< Jòb 19 >

1 Epi Job te reponn:
Тогава Иов в отговор рече:
2 Pou konbyen de tan, nou va toumante m, e kraze mwen avèk pawòl yo?
До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
3 Dis fwa sa yo nou te ensilte m; nou pa menm wont fè m tò.
Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
4 Menm si m fè erè, erè sa repoze anndan m.
Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
5 Si anverite nou vin ògeye kont mwen, e fè m wè prèv a gwo wont mwen,
Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
6 alò, konnen byen ke Bondye te fè m tò, e te fèmen pèlen Li an antoure mwen.
Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
7 “Gade byen, mwen kriye: ‘Vyolans!’ Men nanpwen repons. Mwen rele sekou! Men nanpwen jistis.
Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
8 Li te bare chemen mwen pou m pa kab pase, e Li te mete fènwa sou pa m yo.
Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
9 Li te retire lonè sou mwen e te retire kouwòn nan sou tèt mwen.
Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
10 Li kraze desann mwen tout kote e mwen fin disparèt; Li te dechouke espwa m kon yon pyebwa.
Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
11 Anplis, Li te limen lakòlè Li kont mwen e te konsidere m kon lènmi Li.
Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
12 Lame Li a vin rasanble pou bati chemen pa yo kont mwen. Yo fè kan kap antoure tant mwen an.
Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
13 “Li te retire frè m yo byen lwen mwen e sila mwen te konnen yo vin separe de mwen nèt.
Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
14 Fanmi mwen yo vin fè fayit e pi pwòch zami m yo te bliye m.
Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15 Sila ki rete lakay mwen yo ak sèvant mwen yo konsidere m kon yon etranje. Mwen se yon etranje menm nan zye yo.
Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
16 Mwen rele sèvitè mwen an, men li pa reponn; mwen oblije sipliye l ak bouch mwen.
Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
17 Menm souf mwen fè bay ofans a madanm mwen, e mwen vin abominab a pwòp frè m.
Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
18 Timoun yo meprize mwen. Mwen leve e yo pale kont mwen.
И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
19 Tout asosye m yo etone ak krent devan m. Sila ke m byen renmen yo te vire kont mwen.
Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
20 Zo m yo kole sou po m ak chè m; se sèl pa po dan m ke m chape lanmò.
Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
21 “Gen pitye pou mwen, gen pitye, O nou menm ki zanmi mwen yo, paske men Bondye vin frape mwen.
Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22 Poukisa n ap pèsekite mwen menm tankou Bondye e pa satisfè ak chè mwen.
Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
23 O ke pawòl mwen yo te ekri! O ke yo te enskri nan yon liv!
О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
24 Ke avèk pwent plim ak plon, yo te grave sou wòch la jis pou tout tan!
Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
25 Men pou mwen, mwen konnen ke Redanmtè mwen an vivan. Epi apre tout sa a, li va vin kanpe sou latè.
Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26 Menm lè po m fin detwi, malgre chè m fin sòti, mwen va wè Bondye nan chè a;
И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
27 ke mwen, mwen menm va wè, ke zye m va wè, e se pa kon yon etranje. “Kè m vin fèb anndan m.
Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
28 Si nou di: ‘Men kijan nou va pèsekite li!’ pwiska rasin ka sa a se nan mwen,’
Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
29 fè lakrent nepe a pou kont nou, paske lakòlè Bondye mennen pinisyon nepe a. Fòk nou kab konnen, gen jijman.”
Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.

< Jòb 19 >