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.
30 Zye klè fè kè kontan; bòn nouvèl kon mete grès sou zo.
Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.
31 Zòrèy k ap koute repwòch ap viv; zore ki koute koreksyon ap alèz pami saj yo.
Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.
32 Sila ki neglije disiplin meprize pwòp tèt li; men sila ki koute repwòch ranmase bon konprann.
Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.
33 Lakrent SENYÈ a se enstriksyon ki bay sajès; avan onè, fòk imilite.
Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.
