Παροιμίαι 21
1 Η καρδία του βασιλέως είναι εν τη χειρί του Κυρίου ως ρεύματα υδάτων· όπου θέλει στρέφει αυτήν.
Сърцето на царя е в ръката на Господа, като водни бразди; Той на където иска го обръща.
2 Πάσαι αι οδοί του ανθρώπου φαίνονται ορθαί εις τους οφθαλμούς αυτού· πλην ο Κύριος σταθμίζει τας καρδίας.
Всичките пътища на човека са прави в неговите очи, Но Господ претегля сърцата.
3 Να κάμνη τις δικαιοσύνην και κρίσιν είναι αρεστότερον εις τον Κύριον παρά θυσίαν.
Да върши човек правда и правосъдие Е по-угодно за Господа от жертва
4 Το επηρμένον όμμα και η αλαζών καρδία, ο λύχνος των ασεβών, είναι αμαρτία.
Надигнато око и горделиво сърце, Които за нечестивите са светилник, е грях.
5 Οι λογισμοί του επιμελούς φέρουσι βεβαίως εις αφθονίαν· παντός δε προπετούς βεβαίως εις ένδειαν.
Мислите на трудолюбивите спомагат само да има изобилие, А на всеки припрян само - оскъдност.
6 Το αποκτάν θησαυρούς διά ψευδούς γλώσσης είναι ματαιότης άστατος των ζητούντων θάνατον.
Придобиването на съкровища с лъжлив език е преходна пара; Които ги търсят, търсят смърт.
7 Αι αρπαγαί των ασεβών θέλουσιν εξολοθρεύσει αυτούς· διότι αρνούνται να πράττωσι το δίκαιον.
Грабителството на нечестивите ще ги обрече, Защото отказват да върнат това, което е право.
8 Η οδός του διεφθαρμένου ανθρώπου είναι σκολιά· του δε καθαρού το έργον είναι ευθές.
Пътят на развратния човек е твърде крив, А делото на чистия е право.
9 Καλήτερον να κατοική τις εν γωνία δώματος, παρά εν οίκω ευρυχώρω μετά γυναικός φιλέριδος.
По-добре да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.
10 Η ψυχή του ασεβούς επιθυμεί κακόν· ο πλησίον αυτού δεν ευρίσκει χάριν εις τους οφθαλμούς αυτού.
Душата на нечестивия желае зло, Ближният му не намира благоволение пред очите му.
11 Όταν ο χλευαστής τιμωρήται, ο απλούς γίνεται σοφώτερος· και ο σοφός διδασκόμενος λαμβάνει γνώσιν.
Когато се накаже присмивателя, простият става по-мъдър, И когато се поучава мъдрия, той придобива знание,
12 Ο δίκαιος συλλογίζεται την οικίαν του ασεβούς, όταν οι ασεβείς κατακρημνίζωνται εις την κακίαν αυτών.
Справедливият Бог наблюдава дома на нечестивия, Той съсипва нечестивите до унищожение.
13 Όστις εμφράττει τα ώτα αυτού εις την κραυγήν του πτωχού, θέλει φωνάξει και αυτός και δεν θέλει εισακουσθή.
Който затуля ушите си за вика на сиромаха, - Ще викне и той, но няма да бъде послушан.
14 Δώρον κρύφιον καταπραΰνει θυμόν· και χάρισμα εις τον κόλπον βαλλόμενον, οργήν ισχυράν.
Тайният подарък укротява ярост, И подаръкът в пазуха укротява силен гняв.
15 Χαρά είναι εις τον δίκαιον να κάμνη κρίσιν· όλεθρος δε εις τους εργάτας της ανομίας.
Радост е на праведния да върши правосъдие, А измъчване е за ония, които вършат беззаконие.
16 Άνθρωπος αποπλανώμενος από της οδού της συνέσεως θέλει κατασκηνώσει εν τη συνάξει των τεθανατωμένων.
Човек, който се отбие в пътя на разума, Ще стигне в събранието на мъртвите.
17 Ο αγαπών ευθυμίαν θέλει κατασταθή πένης· ο αγαπών οίνον και μύρα δεν θέλει πλουτήσει.
Който обича удоволствие осиромашява, Който обича вино и масло не забогатява.
18 Ο ασεβής θέλει είσθαι αντίλυτρον του δικαίου, και των ευθέων ο παραβάτης.
Нечестивият ще бъде откуп за праведния, И коварният наместо праведните.
19 Καλήτερον να κατοική τις εν γη ερήμω παρά μετά γυναικός φιλέριδος και θυμώδους.
По-добре да живее някой в пуста земя, Нежели със свадлива жена и досада.
20 Θησαυρός πολύτιμος και μύρα ευρίσκονται εν τω οίκω του σοφού· ο δε άφρων άνθρωπος καταδαπανά αυτά.
Скъпоценно съкровище и масло се намират в жилището на мъдрия, А безумният човек ги поглъща.
21 Ο θηρεύων δικαιοσύνην και έλεος θέλει ευρεί ζωήν, δικαιοσύνην και δόξαν.
Който следва правда и милост, Намира живот, правда и милост,
22 Ο σοφός εκπορθεί την πόλιν των δυνατών και καταβάλλει το οχύρωμα του θάρρους αυτής.
Мъдрият превзема с пристъп града на мощните, И събаря силата, на която те уповават.
23 Όστις φυλάττει το στόμα αυτού και την γλώσσαν αυτού, φυλάττει την ψυχήν αυτού από στενοχωριών.
Който въздържа устата си и езика си Опазва душата си от смущения.
24 Υπερήφανος και αλαζών χλευαστής καλείται, όστις πράττει μετά θυμού αλαζονείας.
Присмивател се нарича оня горделив и надменен човек, Който действува с високоумна гордост.
25 Αι επιθυμίαι του οκνηρού θανατόνουσιν αυτόν· διότι αι χείρες αυτού δεν θέλουσι να εργάζωνται·
Желанието на ленивия го умъртвява, Защото ръцете му не искат да работят
26 επιθυμεί όλην την ημέραν επιθυμίας· ο δε δίκαιος δίδει και δεν φείδεται.
Той се лакоми цял ден, А праведният дава и не му се свиди.
27 Η θυσία των ασεβών είναι βδέλυγμα· πολλώ μάλλον όταν προσφέρωσιν αυτήν μετά πονηρίας.
Жертвата на нечестивите е мерзост, - Колко повече, когато я принасят за нечестива цел!
28 Ο ψευδής μάρτυς θέλει απολεσθή· ο δε άνθρωπος όστις υπακούει θέλει λαλεί πάντοτε.
Лъжливият свидетел ще загине, А човекът, който слуша поука - ще го търсят да говори всякога.
29 Ο ασεβής άνθρωπος σκληρύνει το πρόσωπον αυτού· αλλ' ο ευθύς κατευθύνει τας οδούς αυτού.
Нечестивият човек прави дръзко лицето си, А праведният оправя пътищата си.
30 Δεν είναι σοφία ούτε σύνεσις ούτε βουλή εναντίον του Κυρίου.
Няма мъдрост, няма разум, Няма съвещание против Господа.
31 Ο ίππος ετοιμάζεται διά την ημέραν της μάχης· η σωτηρία όμως είναι παρά Κυρίου.
Конят се приготвя за деня на боя, Но избавлението е от Господа.
