Jòb 29
1 Ankò, Job te reprann diskou. Li te di:
И Иов още продължи беседата си като казваше:
2 “O ke m te menm jan ke m te ye nan mwa lontan yo! Kon nan jou ke Bondye te bay rega sou mwen yo;
О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 Lè lanp Li yo te briye sou tèt mwen, e pa limyè Li, mwen te mache pase nan fènwa a;
Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
4 Jan mwen te ye nan pi bèl nan jou mwen yo, lè amitye Bondye te sou tant mwen an;
Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 lè Toupwisan an te toujou avè m, e pitit mwen yo te antoure mwen;
Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
6 lè pa mwen yo te benyen nan bè e wòch la t ap vide ban mwen gwo flèv lwil!
Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 Lè m te konn sòti nan pòtay lavil la, pou m te gen chèz mwen sou plas la.
Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
8 Jennonm yo te wè m, e te kache kò yo, e granmoun yo te konn leve kanpe.
Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
9 Prens yo te sispann pale e te mete men yo sou bouch yo.
Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
10 Vwa a moun pwisan yo te rete, e lang yo te kole anlè nan bouch yo.
Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
11 Paske lè zòrèy la te tande m, li te rele m beni, e lè zye a te wè m, li te fè temwayaj benediksyon,
Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
12 akoz mwen te delivre malere ki te kriye pou sekou, avèk òfelen ki pa t gen moun pou ede l la.
Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 Benediksyon a sila ki te prèt pou peri yo te rive sou mwen e mwen te fè kè vèv la chante avèk jwa.
Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
14 Mwen te abiye nan ladwati e li te kouvri m; jistis mwen te tankou yon manto, avèk yon tiban.
Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 Mwen te sèvi kon zye pou avèg yo, e pye pou sila bwate yo.
Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
16 Mwen te yon papa pou malere a, e ka ke m pa konnen an, mwen te chache twouve bout li.
Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
17 Mwen te kase machwè a mechan an e mwen te retire viktim nan anba dan l.
Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
18 Konsa, mwen te reflechi, “Mwen va mouri nan pwòp kay mwen, e mwen va kontwole jou m yo anpil tankou sab.”
Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
19 Rasin mwen gaye tankou dlo e lawouze kouche tout lannwit sou branch mwen yo.
Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
20 Fòs mwen toujou nèf, e banza m renouvle nan men m.’
Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 “Moun yo te koute e te tann. Yo te sispann pale pou tande konsèy mwen.
Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 Apre pawòl pa m, yo pa t pale ankò, e pawòl mwen yo te etonnen yo.
Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
23 Yo te tann mwen tankou lapli. Yo te ouvri bouch yo pou bwe, konsi se pou lapli nan sezon prentan.
За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
24 Mwen te souri sou yo lè yo pa t kwè, e limyè a figi m pa t janm vin ba.
Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
25 Mwen te chwazi yon chemen pou yo, te chita tankou chèf, e te demere tankou wa pami sòlda yo, tankou yon moun ki bay rekonfò a sila ki andèy yo.”
Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
