Ψαλμοί 107
1 Δοξολογείτε τον Κύριον, διότι είναι αγαθός, διότι το έλεος αυτού μένει εις τον αιώνα.
Славете Господа, защото е благ, Защото неговата милост трае до века.
2 Ας λέγωσιν ούτως οι λελυτρωμένοι του Κυρίου, τους οποίους ελύτρωσεν εκ χειρός του εχθρού·
Така нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,
3 και συνήγαγεν αυτούς εκ των χωρών, από ανατολής και δύσεως από βορρά και από νότου.
Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг
4 Περιεπλανώντο εν τη ερήμω, εν οδώ ανύδρω· ουδέ εύρισκον πόλιν διά κατοίκησιν.
Едни се скитат по пустинята, по усамотен път, Без да намират населен град
5 Ήσαν πεινώντες και διψώντες· η ψυχή αυτών απέκαμνεν εν αυτοίς.
Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.
6 Τότε εβόησαν προς τον Κύριον εν τη θλίψει αυτών· και ηλευθέρωσεν αυτούς από των αναγκών αυτών.
Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утеснениеята им,
7 Και ωδήγησεν αυτούς δι' ευθείας οδού, διά να υπάγωσιν εις πόλιν κατοικίας.
И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град
8 Ας υμνολογώσιν εις τον Κύριον τα ελέη αυτού και τα θαυμάσια αυτού τα προς τους υιούς των ανθρώπων·
Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
9 Διότι εχόρτασε ψυχήν διψώσαν, και ψυχήν πεινώσαν ενέπλησεν από αγαθών.
Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.
10 Τους καθημένους εν σκότει και σκιά θανάτου, τους δεδεμένους εν θλίψει και εν σιδήρω·
Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и и с желязо,
11 διότι ηπείθησαν εις τα λόγια του Θεού και την βουλήν του Υψίστου κατεφρόνησαν·
Защото се разбунтуваха против Божиите слова. И презряха съвета на Всевишния.
12 διά τούτο εταπείνωσε την καρδίαν αυτών εν κόπω· έπεσον, και δεν υπήρχεν ο βοηθών.
Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да им помогне.
13 Τότε εβόησαν προς τον Κύριον εν τη θλίψει αυτών, και έσωσεν αυτούς από των αναγκών αυτών·
Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;
14 εξήγαγεν αυτούς εκ του σκότους και εκ της σκιάς του θανάτου και τα δεσμά αυτών συνέτριψεν.
Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка. И разкъса оковите им.
15 Ας υμνολογώσιν εις τον Κύριον τα ελέη αυτού και τα θαυμάσια αυτού τα προς τους υιούς των ανθρώπων·
Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
16 διότι συνέτριψε πύλας χαλκίνας και μοχλούς σιδηρούς κατέκοψεν.
Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.
17 Οι άφρονες βασανίζονται διά τας παραβάσεις αυτών και διά τας ανομίας αυτών.
А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.
18 Παν φαγητόν βδελύττεται η ψυχή αυτών, και πλησιάζουσιν έως των πυλών του θανάτου.
Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.
19 Τότε βοώσι προς τον Κύριον εν τη θλίψει αυτών, και σώζει αυτούς από των αναγκών αυτών·
Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.
20 αποστέλλει τον λόγον αυτού και ιατρεύει αυτούς και ελευθερόνει από της φθοράς αυτών.
Изпраща словото Си та ги изцелява, И ги отървава от ямите, в които лежат.
21 Ας υμνολογώσιν εις τον Κύριον τα ελέη αυτού, και τα θαυμάσια αυτού τα προς τους υιούς των ανθρώπων·
Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
22 και ας θυσιάζωσι θυσίας αινέσεως και ας κηρύττωσι τα έργα αυτού εν αγαλλιάσει.
И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.
23 Οι καταβαίνοντες εις την θάλασσαν με πλοία, κάμνοντες εργασίας εν ύδασι πολλοίς,
Ония пък, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,
24 αυτοί βλέπουσι τα έργα του Κυρίου και τα θαυμάσια αυτού τα γινόμενα εις τα βάθη·
Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,
25 Διότι προστάζει, και εγείρεται άνεμος καταιγίδος, και υψόνει τα κύματα αυτής.
Защото, когато заповядва и дига бурния вятър, Който повдига морските вълни,
26 Αναβαίνουσιν έως των ουρανών και καταβαίνουσιν έως των αβύσσων· η ψυχή αυτών τήκεται υπό της συμφοράς.
Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините Душата им се топи от бедствие.
27 Σείονται και κλονίζονται ως ο μεθύων, και πάσα η σοφία αυτών χάνεται.
Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.
28 Τότε κράζουσι προς τον Κύριον εν τη θλίψει αυτών, και εξάγει αυτούς από των αναγκών αυτών.
Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;
29 Κατασιγάζει την ανεμοζάλην, και σιωπώσι τα κύματα αυτής.
Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.
30 Και ευφραίνονται, διότι ησύχασαν· και οδηγεί αυτούς εις τον επιθυμητόν λιμένα αυτών.
Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.
31 Ας υμνολογώσιν εις τον Κύριον τα ελέη αυτού και τα θαυμάσια αυτού τα προς τους υιούς των ανθρώπων·
Да славословят Господа за неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
32 και ας υψόνωσιν αυτόν εν τη συνάξει του λαού, και εν τω συνεδρίω των πρεσβυτέρων ας αινώσιν αυτόν.
Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
33 Μεταβάλλει ποταμούς εις έρημον και πηγάς υδάτων εις ξηρασίαν·
Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,
34 την καρποφόρον γην εις αλμυράν, διά την κακίαν των κατοικούντων εν αυτή.
Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.
35 Μεταβάλλει την έρημον εις λίμνας υδάτων και την ξηράν γην εις πηγάς υδάτων.
Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;
36 Και εκεί κατοικίζει τους πεινώντας, και συγκροτούσι πόλεις εις κατοίκησιν·
И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,
37 και σπείρουσιν αγρούς και φυτεύουσιν αμπελώνας, οίτινες κάμνουσι καρπούς γεννήματος.
И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.
38 Και ευλογεί αυτούς, και πληθύνονται σφόδρα, και δεν ολιγοστεύει τα κτήνη αυτών.
Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.
39 Ολιγοστεύουσιν όμως έπειτα και ταπεινόνονται, από της στενοχωρίας, της συμφοράς και του πόνου.
Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.
40 Επιχέει καταφρόνησιν επί τους άρχοντας και κάμνει αυτούς να περιπλανώνται εν ερήμω αβάτω.
Той излива презрение върху князете, И ги правят да се скитат в пустиня, гдето няма път;
41 Τον δε πένητα υψόνει από της πτωχείας και καθιστά ως ποίμνια τας οικογενείας.
А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.
42 Οι ευθείς βλέπουσι και ευφραίνονται· πάσα δε ανομία θέλει εμφράξει το στόμα αυτής.
Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.
43 Όστις είναι σοφός ας παρατηρή ταύτα· και θέλουσιν εννοήσει τα ελέη του Κυρίου.
Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват човеците за Господните милости.
