Jòb 30
1 Men koulye a, sila ki pi jenn pase m ap giyonnen m. Papa a sila mwen pat ta dakò pou mete ansanm ak chen bann mouton yo.
Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
2 Anverite, ki byen fòs men pa yo ta kab fè m? Gwo fòs te deja disparèt nan yo
Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
3 akoz mank bagay ak grangou. Y ap manje tè sèk nan lannwit lan, ak pèt e ak dezolasyon an.
От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4 Yo rache fèy raje nan mitan rakèt la. Manje yo se rasin bayawonn.
Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
5 Yo chase yo deyò lavil la nan dezè; yo kriye dèyè yo tankou se vòlè,
Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
6 jiskaske yo vin rete nan move ravin yo, nan twou tè ak nan wòch yo.
Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
7 Pami rak tibwa yo, yo rele fò. Anba machacha a, yo vin rasanble ansanm.
Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
8 Pitit a moun fou, wi, pitit a mechan yo, yo te resevwa fwèt jis lè yo kite peyi a.
Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
9 Men koulye a, se mwen menm yo pase nan rizib; mwen devni yon pawòl betiz pou yo.
А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
10 Yo pè m, yo kanpe lwen m, e yo pa sispann krache nan figi m.
Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
11 Akoz Li te lage fisèl banza a pou te aflije mwen, yo rete retire brid la nèt devan m.
Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
12 Sou men dwat lan, nich sa vin leve. Yo rale pye mwen akote. Yo mennen kont mwen tout manèv destriksyon yo.
Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
13 Yo gate wout mwen. Yo bourade lachit mwen san mande sekou.
Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
14 Tankou nan yon gran brèch, yo parèt; nan mitan tanpèt, yo woule m.
Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
15 Gwo perèz yo vin vire kont mwen. Yo tanmen gate respè m tankou van. Byennèt mwen disparèt tankou nwaj.
Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
16 Konsa, koulye a nanm mwen vide nèt. Jou afliksyon yo sezi m.
И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
17 Nan lannwit, zo m yo frennen anndan m, e sa yo kap manje m pa pran repo.
През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
18 Ak gwo fòs, vètman m vin tòde sou mwen. Li mare m nèt tankou kolye manto m.
Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
19 Li te jete mwen nan labou, e mwen te vin tankou pousyè ak sann.
Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
20 Mwen kriye a Ou menm pou sekou, men Ou pa reponn mwen. Mwen kanpe, e se gete, Ou gete m.
Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
21 Ou vin okipe m ak mechanste. Avèk fòs a men Ou, Ou pèsekite m.
Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
22 Ou leve m wo sou van, e fè m monte; epi Ou fè m fonn nèt nan move tan an.
Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
23 Paske mwen konnen ke Ou ap mennen m a lanmò, jis rive nan gwo kay asanble a ki fèt pou tout sila ki viv yo.
Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
24 Malgre, èske yon moun k ap tonbe pa lonje men l? Oswa nan gwo pwoblem li pa kriye sekou?
Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
25 Èske mwen pa t kriye pou sila nan gwo twoub? Èske nanm mwen pa t plen tristès pou malere a?
Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
26 Lè m t ap tann sa ki bon an, se mal ki rive m; lè m tap tann limyè, alò se tenèb ki te vini.
Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
27 Kè m twouble nèt anndan m. Mwen pa kab poze. Jou plen ak afliksyon yo parèt devan m.
Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
28 Mwen fè dèy toupatou san solèy. Mwen kanpe nan asanble; mwen rele sekou.
Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
29 Mwen te vin frè ak chen mawon, zanmi ak otrich la.
Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
30 Chè m vin nwa sou mwen, li kale, e zo m yo brile ak lafyèv.
Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
31 Pou sa, se doulè ap mwen jwe, e flit mwen an sonne pou sila k ap kriye.
Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
