Jòb 28
1 Anverite, gen yon min pou ajan e yon plas pou rafine lò.
Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
2 Fè retire nan pousyè a e kwiv la fonn soti nan wòch la.
Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.
3 Lòm fè tenèb la pati, e rive jis nan dènye limit lan. Li chache twouve wòch kap kache a, ak nan pwofon fènwa.
Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
4 Li fouye yon twou fon byen lwen kote moun rete, kote ki bliye nèt pa pye moun. Konsa, yo pandye, yo balanse byen lwen limanite.
Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.
5 Pou tè a, depi nan li, manje sòti, men anba, li boulvèse tankou dife.
Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
6 Wòch li se sous a pyè safi yo. Epi nan pousyè li, genyen lò.
Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
7 Chemen li pa rekonèt pa koukou, ni zye grigri pa janm wè l.
Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.
8 Bèt pi fewòs yo pa mache la, ni lyon pa pase sou li.
Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
9 Li mete men li sou wòch silèks la. Li chavire mòn yo soti nan baz yo.
Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
10 Li kreve kanal ki pase nan wòch yo, e zye li wè tout sa ki presye.
Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
11 Li bouche flèv yo pou dlo pa koule e sa ki kache yo, li fè yo parèt nan limyè.
И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
12 “Men se kibò yo twouve sajès? Epi kibò yo jwenn sajès la?
Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
13 Lòm pa konnen valè li, ni valè li pa kab twouve nan peyi moun vivan yo.
Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
14 Labim nan di: “Li pa nan mwen”. Lanmè a di: ‘Li pa bò kote m’.
Бездната казва: Не е у мене. И морето казва: Не е у мене.
15 Lò pi pa egal ak valè l, ni ajan pa kab peze kon pri li.
Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
16 Valè li pa kab konpare ak lò Ophir, oswa oniks presye, oswa safì.
Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
17 Ni lò ni vit pa egal avè l, ni li pa kab fè echanj pou bagay ki fèt an lò fen.
Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.
18 Koray ak kristal, bliye sa nèt. Posede sajès se pi wo ke pèl.
Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
19 Topaz a Éthiopie a pa kab konpare avè l; ni li pa kab valorize an lò pi.
Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
20 E byen, se kibò sajès la sòti? Epi kibò anplasman bon konprann nan ye?
От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?
21 Konsa, li kache a zye de tout èt vivan yo e kache menm a zwazo syèl yo.
Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
22 Labim nan ak lanmò a pale: ‘Ak zòrèy nou, nou konn tande rapò bagay sa a.’
Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
23 Bondye konprann chemen li e Li konnen plas li.
Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
24 “Paske Li chache jis rive nan dènye pwent latè e wè tout bagay anba syèl yo.
Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
25 Lè L te bay pwa a van an e te divize dlo yo pa mezi,
За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
26 Lè L te etabli yon limit pou lapli e yon chemen pou kout eklè,
Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,
27 Li te wè l e Li te deklare li. Li te etabli li e anplis, Li te konprann bout li.
Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;
28 Konsa, a lòm Li te di: ‘Gade byen, lakrent Senyè a, se sa ki sajès; epi kite mal, se sa ki bon konprann.’”
И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.
