Pwovèb 13
1 Yon fis ki saj aksepte disiplin a papa l, men yon mokè pa koute repwòch.
Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.
2 Fwi pawòl la ki soti nan bouch moun se rejwisans de sa ki bon; men volonte moun infidèl se vyolans.
От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
3 Sila ki kontwole bouch li, konsève lavi li; sila ki ouvri lèv li byen laj va detwi nèt.
Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.
4 Nanm a parese a anvi, e li pa jwenn; men nanm a moun dilijan an vin gra.
Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.
5 Yon nonm dwat rayi sa ki fo; men zak mechan yo degoutan e fè gwo wont.
Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.
6 Ladwati se yon pwotèj pou sila ki san fot la; men mechanste fè pechè a vin souye nèt.
Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.
7 Genyen moun ki pretann yo rich, men yo pa gen anyen; yon lòt pretann li malere men li gen gwo richès.
Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.
8 Ranson pou lavi a yon nonm rich se richès li; men malere a pa tande menas.
Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.
9 Limyè a moun dwat la se rejwisans; men lanp a mechan an va etenn.
Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.
10 Ògèy pa pote anyen sof ke konfli; men sajès rete ak sila ki resevwa konsèy yo.
От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.
11 Richès ki sòti nan manti koule ale; men sila ki rasanble ak men li, fè l grandi.
Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.
12 Lespwa jennen fè kè a malad; men dezi acheve a se yon pyebwa lavi.
Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.
13 Sila ki meprize lenstriksyon va peye fwe a; men sila ki respekte lòd yo va resevwa rekonpans li.
Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.
14 Lenstriksyon a saj yo se yon fontèn dlo lavi pou detounen pèlen lanmò a.
Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.
15 Bon konprann pwodwi favè; men chemen moun ki pa fidèl la di.
Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.
16 Tout moun ki pridan aji ak konesans; men yon moun san konprann parèt ak foli li.
Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,
17 Yon mesaje mechan tonbe nan advèsite; men sila ki pote pawòl ak bòn fwa a, pote gerizon
Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.
18 Mizè ak wont se pou sila ki manke disiplin nan; men sila ki konsidere repwòch la va onore.
Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.
19 Yon dezi ki realize se dous a nanm nan, men moun bèt pa vle kite mechanste.
Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.
20 Sila ki mache ak moun saj va vin saj; men bon zanmi a moun ensanse a va soufri.
Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.
21 Se malè ki kouri dèyè pechè yo; men moun dwat yo va pwospere.
Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.
22 Yon bon moun va lese eritaj pou pitit pitit li; men richès a pechè yo konsève pou moun dwat yo.
Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,
23 Gen anpil manje nan tè malere a; men li fin bale nèt akoz enjistis.
Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.
24 Sila ki ralanti baton li, rayi fis li; men sila ki renmen l va ba li disiplin ak dilijans.
Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.
25 Moun dwat la gen kont pou satisfè dezi li; men vant mechan an toujou gen bezwen.
Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.
