Ψαλμοί 130

1 «Ωιδή των Αναβαθμών.» Εκ βαθέων έκραξα προς σε, Κύριε.

Песен на възкачванията. Из дълбочините виках към Тебе, Господи.

2 Κύριε, εισάκουσον της φωνής μου· ας ήναι τα ώτα σου προσεκτικά εις την φωνήν των δεήσεών μου.

Господи, послушай гласа ми; Нека бъдат ушите Ти внимателни на гласа на молбата ми.

3 Εάν, Κύριε, παρατηρήσης ανομίας, Κύριε, τις θέλει δυνηθή να σταθή;

Ако би забелязал беззаконията, Господи, То кой, Господи, би могъл да устои?

4 Παρά σοι όμως είναι συγχώρησις, διά να σε φοβώνται.

При тебе обаче няма прощение За да ти се боят.

5 Προσέμεινα τον Κύριον, προσέμεινεν η ψυχή μου, και ήλπισα επί τον λόγον αυτού.

Чакам Господа, душата ми чака, И на словото Му уповавам.

6 Η ψυχή μου προσμένει τον Κύριον, μάλλον παρά τους προσμένοντας την αυγήν, ναι, τους προσμένοντας την αυγήν.

Душата ми очаква Господа Повече от ония, които очакват зората, Да! повече от очакващите зората.

7 Ας ελπίζη ο Ισραήλ επί τον Κύριον· διότι παρά τω Κυρίω είναι έλεος, και λύτρωσις πολλή παρ' αυτώ·

Нека се надява Израил на Господа; Защото Господ е милостта, И у Него е пълното изкупление;

8 και αυτός θέλει λυτρώσει τον Ισραήλ από πασών των ανομιών αυτού.

И Той ще изкупи Израиля От всичките му беззакония.