Jòb 3
1 Lè l fini, Job te ouvri bouch li e te modi jou li te fèt la.
След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
2 Job te di:
Иов, проговаряйки, рече:
3 “Kite jou ke m te dwe fèt la peri, ak nwit ki te anonse ‘se yon gason ki fèt la.’
Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
4 Ke jou sa a kapab vin fènwa nèt. Pa kite Bondye anwo a pran swen li, ni limyè vin klere sou li.
Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
5 Kite fènwa avèk gwo tenèb reklame li. Kite fènwa jou sa a modi li.
Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
6 Selon nwit sa a, kite tenèb sezi li. Kite li pa gen rejwisans nan jou ane a. Kite li pa antre nan chif ki konte mwa yo.
Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
7 Koute byen, kite nwit sa a rete esteril. Pa kite okenn kri lajwa antre ladann.
Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
8 Kite sila ki konn modi jou yo modi jou sa a, sila ki prè pou fè Levyatan leve kò l.
Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
9 Kite zetwal lannwit li yo vin etenn. Kite li espere limyè, men pa twouve l. E kite li pa wè maten vin parèt,
Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
10 akoz li pa t fèmen ouvèti vant manman m, ni kache twoub devan zye m.
Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
11 “Poukisa mwen pa t mouri lè m te fèt? Sòti nan vant li e mouri la menm?
Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
12 Poukisa jenou yo te resevwa m, e poukisa tete a, pou m ta pran?
Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
13 Paske koulye a mwen t ap gen tan kouche pou m jwenn lapè; mwen t ap dòmi depi lè sa a e mwen t ap twouve repo,
Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
14 ansanm ak wa ak konseye latè ki te rebati ansyen mazi yo pou kont yo;
Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
15 oswa avèk prens ki te gen lò yo, ki t ap plen lakay yo ak ajan;
Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
16 Oswa kon yon fòs kouch ki kache, mwen pa t ap egziste, kon yon pitit ki pa t janm wè limyè.
Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
17 La, mechan yo sispann fè laraj, e la moun fatige yo jwenn repo.
Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
18 Prizonye yo alèz ansanm. Yo p ap tande vwa a sipèvizè a.
Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
19 Ni piti, ni gran yo la. E esklav la lib de mèt li.
Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
20 “Poukisa limyè bay a sila ki soufri a, e lavi a nanm anmè a,
Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
21 ki anvi wè lanmò, men nanpwen, e fouye plis pou twouve li pase trezò kache,
Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
22 ki rejwi anpil e fè lwanj lè yo rive nan tonbo a?
Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
23 Poukisa limyè bay a yon nonm ak chemen an kache a, ke Bondye te jennen tout kote a?
Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
24 Paske soupi mwen yo parèt menm moman manje a rive devan ze m. Epi kri mwen yo vide tankou dlo.
Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
25 Paske sa m krent lan te vini sou mwen. Sa ke m pa vle wè a te tonbe sou mwen.
Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
26 Mwen pa alèz, ni mwen pa anpè. Mwen pa jwenn repo, ni m pa kal, men se boulvèsman ki vin parèt.”
Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
