Jòb 39
1 Eske ou konnen lè kabrit mawon yo ap fè pitit? Eske ou janm wè kote fenmèl yo ap miba?
Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
2 Eske ou konnen konbe mwa yo pote yon pitit nan vant yo? Kilè pitit yo rive dat pou yo fèt?
Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
3 Eske ou konnen lè yo pral kwoupi pou miba, lè y'ap fè pitit yo nan mitan dezè a?
Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
4 Pitit yo grandi, yo pran fòs, yo kite manman yo, y' ale, yo pa tounen.
Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
5 Ki moun ki bay bourik mawon libète yo? Ki moun ki lage yo nan savann?
Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
6 Mwen ba yo dezè pou kay yo. Mwen kite yo viv nan savann tè sale a.
За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
7 Tout bri k'ap fèt nan lavil yo pa di yo anyen. Pesonn pa ka donte yo pou fè yo travay.
Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
8 Yo mache nan tout mòn yo dèyè manje. Y'ap chache fèy vèt pou yo mete anba dan yo.
Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
9 Eske ou ka fè bèf mawon travay pou ou? Eske l'ap rete pase nwit mare nan lakou kay ou?
Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
10 Eske ou ka pase kòd nan kou yonn pou fè l' raboure tè a pou ou? Eske ou ka fè l' rale chari pou woule tè jaden ou yo?
Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
11 Eske ou ka konte sou gwo fòs kouraj li pou fè li travay di pou ou?
Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
12 Eske ou kwè l'ap asepte pote rekòt ou soti nan jaden? Eske l'ap asepte ranmase grenn ou yo sou glasi?
Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
13 Otrich alèz lè l'ap bat zèl li, men, li pa ka vole tankou sigòy.
Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
14 Otrich la ponn ze l' yo atè konsa. Se chalè tè a ki fè yo kale.
Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
15 Li pa konnen nenpòt moun k'ap pase ka pile yo, nenpòt bèt nan raje ka kraze yo anba pye.
А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
16 Li fè tankou ze yo pa pou li. Sa pa di l' anyen si li bay tèt li tout lapenn ponn ze yo pou gremesi,
Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
17 Se mwen menm, Bondye, ki fè l' sòt konsa, ki pa ba li lespri menm.
Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
18 Men, lè l' pran kouri, nanpwen kavalye sou chwal ki ka pran devan l'.
Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
19 Eske se ou menm ki bay chwal yo fòs, ki mete bèl krenyen sou kou yo?
Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
20 Eske se ou ki fè yo sote ponpe tankou kabrit, ki fè yo ranni pou fè moun pè?
Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
21 Y'ap pyafe konsa nan ti fon yo, y'ap bat tè a ak zago yo. Yo kouri ak tout fòs yo lè yo nan lagè.
Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
22 Se brave danje yo ye. Yo pa janm pè anyen. Pa gen zam ki pou fè yo fè bak.
Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
23 Lè konsa, ti sak flèch ki nan do kavalye yo ap fè bri. Lans ak frenn ki nan men yo ap fè zèklè.
Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
24 Yo eksite, yo pa ka tann. Y'ap kouri sou lènmi an. Lè yo tande twonpèt la soufle, yo pa ka rete an plas.
С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
25 Chak fwa twonpèt la soufle, yo fè han! Yo gen tan pran sant batay la byen lwen. Yo tande chèf yo k'ap pase lòd byen fò.
Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
26 Eske se ou ki moutre grigri jan pou l' vole lè li louvri zèl li yo vole ale nan sid?
Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
27 Eske se ou ki bay malfini lòd pou li fè nich li byen wo sou tèt mòn yo?
При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
28 Li rete sou tèt gwo wòch yo. Se la li pase nwit. Kote l' ye a, moun pa ka vin pran l'.
Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
29 Se la li rete, l'ap veye bèt pou l' trape manje. Li te mèt byen lwen, l'ap wè yo ak je li.
От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
30 Se san bèt ti malfini yo bwè. Kote ki gen kadav, se la yo ye.
И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
