Jòb 15
1 Epi Éliphaz Temanit lan te reponn:
Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
2 Èske yon nonm saj ta dwe bay repons ak konesans ki sòti nan van, e ki plen tèt li avèk van lès?
Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
3 Èske li ta diskite ak pale initil, oswa ak pawòl ki pa gen valè?
С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
4 Anverite, ou manke respè Bondye e ou siprime tout kalite bon refleksyon devan Bondye.
Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
5 Paske se koupabilite ou ki enstwi bouch ou, e ou chwazi langaj a rizye yo.
Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
6 Pwòp bouch ou kondane ou, pa mwen; epi pwòp lèv ou fè temwayaj kont ou.
Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
7 “Èske se ou ki te premye la ki te fèt sou tè a, oswa èske ou te fèt avan tout kolin yo?
Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
8 Èske ou konn tande konsèy sekrè a Bondye yo, oswa èske tout sajès se pou ou sèl?
Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
9 Kisa ou konnen ke nou pa konnen? Èske ou konprann sa nou pa kapab konprann?
Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
10 Genyen ni granmoun ak moun cheve blanch pami nou, ki pi gran pase papa ou.
Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
11 Èske konsolasyon Bondye a twò piti pou ou, menm mo ki pale ak dousè avèk ou yo?
Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
12 Poukisa akè ou pote ou rive lwen konsa? Epi poukisa zye ou yo vin limen konsa?
Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
13 Pou ou ta vire lespri ou kont Bondye e kite pawòl parèy a sila yo sòti nan bouch ou?
Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
14 Kisa lòm nan ye pou li ta kab san tach, oswa sila ki fèt de fanm nan pou ta kab dwat?
Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
15 Gade byen, Li pa mete konfyans menm nan sen Li yo e menm syèl yo pa san tach nan zye Li;
Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
16 konbyen anmwens, yon moun ki degoutan e konwonpi; lòm ki bwè inikite kon dlo a!
Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
17 “M ap di ou, koute m byen; sa mwen konn wè, anplis m ap deklare li;
Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
18 sa ke moun saj konn pale e ki pa t kache sòti de papa pa yo,
(Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
19 A sila yo menm sèl ke tè a te donnen, e pa t gen etranje ki te pase pami yo.
На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )
20 Moun mechan an vire tounen nan pwòp doulè li tout tan, e fòs lane pou moun mechan yo byen kontwole.
Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
21 Bri laperèz sone nan zòrèy li. Pandan li anpè, destriktè a rive sou li.
Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
22 Li pa gen espwa sòti nan tenèb la. Desten li se nepe.
Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
23 Li mache egare pou chache manje epi di: ‘Kote li ye?’ Konsa, li konnen ke jou tenèb la gen tan rive.
Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
24 Twoub ak gwo soufrans fè l gen gwo laperèz. Yo fè l soumèt tankou yon wa ke yo prèt pou atake.
Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
25 Paske li fin lonje men l kont Bondye e aji ak awogans kont Toupwisan an.
Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
26 Li kouri kou rèd sou li tèt avan avèk gwo boukliye li.
Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
27 Paske li fin kouvri figi li ak grès li, e fè kwis li vin lou ak chè.
Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
28 Li te viv nan vil dezole yo, nan kay kote pèsòn pa ta rete yo, ki fèt pou vin dekonble nèt.
Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
29 Li p ap vin rich, ni fòtin li p ap dire; tèt sereyal li yo p ap janm bese rive atè.
Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
30 Li p ap chape nan tenèb la. Flanm nan va seche tout boujon li yo. Kon souf bouch li, lap wale nèt.
Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
31 Pa kite li mete konfyans nan gwo vid la. Sa a ta yon desepsyon; paske gwo vid la va sèvi kon rekonpans li.
Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
32 Sa va vin rive avan lè li. Branch palmis li p ap vèt.
Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
33 Li va souke retire rezen li ki potko mi soti nan pye rezen a, e va jete flè li kon pye oliv la.
Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
34 Paske konpanyen a enkwayan yo va byen esteril, epi se dife kap brile tant anba pwès yo.
Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
35 Yo plante mal la, e yo rekòlte inikite; epi se desepsyon k ap jèmen nan panse yo.”
Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
