Jòb 3
1 Bout pou bout, Jòb louvri bouch li, li pran madichonnen jou l' te fèt la.
След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
2 Li di konsa:
Иов, проговаряйки, рече:
3 -Se pou Bondye efase jou m' te fèt la. Se pou l' efase jou lannwit m' te konmanse devlope nan vant manman m' lan.
Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
4 Fè jou sa a tounen fènwa, Bondye! Kote ou chita anwo a, pa janm chonje jou sa a ankò. Pa janm kite limyè solèy klere l'.
Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
5 Se pou fènwa anvayi jou sa a. Se pou nwaj kouvri l' nèt. Se pou lonbraj lanmò bouche l' nèt.
Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
6 Jou lannwit sa a, se pou fènwa pran l' pou li nèt. Se pou l' disparèt nèt nan lanne a pou yo pa janm konte l' nan almanak ankò.
Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
7 Se pou jou lannwit sa a fè cheve nan tèt moun kanpe, pou yo pa tande pèsonn ap ri!
Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
8 Se pou chòche yo bay jou lannwit sa a madichon, yo menm ki konn ki jan pou yo eksite levyatan an!
Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
9 Pa kite gwo zetwal devanjou a klere jou sa a. Pa janm fè bajou kase pou li, pou l' pa janm wè solèy leve.
Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
10 Paske li pa t' enpoze m' soti nan vant manman m', li pa t' egzante m' tout soufrans sa yo.
Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
11 Poukisa mwen pa t' mouri depi nan vant manman m'? Poukisa mwen pa t' tou mouri nan pasaj kite sa?
Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
12 Poukisa mwen te jwenn yon manman ki pran m' sou jenou li epi ki ban m' tete?
Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
13 Si m' te mouri, atò konsa mwen pa ta nan tout lapenn sa a. Mwen ta kouche yon kote ap dòmi ak kè poze,
Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
14 ansanm ak wa yo ak gwo chèf yo, ki fè bati gwo tonm pou yo nan mitan dezè.
Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
15 Mwen ta kouche ap dòmi ansanm ak chèf ki te gen kay yo plen lò ak ajan.
Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
16 Ou ankò, mwen ta tankou yon timoun ki fèt anvan tèm, tankou timoun ki fèt tou mouri.
Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
17 Kote yo ye anba tè a, mechan yo sispann bay kò yo mouvman. Anba tè a, sa ki bouke travay ap poze kò yo.
Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
18 Anba tè a, tout prizonye gen kè poze. Yo p'ap tande vwa majò prizon an nan zòrèy yo.
Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
19 Anba tè a, se menm bagay pou grannèg kou malere. Ata esklav pa gen mèt ankò!
Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
20 Poukisa, Bondye, ou kite moun ki nan mizè ap viv? Poukisa ou bay moun ki nan gwo lapenn lavi?
Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
21 Y'ap tann lanmò konsa. Men, lanmò pa vini! Yo ta pito lanmò pase nenpòt gwo richès!
Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
22 Yo pa gen kè kontan toutotan yo pa mouri, toutotan yo pa ale anba tè.
Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
23 Yo pa konn sa pou yo fè. Bondye sènen yo kote yo pase.
Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
24 Mwen pa ka manje. Se plenn m'ap plenn. M'ap soufri, dlo nan je m' tankou larivyè k'ap koule.
Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
25 Sa m' pè rive m' lan, se li k'ap rive m'. Sa m' pa ta vle wè a, se li ki tonbe sou mwen.
Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
26 Kè m' pa poze. Tèt mwen pa la. Mwen pa ka dòmi. Se soti nan ka tonbe nan ka.
Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
