Matye 27
1 Nan granmaten, tout chèf prèt yo ansanm ak chèf fanmi k'ap dirije pèp la, yo mete tèt yo ansanm sou do Jezi. Yo pran desizyon pou fè touye li.
А на сутринта всичките главни свещеници и народни старейшини се съвещаваха против Исуса, да Го умъртвят.
2 Apre yo fin mare l', yo mennen l' ale, yo renmèt li bay Pons Pilat, gouvènè peyi a.
И когато Го вързаха, заведоха Го и Го предадоха на управителя Пилата.
3 Jida menm, nonm ki te trayi Jezi a, lè l' wè yo te kondannen Jezi, remò pran l', li pote trant pyès lajan yo tounen bay chèf prèt yo ansanm ak chèf fanmi yo. Li di konsa:
Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че Исус бе осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините и каза:
4 Sa m' fè a mal. Se yon inonsan mwen lage nan men nou. Yo reponn li: Ki mele nou sa? Sa se zafè pa ou.
Съгреших, че предадох невинна кръв. А те рекоха: Нам що ни е? Ти гледай.
5 Jida jete pyès lajan yo nan tanp lan, li soti, li ale pann tèt li.
И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде и се обеси.
6 Chèf prèt yo ranmase lajan an, yo di konsa: Sa se lajan san. Lalwa nou pa pèmèt nou mete lajan konsa nan kès tanp lan.
А главните свещеници взеха сребърниците и рекоха: Не е позволено да ги туряме в храмовата каса, понеже са цена на кръв.
7 Apre sa, yo tonbe dakò pou yo achte yon jaden nan men yon nonm ki te konn fè krich. Yo pran tè a sèvi simityè pou etranje ki mouri nan peyi a.
И като се съветваха, купиха с тях грънчаревата нива, за погребване на чужденци.
8 Se poutèt sa, jouk jounen jòdi a, yo rele jaden sa a: Jaden san.
Затова оная нива се нарече кръвна нива, както се нарича и до днес.
9 Se konsa pawòl pwofèt Jeremi te di a rive vre: Yo pran trant pyès lajan yo. Se pri sa a moun ras Izrayèl yo te dakò peye pou li.
Тогава се изпълни реченото чрез пророк Еремия, който каза: “И взеха тридесетте сребърника, цената на оценения, Когото оцениха някои от изралтяните,
10 Ak lajan an, yo achte jaden nonm ki konn fè krich la, dapre lòd Bondye te ban mwen an.
и дадоха ги за грънчаревата нива, според както ми заповяда Господ”.
11 Jezi parèt devan gouvènè a. Gouvènè a keksyonnen l', li mande li: Ou se wa jwif yo? Jezi reponn li: Se ou ki di li.
А Исус застана пред управителя; и управителят Го попита, като каза: Ти Юдейският цар ли си? А Исус му рече: Ти казваш.
12 Chèf prèt yo ak chèf fanmi yo t'ap depoze anpil plent kont Jezi. Jezi menm pa t' reponn anyen.
И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше.
13 Pilat di li: Ou pa tande tout plent yo depoze sou do ou?
Тогава Пилат Му казва: Не чуваш ли за колко неща свидетелствуват против Тебе?
14 Men Jezi pa ba l' repons sou anyen. Sa te fè Pilat sezi anpil.
Но Той не му отговори нито на едно нещо; тъй щото управителят се чудеше много.
15 Pou chak fèt Delivrans gouvènè a te konn lage yon prizonye. Se pèp la ki te konn chwazi kilès.
А на всеки празник управителят имаше обичай да пуща на народа един от затворниците, когото биха поискали.
16 Lè sa a, te gen yon prizonye yo te rele Jezi Barabas. Tout moun te konnen ki moun li ye.
А тогава имаха един прочут затворник, на има Варава.
17 Lè Pilat wè pèp la sanble deyò a, li di yo: Kilès nou vle m' lage ban nou: Jezi Barabas osinon Jezi yo rele Kris la?
И тъй, като бяха събрани, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна: Варава ли или Исуса, наречен Христос?
18 Pilat te byen konnen se jalouzi ki te fè yo mennen Jezi ba li.
(Понеже знаеше, че от завист го предаваха.
19 Antan Pilat te chita sou fotèy jij li nan tribinal la, madanm li voye di li: Nonm sa a inonsan tande. Pa mele nan zafè sa a. Paske yèswa, mwen soufri anpil poutèt li nan dòmi.
При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Не струвай нищо на Тоя праведник; защото днес много пострадах насъне поради Него).
20 Chèf prèt yo ak chèf fanmi yo pran tèt pèp la pou yo mande Pilat pou l' lage Barabas ba yo, pou l' fè touye Jezi.
А главните свещеници и старейшините убедиха народа да изпроси Варава, а Исуса да погубят.
21 Gouvènè a pran lapawòl, li di yo: Kilès nan de a nou vle m' lage ban nou? Yo reponn: Barabas.
Управителят в отговор им рече: Кого от двамата искате да ви пусна? А те рекоха: Варава.
