< Pwovèb 25 >
1 Men kèk lòt pwovèb wa Salomon. Se moun nan palè Ezekyas, wa peyi Jida a, ki te kouche yo sou papye.
И тия са Соломонови притчи, които събраха човеците на Юдовия цар Езекия.
2 Bondye konnen lè pou l' kite nou konprann, se sa ki fè pouvwa li. Wa yo toujou ap chache konprann, se sa ki fè moun respekte yo.
Слава за Бога е да скрива всяко нещо, А слава е на царете да издирват работите.
3 Menm jan ou pa konnen wotè syèl la ak fondè tè a, se konsa tou ou pa ka konnen sa k'ap pase nan tèt yon wa.
Височината на небето и дълбочината на земята И сърцата на царете са неизследими.
4 Wete tout vye kras ki nan ajan an. Efèv la ap ba ou yon bèl travay byen fèt.
Отмахни нечистото от среброто, И ще излезе съд за златаря.
5 Wete tout mechan bò kote wa a, gouvènman l' lan ap chita byen chita. p'ap gen lenjistis.
Отмахни нечестивите от царя, И престолът му ще се утвъди в правда.
6 Pa fè grandizè devan wa a. Pa chita nan plas grannèg yo.
Не се надигай пред царя, И не стой на мястото на големците,
7 Pito yo di ou moute pi wo, pase pou yo fè ou bay plas la, pou ou ta wont devan chèf la.
Защото по-добре е да ти кажат: Мини тук по-горе, Нежели да те турят по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти.
8 Sa ou wè ak je ou, pa prese al rapòte l' lajistis. Si apre sa, yon lòt temwen kanpe pou demanti ou, lè sa a kisa ou va fè?
Не бързай да излезеш, за да се караш. Да не би най-сетне да не знаеш що да правиш; Когато те засрами противникът ти.
9 Lè ou gen kont ak yon moun, regle zafè nou san nou pa mete lòt moun ladan li. Pa mete sekrè l' deyò.
Разисквай делото си с противника си сам. Но не откривай чужди тайни,
10 Paske, lè moun konnen ou pa ka kenbe sekrè, y'a fè ou wont. Y'a ba ou move non.
Да не би да те укори оня, който те слуша, И твоето безчестие да остане незаличимо.
11 Lè ou bay bon pawòl ki tonbe daplon se tankou yon moso lò byen travay yo plake sou yon moso ajan.
Дума казана на място е Като златни ябълки в сребърни съдове.
12 Lè yon moun ki gen bon konprann rale zòrèy moun ki gen tande, se tankou zanno ak kolye ki fèt ak bon lò ou mete sou ou.
Както е обица и украшение от чисто злато за човек, Така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.
13 Yon komisyonè ki p'ap twonpe moun ki voye l' la, se tankou yon bon vè dlo byen fre w'ap bwè nan mitan chalè rekòt. L'ap remoute kouraj mèt li.
Както е снежната прохлада в жетвено време, Така е верният посланик на тия, които го изпращат, Защото освежава душата на господаря си.
14 Moun ki toujou ap pwomèt san yo pa janm kenbe pwomès yo, se tankou nwaj ak van ki pa janm pote lapli.
Който лъжливо се хвали за подаръци що дава, Прилича на облаци и вятър без дъжд.
15 Lè ou pa fè kòlè fasil, ou jwenn jwen pou fè chèf la kwè sa ou vle. Konsa tou, ak pawòl dous, w'ap kraze tout antrav ou ta ka jwenn sou chemen ou.
Чрез въздържаност се склонява управител, И мек език троши кости.
16 Lè ou jwenn siwo myèl, bwè kantite ou ka bwè. Si ou pran twòp, l'a fè kè ou plen, l'a fè ou vonmi.
Намерил ли си мед? Яж само колкото ти е нужно, Да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.
17 Konsa tou, pa al rann vizit twò dri lakay zanmi ou, pou li pa bouke avè ou, pou l' pa rayi ou.
Рядко туряй ногата си в къщата на съседа си, Да не би да му досадиш и той да те намрази.
18 Yon moun k'ap mache bay manti sou moun, se tankou yon makak chaplèt, yon nepe, yon flèch byen pwenti. Li ka touye ou.
Човек, който лъжесвидетелствува против ближния си, Е като чук, нож и остра стрела.
19 Jou malè, si ou mete konfyans ou sou moun trèt, se tankou si ou vle mòde ak dan pouri, osinon kouri sou pye foule.
Доверие към неверен човек, в усилно време, Е като счупен зъб и изкълчена нога.
20 Chante mereng pou yon moun ki nan lapenn, se tankou moun ki wete tout rad sou li nan fredi, se tankou si ou prije sitwon sou yon malenng.
Както един, който съблича дрехата си в студено време, И както оцет на сода, Така и оня, който пее песни на оскърбено сърце.
21 Si lènmi ou grangou, ba li manje. Si li swaf dlo, ba li dlo pou l' bwè.
Ако е гладен ненавистникът ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода,
22 Lè sa a, w'a fè l' wont anpil. Seyè a va rekonpanse ou.
Защото така ще натрупаш жар на главата му И Господ ще те възнагради.
23 Tripotaj fè moun fè kòlè, menm jan nòde bay lapli.
Както северният вятър произвежда дъжд, Така и тайно одумващият език - разгневено лице.
24 Pito ou viv pou kont ou nan yon kwen galata pase pou w'ap viv nan yon kay ansanm ak yon fanm k'ap chache kont tout tan.
По-добре е да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.
25 Lè ou resevwa yon bon nouvèl ki soti nan peyi Jida, se tankou yon vè dlo fre pou yon moun ki sot moute mòn.
Както е студената вода за жадна душа, Така е добра вест от далечна земя.
26 Lè yon moun ki mache dwat kite yon mechan pran tèt li, se tankou yon sous dlo moun mache ladan l', se tankou yon pi yo sal.
Праведният, който отстъпва пред нечестивия, Е като мътен извор и развален източник.
27 Twòp siwo myèl pa bon pou lasante. Konsa tou, pa chache pou moun nonmen non ou twòp.
Не е добре да яде някой много мед. Така също не е славно да търсят хората своята си слава.
28 Si ou pa kapab kontwole kòlè ou, ou tankou yon lavil san ranpa. Y'ap anvayi l' fasil. Y'ap mete men sou ou fasil.
Който не владее духа си Е като съборен град без стени.