Sòm 78
1 Se yon chante Asaf. Pèp mwen yo, koute sa m'ap moutre nou! Louvri zòrèy nou pou n' tande sa m'ap di!
Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
2 Mwen pral pale ak nou, pou m' fè nou konnen sa ki te pase nan tan lontan,
Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
3 bagay nou te tande nan zòrèy nou, bagay nou tout te konnen, bagay zansèt nou yo te konn rakonte nou.
Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
4 Nou p'ap kache bagay sa yo pou pitit nou yo pa konnen yo. N'ap fè lwanj Seyè a devan timoun k'ap vini yo. N'ap fè yo konnen jan l' gen pouvwa, jan l' gen fòs, jan li fè gwo mèvèy.
Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
5 Li te di pèp Izrayèl la sa pou li fè. Li te bay pitit pitit Jakòb yo kòmandman li yo. Li te mande zansèt nou yo pou yo te moutre pitit yo lalwa Bondye a,
Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
6 pou timoun ki fenk fèt yo ka konnen l', pou yo menm tou, lè yo grandi, yo ka fè pitit pa yo konnen l'.
За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
7 Konsa yo menm tou, y'a mete konfyans yo nan Bondye. Yo p'ap bliye sa li te fè. Y'a toujou obeyi kòmandman li yo.
За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
8 Konsa yo p'ap tankou zansèt yo ki te fè tèt ak Bondye, ki te derefize fè sa li te mande yo fè, ki pa t' janm gen yon konfyans fèm nan Bondye, ki pa t' kenbe pawòl yo ak Bondye.
И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
9 Pitit Efrayim yo se moun ki konn goumen, ki fò nan tire flèch. Men, yo kouri lè batay mare.
Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
10 Yo pa t' kenbe kontra Bondye te pase ak yo a. Yo derefize fè sa li te mande yo fè.
Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
11 Yo fè espre, yo bliye sa li te fè, tout mèvèy li te fè yo wè.
А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
12 Wi, se devan je zansèt yo Bondye te fè mirak nan peyi Lejip, nan plenn Zoan an.
Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
13 Li fann lanmè a an de, li fè yo pase nan mitan l'. Li fè dlo yo kanpe dwat tankou miray.
Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
14 Pou l' moutre yo chemen pou yo pran, lajounen li ba yo yon nwaj, lannwit li ba yo yon dife ki t'ap mache devan yo.
Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
15 Li fann gwo wòch nan dezè a, li ba yo kont dlo pou yo bwè.
Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
16 Li fè sous dlo pete nan wòch la, li fè dlo koule tankou dlo larivyè.
И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
17 Men, yo pa t' sispann fè peche kont Bondye, yo revòlte dèyè Bondye ki anwo nan syèl la, lè yo te nan dezè a.
Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
18 Yo te vle sonde Bondye: yo mande pou l' ba yo manje yo te vle manje a.
Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
19 Yo pale Bondye mal, yo di: -Eske Bondye ka mete manje sou tab nan mitan dezè sa a?
И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Wi, se vre. Li frape wòch la: Dlo koule kou larivyè. Men, èske li kapab ban nou pen? Eske li ka bay pèp li a vyann?
Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
21 Lè Seyè a tande sa, li fè kòlè. Se te tankou yon dife li te limen dèyè pitit Jakòb yo. Li vin ankòlè anpil sou yo,
Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
22 paske yo pa t' gen konfyans nan Bondye, yo pa t' kwè li ta kapab delivre yo.
Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
23 Li pale ak nwaj yo ki anwo nan syèl la, li ba yo lòd pou yo louvri pòt syèl la.
При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
24 Li grennen laman sou yo pou yo manje. Li ba yo manje farin ki soti nan syèl la.
Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
25 Se konsa, yo manje manje zanj Bondye yo. Li ba yo manje pou yo manje plen vant yo.
Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
26 Lèfini, li fè yon van lès soufle nan syèl la. Avèk pouvwa li, li fè yon van leve soti nan sid.
Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
27 Li grennen vyann sou yo tankou pousyè. Li fè zwazo soti nan syèl la tonbe atè, tankou sab bò lanmè.
Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
28 Li fè yo tonbe nan mitan kote yo te rete a, tout bò kay yo.
И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
29 Yo tout te manje plen vant yo. Bondye ba yo tou sa yo te anvi.
И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
30 Men, yo pa t' ankò fin manje, yo pa t' ankò fin plen vant yo, manje a te nan bouch yo toujou,
А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
31 lè Bondye fache sou yo. Li touye pi gwonèg nan mitan yo, li kraze tout jenn gason nan peyi Izrayèl la.
Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
32 Atousa, pèp la donnen pi rèd nan fè peche. Yo pa t' vle kwè nan mirak sa yo.
При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
33 Se konsa, li fè lavi yo disparèt tankou lafimen. Li sezi yo, yo mouri frèt.
Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
34 Li te fè detwa ladan yo mouri. Se lè sa a yo tounen vin jwenn li, yo chanje lavi yo, yo lapriyè nan pye li.
Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
35 Yo vin chonje se Bondye ki te pwoteksyon yo. Se Bondye anwo nan syèl la ki te delivre yo.
И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
36 Men, tout bèl pawòl sa yo, se te manti. Tou sa yo t'ap di a, se te pawòl nan bouch.
Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
37 Yo pa t' sensè avè li, yo pa t' kenbe kontra li te pase ak yo.
Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
38 Men, paske Bondye te gen pitye pou yo, li padonnen peche yo, li pa t' touye yo. Anpil fwa menm, li kenbe, li pa t' fè kòlè sou yo. Li pa t' kite kòlè l' tonbe sou yo.
Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
39 Li chonje se moun yo ye, se pase y'ap pase tankou van k'ap soufle.
И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
40 Men, se pa ni de ni twa fwa yo te leve dèyè li nan dezè a! Se pa ni de ni twa fwa yo te fè l' fè kòlè!
Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
41 Se tout tan yo t'ap tante Seyè a! Se tout tan yo t'ap pwovoke Bondye pèp Izrayèl la, ki yon Bondye apa!
Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
42 Yo bliye jan li gen pouvwa. Yo bliye lè li te sove yo anba lènmi yo,
Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
43 lè li te fè gwo mirak ak bèl mèvèy nan peyi Lejip, nan plenn Zoan an.
Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
44 Li fè dlo larivyè yo tounen san. Pesonn pa t' ka bwè dlo sa yo.
И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
45 Li voye mouchavè sou yo pou devore yo. Li voye krapo pou detwi yo.
Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
46 Li voye krikèt vèt pou manje rekòt yo, chwalbwa pou devore tout jaden yo.
И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
47 Li touye pye rezen yo ak lagrèl, li touye pye sikomò yo ak fredi.
Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
48 Li touye tout bèt jaden nan savann yo ak lagrèl, li touye bann mouton yo ak loray.
И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
49 Li te ankòlè anpil sou yo, li te move, li te fache. Li fè anpil malè tonbe sou yo. Li voye yon lame zanj pou detwi yo.
Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
50 Li kite kòlè l' pase sou yo, li pa t' sove lavi yo yonn. Li lage yon epidemi ki t'ap fini ak yo.
Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
51 Li touye tout premye pitit gason ki nan peyi Lejip la, tout premye pitit gason nan laras Kam lan.
Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
52 Lèfini, tankou yon bann mouton, li mennen pèp li ale, li kondi yo nan mitan dezè a.
А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
53 Li mennen yo san danje san malè. Yo pa t' bezwen pè anyen. Men, lanmè a te kouvri tout lènmi yo.
И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
54 Li fè yo rive sou fwontyè peyi li te chwazi pou li a, toupre mòn li te pran ak fòs kouraj li a.
Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
55 Li mete lòt nasyon yo deyò pou bay pèp li a plas. Li separe tè a, li bay chak branch fanmi Izrayèl la pa yo. Li kite yo moute kay yo kote lènmi yo te rete.
И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
56 Men, yo kenbe tèt ak Bondye ki gen tout pouvwa a. Yo t'ap wè jouk ki bò li te ye ak yo: Yo pa fè sa li te mande yo fè!
Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
57 Yo pa kenbe pawòl yo. Yo vire do ba li tankou zansèt yo te fè. Yo pati sou move pye, yo mal derape.
Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
58 Yo fè l' fache paske yo bati tanp pou lòt bondye yo, yo pòte l' fè jalouzi poutèt vye zidòl yo.
Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59 Bondye fache lè li wè sa. Se konsa li voye pèp Izrayèl la jete.
Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
60 Li kite kay li te genyen Silo a, kote li t'ap viv pami moun sou latè a.
Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
61 Li kite lènmi yo pran Bwat Kontra a, ki te garanti pouvwa li ak fòs li nan mitan yo, li kite yo pote l' ale.
И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62 Li te fache nèt sou pèp li a, li kite lènmi touye yo nan lagè.
Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
63 Jenn gason yo mouri nan dife. Jenn fi yo pa jwenn pesonn pou marye ak yo.
Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64 Tout prèt yo mouri anba kout nepe. Vèv yo pa t' kriye pou yo.
Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
65 Se lè sa a Seyè a leve, tankou si li t'ap leve nan dòmi. Li parèt tankou yon vanyan gason ki anba gwòg li.
Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
66 Li frape lènmi yo, li fè yo kouri. Li fè yo wont pou tout tan.
И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
67 Li voye pitit Jozèf yo jete, li pa t' chwazi branch fanmi Efrayim lan.
При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
68 Li chwazi branch fanmi Jida a pito, ansanm ak mòn Siyon li renmen anpil lan.
Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
69 Se la li bati tanp li a ki pòtre ak kay li nan syèl la. Li fè l' solid tankou latè, pou tout tan.
Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
70 Li te chwazi David, yon moun ki t'ap sèvi l'. Li wete l' dèyè mouton li t'ap okipe yo,
Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
71 dèyè manman mouton ki gen pitit dèyè yo, li fè l' wa sou pitit Jakòb yo. Li mete l' gadò pèp Izrayèl la.
Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
72 David pran swen yo ak tout kè li. Li kondi yo avèk anpil ladrès.
Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
