Plenn 5
1 Sonje, O SENYÈ, sa ki te rive nou an. Gade pou wè repwòch nou.
Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
2 Eritaj nou te bay kon don a etranje yo, kay nou yo a moun nou pa konnen.
Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
3 Nou te devni òfelen san papa. Manman nou yo tankou vèv.
Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
4 Nou oblije achte dlo pou nou bwè. Bwa nou se pou vann, yo vann nou li.
Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
5 Sila k ap kouri dèyè nou yo rive sou kou nou. Nou vin bouke nèt. Nanpwen repo pou nou.
Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
6 Nou te vin soumèt devan Egypte ak Assyrie pou nou jwenn ase pen.
Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
7 Papa zansèt nou yo te peche, men yo pa la ankò; se nou menm ki te pote inikite pa yo.
Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
8 Se esklav yo k ap domine sou nou; nanpwen moun ki pou delivre nou nan men yo.
Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
9 Nou riske lavi nou pou jwenn pen akoz nepe nan dezè a.
Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
10 Po nou vin kwit tankou yon fou, akoz gwo chalè grangou a.
Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
11 Yo te ravaje tout fanm Sion yo; vyèj lavil a Juda yo.
Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
12 Prens yo te pann pa men yo; ansyen yo te vin pa respekte.
Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
13 Jennonm yo te fòse travay devan moulen an e timoun yo te kilbite anba gwo chaj bwa yo.
Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
14 Ansyen yo ale kite pòtay la; jennonm yo ale kite mizik yo.
Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
15 Jwa nan kè nou vin sispann; danse vin ranplase pa fè dèy.
Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
16 Kouwòn nan soti sou tèt nou; malè a nou menm, paske nou te peche!
Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
17 Akoz sa, kè nou febli; akoz bagay sa yo, zye nou pa wè klè.
Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
18 Akoz Mòn Sion ki kouche dezole nèt, rena yo fè patwouj ladann.
Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
19 Ou menm, O SENYÈ, Ou renye jis pou tout tan; twòn Ou se de jenerasyon an jenerasyon.
Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
20 Poukisa Ou bliye nou jis pou tout tan? Poukisa Ou abandone nou jis rive tout tan sa a?
Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
21 Restore nou a Ou menm O SENYÈ, pou nou ka vin restore. Fè jou nou yo vin jan yo te ye nan tan pase yo.
Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
22 Men Ou deja fin rejte nou nèt. Ou rete byen fache nèt ak nou.
Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