22 Pilat mande yo: Bon. Kisa pou m' fè ak Jezi yo rele Kris la? Yo tout reponn: Kloure l' sou yon kwa!
Пилат им казва: Тогава какво да правя с Исуса, наречен Христос? Те всички казват: Да бъде разпнат.
23 Pilat di yo: Ki movezak li fè konsa? Yo rele pi fò toujou: Kloure l' sou yon kwa!
А той каза: Че какво зло е сторил? А те още повече закрещяха, казвайки: Да бъде разпнат.
24 Lè Pilat wè li pa t' kapab fè anyen ankò, paske pèp la te soti pou l' te fè plis dezòd toujou, li pran dlo, li lave men l' devan tout foul moun yo. Li di yo: Mwen menm, mwen pa reskonsab lanmò nonm sa a. Sa, se sou kont nou li ye.
И тъй Пилат като видя, че никак не помага, а напротив, че се повдига размирие, взе вода, оми си ръцете пред народа, и каза: Аз съм невинен за кръвта на Тоя праведник; вие гледайте.
25 Tout pèp la reponn: Se pou reskonsablite lanmò l' tonbe sou nou ak sou tout pitit nou yo.
А целият народ в отговор рече: Кръвта Му да бъде на нас и на чадата ни.
26 Apre sa, Pilat lage Barabas ba yo. Li fè yo bat Jezi byen bat, li renmèt yo li pou y al kloure l' sou yon kwa.
Тогава им пусна Варава; а Исуса бй и Го предаде на разпятие.
27 Sòlda Pilat yo mennen Jezi nan kay gouvènè a. Yo sanble tout batayon sòlda yo fè wonn li.
Тогава войниците на управителя заведоха Исуса в преторията, и събраха около Него цялата дружина.
28 Yo dezabiye l', yo mete yon gwo rad koulè wouj violèt sou li.
И като Го съблякоха, облякоха Го в червена мантия.
29 Yo trese yon kouwòn pikan mete nan tèt li, yo ba l' yon ti bwa wozo kenbe nan men dwat li. Apre sa, yo mete ajenou devan l', yo pran pase l' nan betiz. Yo di li: Bonjou, wa jwif yo!
И оплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и туриха тръст в десницата Му; и като коленичаха пред Него, ругаеха Му се, казвайки: Здравей, Царю Юдейски!
30 Yo krache sou li, yo pran wozo a, yo ba l' kou nan tèt.
И заплюваха Го, и взеха тръстта и Го удряха по главата.
31 Apre yo fin pase l' anba kont betiz yo, yo wete gwo rad la, yo mete rad pa l' sou li ankò. Epi yo mennen l' ale pou yo kloure l' sou yon kwa.
И след като Му се поругаха, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи и Го заведоха да Го разпнат.
32 Lè yo soti, yo kontre yon nonm peyi Sirèn ki te rele Simon. Yo fòse msye pote kwa Jezi a.
А на излизане намериха един киринеец, на име Симон; него заставиха да носи кръста Му.
33 Lè yo rive kote ki rele Gòlgota a (ki vle di: Plas zo bwa tèt la)
И като стигнаха на едно място, наречено Голгота (което значи лобно място),
34 yo bay Jezi bwè diven mele ak fyèl. Men, lè l' goute l', li pa t' vle bwè li.
дадоха Му да пие вино размесено с жлъчка; но Той като вкуси, не прие да пие.
35 Apre yo fin kloure l' sou kwa a, yo tire osò pou separe rad li yo.
И когато Го разпнаха, разделиха си дрехите Му, като хвърлиха жребие.
36 Apre sa, yo chita ap veye li.
И седяха да Го пазят там.
37 Yo mete yon ti pankat anlè tèt li pou fè konnen kòz ki fè yo te kondannen l' la.
И поставиха над главата Му обвинението Му, написано така: Тоя е Исус, Юдейският Цар.
38 Yo te kloure de ansasen sou de lòt kwa an menm tan avè l', yonn sou bò dwat, yonn sou bò gòch.
Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници, един отдясно, и един отляво.
39 Moun ki t'ap pase bò la a t'ap plede joure li. Yo t'ap fè siy sou li.
А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и думаха:
40 Yo t'ap di: Ou menm ki te vle kraze tanp lan pou ou te rebati l' nan twa jou, sove tèt ou non! Si ou se pitit Bondye a, desann sou kwa a!
Ти, Който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си; ако Си Божий Син, слез от кръста.
41 Konsa tou, chèf prèt yo, dirèktè lalwa yo ak chèf fanmi yo t'ap pase l' nan rizib. Yo t'ap di:
Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Го ругаеха, казвайки:
42 Gade! Li sove lòt moun, li pa kapab sove tèt pa li. Si l' se wa pèp Izrayèl la, se pou l' desann sou kwa a koulye a. Lè sa a, n'a kwè nan li.
Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израилевият Цар! нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него.
43 Li te mete konfyans li nan Bondye, li te di se pitit Bondye li ye. Ann wè koulye a si Bondye va vin delivre li.
Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм.
