Pwovèb 1
1 Men pwovèb Salomon, pitit David la, ki te wa peyi Izrayèl.
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 Pwovèb sa yo la pou fè moun konnen sa ki rele gen sajès ak bon levasyon, pou yo konprann lè moun lespri ap pale ak yo.
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3 Pwovèb sa yo la tou pou moutre moun jan pou yo viv avèk konprann, pou yo gen bon kondit, pou yo pa fè lenjistis, pou yo mache dwat nan lavi.
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4 Y'ap louvri lespri moun ki manke konprann, y'ap bay jenn gason yo konesans ak konprann.
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
5 Se pou moun ki gen konesans koute sa ki nan pwovèb yo, pou yo ka mete sou sa yo konnen deja. Se pou moun ki gen lespri koute sa ki nan pwovèb yo, pou yo ka konnen ki jan pou yo mennen bak yo pi byen,
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6 konsa, y'a ka konprann sans tout pwovèb ak tout parabòl, sans tout pawòl k'ap soti nan bouch moun ki gen bon konprann yo ak koze tout moun pa ka konprann.
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 Lè ou gen krentif pou Bondye, se lè sa a ou konmanse gen konesans. Moun fou pa konn valè sa yo rele gen konesans, yo refize aprann.
Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
8 Pitit mwen, koute papa ou non lè l'ap ba ou bon levasyon! Pa janm bliye sa manman ou te moutre ou!
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
9 Menm jan bèl foula mare nan tèt ak kolye pase nan kou bay pi bèl aparans, konsa tou konsèy papa ou ak manman ou ap fè anpil pou ou.
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10 Pitit mwen, lè moun k'ap fè sa ki mal vle detounen ou, pa kite yo pran tèt ou.
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11 Si yo di ou: Vini ak nou non! Ann anbiske kò nou pou n' touye moun. Ann pare pèlen pou nou pran inonsan yo, san yo pa gen anyen ak nou.
Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
12 Ann vale yo tou vivan, tankou simityè ki pa janm refize mò. Ann vale yo tout ankè tankou kadav y'ap antere. (Sheol h7585)
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol h7585)
13 N'a jwenn tout kalite gwo richès, n'a plen kay nou ak tout bagay n'a pran.
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14 W'a jwenn pa ou nan tou sa n'a pran. Va gen yon sèl kès pou nou tout.
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
15 Pitit mwen, pa mache avèk moun konsa! Pa mete pye ou kote moun sa yo pase!
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16 Yo toujou dèyè pou fè sa ki mal. Pou ti krik ti krak, yo mete san deyò.
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17 Kisa ou konprann ou fè lè ou kite zwezo wè ou ap tann pèlen pou li?
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18 Se konsa moun sa yo pran nan pèlen yo menm yo pare a. Yo tonbe nan pyèj yo mete a, yo mouri.
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19 Nan chache genyen sa ki pa pou ou, se ou ki lakòz malè rive ou. Se sa menm ki pou rive tout moun ki pa wè pase vòlò.
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
20 Koute byen. Sajès ap rele nan lari, l'ap pale byen fò sou plas piblik.
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 L'ap rele nan tout kalfou, nan pòtay lavil yo, toupatou kote tout moun ka tande.
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
22 L'ap di: Bann egare! Kilè n'a sispann renmen fè tenten? Kilè n'a sispann pran plezi nou nan pase tout bagay nan betiz? Kilè moun fou yo va soti pou yo aprann?
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 Se pou n' koute m' lè m'ap rale zòrèy nou. M'ap di nou tou sa ki nan tèt mwen, m'ap fè nou konnen tou sa m' konnen.
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 Ki jan nou ye konsa? Mwen rele nou, nou fè tankou nou pa tande m'. Mwen lonje men ban nou, nou fè tankou nou pa wè m'.
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 Anhan! Se konsa sa ye? Nou voye tout konsèy mwen te ban nou yo jete byen lwen nou. Nou refize kite m' korije nou.
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
26 Konsa, lè n'a nan ka, m'a ri nou. Lè malè va fè nou tranble, m'a pase nou nan rizib.
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 Lè malè va tonbe sou nou tankou yon van siklòn, lè tray va pase sou nou tankou yon toubouyon, lè lapenn ak kè sere va pran nou,
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
28 le sa a, n'a rele m', mwen menm yo rele sajès, men mwen p'ap reponn nou. N'a mache chache m' toupatou, men nou p'ap jwenn mwen.
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 Nou pa t' vle wè konesans, nou te toujou refize gen krentif pou Bondye.
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 Nou pa t' janm vle koute konsèy m' t'ap ban nou, nou te toujou derefize koute m' lè m' t'ap korije nou.
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 Se pou nou rekòlte sa nou te simen an. Se pou nou sibi konsekans vye konsèy nou t'ap swiv yo.
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 Moun ki san esperyans yo mouri paske yo refize aprann. Bann moun fou yo menm, yo pa pran anyen pou anyen, se sa k'ap pèdi yo tou.
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 Men, moun ki koute sa m' di yo jwenn lasirans, y'a viv ak kè poze, yo p'ap bezwen pè anyen.
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
