Jòb 28
1 Gen mi n anba tè kote yo jwenn ajan. Gen kote se la yo netwaye lò.
Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
2 Yo fouye tè pou jwenn fè. Yo fonn wòch pou jwenn kwiv.
Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.
3 Yo desann ak limyè anba tè, kote ki fè nwa anpil, yo fouye byen fon nan vant latè, mezi yo kapab. Y' al chache wòch ki kache kote ki fè nwa anpil la.
Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
4 Byen lwen, kote moun pa ka rete, kote moun pa janm mete pye yo, moun ap fouye gwo koridò anba tè. Y'ap travay pou kont yo, ak yon kòd pase nan ren yo, y'ap balanse nan twou yo.
Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.
5 Manje soti nan tè. Men, nan zantray latè a dife fin debòde.
Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
6 Wòch latè a gen bèl pyè safi ladan l'. Nan pousyè a yo jwenn ti grenn lò.
Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
7 Koukou pa janm konnen chemen pou ale la. Karanklou pa janm wè kote sa a ak je l'.
Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.
8 Ni lyon, ni ankenn lòt bèt nan bwa, pa janm mete pye yo la.
Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
9 Yo fouye nan wòch dife. Yo fè gwo twou byen fon nan pye mòn yo.
Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
10 Yo fè gwo koridò byen long nan wòch yo. Yo jwenn tout kalite bèl pyè bijou ki koute chè.
Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
11 Yo fouye nan sous tèt dlo yo tou. Yo mete deyò tou sa ki te kache.
И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
12 Men, kote nou ka jwenn konesans lan? Kote bon konprann lan ye menm?
Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
13 Lèzòm pa konnen sa pou yo fè pou yo mete men sou li. Yo pa jwenn li ankenn kote sou latè.
Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
14 Fon lanmè a deklare li pa gen bagay konsa. Lanmè a deklare bon konprann pa lakay li.
Бездната казва: Не е у мене. И морето казва: Не е у мене.
15 Ou te mèt gen lò, ou pa ka achte l'. Ou pa ka bay lajan pou ou genyen l'.
Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
16 Li gen plis valè pase lò peyi Ofi a. Bèl pyè oniks ak safi pa ka parèt la.
Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
17 Yo pa ka konpare l' ni ak lò ni ak bèl kristal. Yo pa ka boukante l' pou yon bèl veso fèt an lò.
Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.
18 Pou grenn koray ak wòch kristal menm, yo pa ka parèt la. Pito ou al dèyè bon konprann pase ou ale dèyè bèl pyè lanbi.
Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
19 Topaz peyi Letiopi pa vo anyen devan l'. Pi bon lò a pa ka konpare ak bon konprann.
Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
20 Men, kote nou ka jwenn konesans lan? Kote bon konprann lan ye menm?
От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?
21 Pa gen moun, pa gen bèt ki ka wè l', pa menm zwazo k'ap vole nan syèl la.
Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
22 Ata lanmò ak simityè di se tande yo tande nonmen non l'.
Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
23 Se Bondye ase ki konn chemen an. Se li ase ki konnen kote li rete.
Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
24 Paske Bondye wè dènye bout latè. Li voye je l', li gade tou sa ki anba syèl la.
Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
25 Lè Bondye t'ap bay van yo pèz yo, lè li t'ap bay dlo lanmè a mezi kote pou l' rive a,
За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
26 lè li t'ap bay lòd kote pou lapli tonbe ak chemen pou loraj yo pran lè y'ap gwonde,
Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,
27 se lè sa a li te wè bon konprann, li wè sa li vo. Li egzaminen l' byen egzaminen, li sonde l' byen sonde.
Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;
28 Apre sa, Bondye di moun konsa: -Gen krentif pou Bondye, se sa ki rele bon konprann. Vire do bay sa ki mal, men sa ki rele gen lespri.
И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.