44 Ata ansasen ki te kloure sou lòt kwa yo t'ap joure l' menm jan an tou.
Със същия укор Му се присмиваха и разпнатите с Него разбойници.
45 Vè midi konsa, vin gen yon fènwa sou tout peyi a, jouk twazè apre midi.
А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час.
46 Vè twazè, Jezi rele byen fò, li di: Eli, Eli lema sabaktani? (ki vle di: Bondye, Bondye, poukisa ou lage m' konsa?)
А около деветия час Исус извика със силен глас и каза: Или, Или, лама савахтани? сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
47 Nan moun ki te la yo genyen ki tande l' pale. Yo di: Men l'ap rele Eli.
Някои от стоящите там, като чуха, думаха: Той вика Илия.
48 Lamenm, yonn nan yo kouri al pran yon eponj, li tranpe l' nan venèg, li mete l' nan pwent yon gòl wozo, li lonje l' bò bouch Jezi ba l' bwè.
И веднага един от тях се завтече, взе гъба, натопи я в оцет, и като я надяна на тръст, даде Му да пие.
49 Men, lòt moun yo di: Tann non, monchè. Ann wè si Eli ap vin delivre li.
А другите казваха: Остави! да видим дали ще дойде Илия да Го избави.
50 Jezi bay yon gwo rèl ankò, epi li mouri.
А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна.
51 Menm lè a, rido ki te nan tanp lan chire an de moso, depi anwo jouk anba. Tè a tranble. Wòch yo fann.
И, ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха,
52 Tonm mò yo louvri, kò anpil moun pèp Bondye a ki te mouri leve vivan ankò, yo soti nan tonm yo.
гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии бяха възкресени,
53 Apre Jezi li menm te leve soti vivan nan lanmò, yo antre lavil Jerizalèm kote anpil moun te wè yo.
(които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в святия град, и се явиха на мнозина).
54 Lè ofisye lame a ansanm ak gad ki t'ap veye Jezi ansanm avè l' yo wè tranblemanntè a ak tou sa ki te pase, yon sèl lapè pran yo. Yo di: Se vre wi, nonm sa a te Pitit Bondye.
А стотникът и ония, които заедно с него пазеха Исуса, като видяха земетресението и всичко що стана, уплашиха се твърде много, и думаха: Наистина тоя беше Син на Бога.
55 Te gen plizyè fanm la tou. Men, yo te rete lwen ap gade. Se moun ki t'ap swiv Jezi, ki t'ap okipe l' depi lè l' te nan peyi Galile.
Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исуса от Галилея, и Му служеха;
56 Nan yo te genyen: Mari, moun lavil Magdala a, Mari, manman Jak ak Jozèf, ansanm ak manman pitit Zebede yo.
между които бяха Мария Магдалина, и Мария майка на Якова и на Иосия, и майката на Заведеевите синове.
57 Lè solèy fin kouche, yon nonm rich, moun lavil Arimate, vin rive. Yo te rele l' Jozèf. Li menm tou li te yon disip Jezi.
И когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея, на име Йосиф, който също беше се учил при Исуса.
58 li al jwenn Pilat, li mande l' kò Jezi a. Pilat bay lòd pou yo renmèt li kò a.
Той дойде при Пилата и поиска Исусовото тяло. Тогава Пилат заповяда да Му се даде.
59 Jozèf pran kò a, li vlope l' nan yon bèl dra blan tou nèf.
Йосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащеница,
60 Apre sa, li mete kò a nan yon kavo li te fèk fè fouye nan wòch la pou tèt pa l'. Apre sa, li woule yon gwo wòch devan bouch kavo a. Epi li al fè wout li.
и го положи в своя нов гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, отиде си.
61 Mari, moun lavil Magdala a, ansanm ak lòt Mari a te chita la, anfas kavo a.
А там бяха Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.
62 Nan denmen, ki vle di jou repo a menm, chèf prèt yo ansanm ak farizyen yo ale bò kot Pilat.
И на следващия ден, който бе денят след приготовлението за празника, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилата и казаха:
63 Yo di li: Chèf, nou chonje lè nonm ki t'ap bay manti a te vivan, li te di apre twa jou li pral leve soti vivan.
Господарю, спомнихме си, че Оня измамник приживе рече: След три дни ще възкръсна.
64 Bay lòd pou yo veye kavo a byen veye pandan twa jou. Konsa, disip li yo p'ap kapab vin pran kò a pou yo di pèp la apre sa msye leve soti vivan nan lanmò. Dènye kout manti sa a ta pi rèd pase premye a.
Заповядай, прочее, гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата.
65 Pilat di yo: Men yon eskwad gad. Ale, veye kavo a jan nou vle a.
Пилат им рече: Вземете стража; идете, вардете Го както знаете.
66 Y ale. Pou yo pi asire kavo a te byen fèmen, yo poze sele sou wòch ki te devan bouch kavo a, epi yo mete eskwad gad la veye li.
Те, прочее, отидоха и вардиха гроба, като запечатаха гроба с помощта на стражата.
