Jòb 10
1 “Mwen rayi pwòp lavi m; mwen va fè tout fòs plent mwen yo parèt. Mwen va pale ak anmè ki fonse nan nanm mwen.
Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
2 Mwen va di a Bondye: ‘Pa kondane mwen! Fè m konnen poukisa W ap goumen ak mwen.
Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
3 Èske se vrèman bon pou Ou ta oprime; pou meprize zèv men Ou yo e pou Ou gade ak favè, manèv a mechan yo?
Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
4 Èske zye Ou fèt ak chè? Oswa èske Ou wè kon yon nonm wè?
Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
5 Èske jou Ou yo tankou jou a moun mòtèl, oswa ane Ou yo tankou ane a yon nonm,
Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
6 pou Ou ta dwe chache koupabilite mwen e fè rechèch dèyè peche m?
Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
7 Malgre Ou konnen mwen pa koupab, sepandan, nanpwen ki ka livre m sòti nan men Ou.’”
При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
8 “Se men Ou ki te fòme mwen nèt. Konsa, èske Ou ta detwi mwen?
Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
9 Sonje, souple, ke Ou te fè m kon ajil. Èske Ou ta fè m retounen pousyè ankò?
Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
10 Èske se pa tankou lèt ke Ou te vide mwen e fè m kaye tankou fwomaj?
Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
11 Ou te abiye mwen ak po avèk chè e koude mwen ansanm nan zo ak gwo venn.
С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
12 Ou te ban mwen lavi avèk lanmou dous Ou. Se swen Ou ki te konsève lespri m.
Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
13 Malgre bagay sila yo, Ou te kache yo nan kè Ou. Mwen konnen ke sa a se avèk ou:
Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
14 si m peche, alò, Ou mete tach sou mwen. Ou pa ta akite m de koupabilite mwen.
Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
15 Si mwen mechan, malè a mwen! Epi si mwen jis, toujou, menm dwe leve tèt mwen. Mwen chaje ak wont, e byen rekonnesan a mizè mwen.
Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
16 Si tèt mwen ta vin leve wo, Ou ta fè lachas dèyè m tankou yon lyon; epi ankò, Ou ta montre pouvwa Ou kont mwen.
Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
17 Ou renouvle temwayaj Ou kont mwen, e ogmante kòlè Ou vè mwen. Dezas monte anwo dezas sou mwen.”
Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
18 “Alò, poukisa Ou te fè m sòti nan vant manman m? Pito ke m te mouri e pa t gen zye ki te wè m!
Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
19 Mwen te dwe tankou mwen pa t janm te egziste, kon yon pote sòti nan vant pou rive nan tonbo.
Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
20 Èske jou m yo pa kout? Rete! Ralanti sou mwen pou m kab jwenn yon ti kras kè kontan,
Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
21 avan ke m ale—pou mwen pa tounen nan andwa tenèb ak gwo fènwa!
Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
22 Nan peyi sa a ki dezole nèt tankou tenèb la, nan fon lonbraj san fòm nan, e ki klere tankou fènwa a.”
Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
