Pwovèb 10
1 Men pwovèb wa Salomon yo: Yon pitit ki gen bon konprann fè kè papa l' kontan. Men, yon pitit san konprann bay manman l' lapenn.
Притчи Соломонови. Мъдър син радва баща си. А безумен син е тъга за майка си.
2 Byen ou rive fè nan move kondisyon p'ap rapòte ou anyen. Men, lè ou serye, ou sove lavi ou.
Съкровища придобити с неправда не ползуват; А правдата избавя от смърт.
3 Seyè a p'ap kite moun ki mache dwat soufri grangou. Men, l'ap anpeche mechan an jwenn sa li anvi a.
Господ не ще остави да гладува душата на праведния; Не отхвърля злобното желание на нечестивите.
4 Parese fè ou pòv, men travay di fè ou rich.
Ленивата ръка докарва сиромашия, А трудолюбивата ръка обогатява.
5 Yon nonm ki wè lwen ranmase rekòt li lè rekòt la pare. Men, se yon wont pou moun ki pase tou tan rekòt la ap dòmi.
Който събира лятно време, той е разумен син, А който спи в жетва, той е син, който докарва срам.
6 benediksyon Bondye ap chita sou yon nonm debyen. Pawòl yon moun mechan p'ap janm kite ou wè jan l' mechan.
Благословения почиват на главата на праведния; Но устата на нечестивите покриват насилство.
7 Y'ap toujou chonje yon nonm debyen, y'a fè lwanj pou li. Men, talè konsa non mechan an ap sèvi jouman.
Паметта на праведния е благословена, А името на нечестивите ще изгние.
8 Moun ki gen bon konprann koute konsèy yo ba li. Men, moun k'ap pale tankou moun fou pa lwen mouri.
Мъдрият по сърце приема заповеди; А безумен бъбрица пада.
9 Yon nonm serye pa janm bezwen pe anyen. Men, yo gen pou yo bare moun k'ap fè vis.
Който ходи непорочно, ходи безопасно, А който изкривява пътищата си ще се познае.
10 Moun k'ap twenzi je yo sou moun, se moun k'ap voye wòch kache men. Men, moun ki pale kare anpeche kont.
Който намигва с око докарва скръб, А безумен бъбрица пада.
11 Pawòl ki soti nan bouch moun k'ap mache dwat yo bay lavi. Men, pawòl yon moun mechan p'ap janm kite ou wè jan l' mechan.
Устата на праведния са извор на живот, А устата на нечестивите покриват насилие.
12 Lè ou gen renmen nan kè ou, ou padonnen tout peche. Men, lè ou rayi moun, ou toujou ap chache kont.
Омразата повдига раздори, А любовта покрива всички погрешки.
13 Moun lespri pale bon pawòl. Men, pou moun san konprann, se baton nan dèyè yo.
В устните на разумния се намира мъдрост, А тоягата е за гърба на безумния.
14 Moun ki gen bon konprann toujou ap aprann. Men, lè moun san konprann ap pale, malè pa lwen.
Мъдрите запазват знанието, А устата на безумния близка погибел.
15 Byen yon moun rich, se pwoteksyon li. Men, depi yon nonm pòv, nanpwen pwoteksyon pou li.
Имотът на богатия е неговият укрепен град, А съсипия за бедните е тяхната сиромашия.
16 Travay moun k'ap mache dwat yo bay lavi. Lajan moun k'ap fe sa ki mal yo se pou malè yo.
Заплатата на праведния е живот. А благоуспяването на нечестивия е за грях.
17 Moun ki koute lè yo rale zòrèy yo ap jwenn chemen lavi. Men, moun ki refize admèt lè yo antò pèdi chemen yo.
Който внимава на изобличението е по пътя към живот. А който пренебрегва мъмренето, заблуждава се.
18 Moun ki rayi moun nan kè yo, se moun ou pa ka fye. Tout moun k'ap mache fè tripotay se moun san konprann.
Който скришно мрази има лъжливи устни; И който възгласява клевета е безумен.
19 Plis ou pale anpil, plis ou ka rive fè peche. Lè ou gen bonjan konprann ou kenbe bouch ou fèmen.
В многото говорене грехът е неизбежен; Но който въздържа устните си е разумен.
20 Pawòl ki soti nan bouch moun k'ap mache dwat, se lò. Men, lide k'ap travay nan tèt yon mechan pa vo anyen.
Езикът на праведния е избрано сребро; Сърцето на нечестивите малко струва.
21 Pawòl ki soti nan bouch moun k'ap mache dwat ap pwofite anpil moun. Men, moun sòt yo ap mouri, paske yo pa gen konprann.
Устните на праведния хранят мнозина; А безумните умират от нямане на разум.
22 benediksyon Bondye bay moun richès. Ou te mèt travay di ou pa ka mete anyen sou li.
Благословението Господно обогатява; И трудът на човека не ще притури нищо.
23 Lè moun san konprann ap fè sa ki mal, se tankou yon jwèt pou yo. Men, yon moun lespri pran plezi l' nan chache gen bon konprann.
Злотворството е като забавление за безумния. Така и мъдростта на разумния човек.
24 Yon moun ki mache dwat, Bondye va ba li tou sa l' ta renmen genyen. Men mechan an, se sa l' pè rive l' la k'ap rive l'.
Това, от, което се страхува нечестивият, ще го постигне; А желанието на праведните ще се изпълни.
25 Depi move tan pase, mechan yo disparèt lamenm. Men, moun k'ap mache dwat yo ap toujou kanpe fèm.
Както отминава вихрушката, така и нечестивият изчезва; А праведният има вечна основа.
26 Pa janm voye parese fè komisyon pou ou. L'ap ennève ou menm jan sitwon fè dan moun gasi, menm jan lafimen fè je moun koule dlo.
Както е оцетът за зъбите и димът за очите, Така е ленивият за ония, които го пращат.
27 Krentif pou Bondye fè moun viv lontan. Men, mechan yo mouri anvan lè yo.
Страхът от Господа придава дни, А годините на нечестивите се съкратяват.
28 Sa moun k'ap mache dwat yo ap tann lan va rive vre. Men, mechan yo p'ap janm jwenn sa y'ap tann lan.
Надеждата на праведните е радост, А очакването на нечестивите е напразно.
29 Chemen Bondye se yon pwoteksyon pou moun ki serye. Men, l'ap detwi moun k'ap fè mal yo.
Пътят Господен е крепост за непорочния И съсипване за ония, които вършат беззаконие.
30 Yo p'ap janm ka fè moun k'ap mache dwat yo brannen. Men, mechan yo ap disparèt nan peyi a.
Праведният никога няма да се поклати, А нечестивите няма да населят земята,
31 Lè moun k'ap mache dwat yo ap pale, se bon koze yo bay. Men, moun k'ap pale mal yo ap disparèt.
Из устата на праведния блика мъдрост, А лъжливият език ще се отреже.
32 Moun k'ap mache dwat yo konn bèl pawòl pou yo di. Men, lang mechan yo, se kouto de bò.
Устните на праведния знаят приятното за слушане; А устата на нечестивите говорят извратеното.
