Pwovèb 1
1 Pwovèb Salomon yo, fis a David la, wa Israël la:
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 pou konnen sajès avèk enstriksyon, Pou dekouvri pawòl bon konprann yo,
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3 Pou resevwa enstriksyon nan jan pou aji ak sajès, ladwati, jistis, menm jan pou tout moun;
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4 Pou avèti san konprann yo e bay konesans ak pridans a jenn yo.
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
5 Yon nonm saj va tande, va grandi nan konesans li e yon nonm bon konprann va twouve konsèy ki saj,
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6 Pou konprann yon pwovèb ak mo kache, pawòl a saj yo avèk devinèt yo.
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 Lakrent SENYÈ a se kòmansman sajès la; sila ki plen foli, meprize sajès ak lenstriksyon.
Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
8 Tande byen, fis mwen an, lenstriksyon papa ou, e pa abandone leson a manman ou yo;
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
9 Anverite, yo fè yon kouwòn byen bèl sou tèt ou, ak yon bèl dekorasyon nan kou ou.
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10 Fis mwen an, si pechè yo vin tante ou, pa dakò.
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11 Si yo di: “Vini avèk nou, annou kouche yon pyèj pou san, annou fè anbiskad pou inosan yo san koz;
Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
12 Annou vale yo vivan tankou Sejou mò yo, menm an antye tankou sila k ap desann nan fòs yo. (Sheol h7585)
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol h7585)
13 Nou va jwenn tout kalite byen presye, nou va ranpli lakay nou ak piyaj.
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14 Tire osò pa ou ansanm ak nou. Nou tout va gen yon sèl bous”—
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
15 Fis mwen an, pa mache nan chemen avèk yo. Anpeche pye ou antre sou wout yo,
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16 Paske pye yo kouri jwenn mal, e yo fè vit pou yo vèse san.
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17 Anverite, se initil pou ouvri yon filè ak pen gaye devan nenpòt kalite zwazo;
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18 men yap kouche yon pyèj pou pwòp san pa yo. Yo fè anbiskad pou pwòp lavi pa yo.
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19 Se konsa tout chemen yo ye a pou tout moun ki vin genyen pa mwayen vyolans. Se pwòp lavi yo kap vin rache.
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
20 Sajès rele fò nan lari. Li leve vwa li nan plas la.
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 Nan tèt lari ki gen zen yo, li kriye fò. Nan antre pòtay lari yo, li fè moun tande tout pawòl li yo:
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
22 “Jiskilè, O moun san bon konprann yo, nou va renmen rete san konprann anyen? Pou mokè yo rejwi yo nan moke moun e moun san konprann yo rayi konesans?
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 Vire sou repwòch mwen an. Gade byen, mwen va vide lespri m sou nou. Mwen va fè nou konnen pawòl mwen yo.
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 Akoz mwen te rele nou e nou te refize; mwen te lonje men m, e pèsòn pa t okipe sa,
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 men nou te neglije tout konsèy mwen yo, e nou pa t vle tande repwòch mwen;
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
26 konsa, mwen menm anplis, va ri sou malè nou yo. Mwen va moke nou lè gran laperèz la rive,
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 lè gran laperèz nou rive tankou tanpèt e gwo dezas nou yo tankou toubiyon, lè gwo pwoblèm ak soufrans rive sou nou.
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
28 Nan lè sa a, yo va rele m, men mwen p ap reponn. Yo va chache mwen avèk dilijans, men yo p ap twouve m,
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 akoz yo te rayi konesans e pa t chwazi gen lakrent SENYÈ a.
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 Yo te refize konsèy mwen. Yo te rejte tout repwòch mwen yo.
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 Pou sa, yo va manje fwi a pwòp chemen yo, e vant yo va vin plen ak pwòp manèv yo.
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 Paske chemen kwochi a moun san konprann yo va touye yo. Kè kontan a sila ki plen foli va detwi yo.
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 Men sila ki koute mwen an va viv ansekirite, e li va rete alèz san pè malè.”
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
