Ἰώβ 22
1 Και απεκρίθη Ελιφάς ο Θαιμανίτης και είπε·
Тогава теманецът Елифаз в отговор рече:
2 Δύναται άνθρωπος να ωφελήση τον Θεόν, διότι φρόνιμος ων δύναται να ωφελή εαυτόν;
Може ли човек да бъде полезен Богу? Ако разумен може да бъде полезен на семе си.
3 Είναι ευχαρίστησις εις τον Παντοδύναμον, εάν ήσαι δίκαιος; ή κέρδος, εάν καθιστάς αμέμπτους τας οδούς σου;
Ако си ти праведен, Всемогъщият има ли за какво да се радва? Или ползува ли се Той, ако правиш пътищата си непорочни?
4 Μήπως φοβούμενός σε θέλει σε ελέγξει και θέλει ελθεί εις κρίσιν μετά σου;
Поради твоя ли страх от Него Той те изобличава, И влиза в съд с тебе?
5 Η κακία σου δεν είναι μεγάλη; και αι ανομίαι σου άπειροι;
Нечестието ти не е ли голямо? И беззаконията ти не са ли безкрайни?
6 Διότι έλαβες ενέχυρον παρά του αδελφού σου αναιτίως και εστέρησας τους γυμνούς από του ενδύματος αυτών.
Защото без причина си взел залог от брата си. И си лишил голите от дрехите им,
7 Δεν επότισας ύδωρ τον διψώντα, και ηρνήθης άρτον εις τον πεινώντα.
Не си напоил с вода уморения, И си задържал хляб от гладния.
8 Ο δε ισχυρός άνθρωπος απελάμβανε την γήν· και ο περίβλεπτος κατώκει εν αυτή.
А който беше як, той придобиваше земята; И който беше почитан, той се заселваше в нея.
9 Χήρας απέβαλες αβοηθήτους, και οι βραχίονες των ορφανών συνετρίβησαν υπό σου.
Вдовици си отпратил празни, И мишците на сирачетата си строшил.
10 Διά τούτο παγίδες σε περιεκύκλωσαν, και φόβος αιφνίδιος σε ταράττει·
За това примки те обикалят, И страх внезапен те ужасява,
11 και σκότος, ώστε δεν βλέπεις· και πλημμύρα υδάτων σε σκεπάζει.
Или тъмнина, та не виждаш, И множество води те покрива.
12 Δεν είναι ο Θεός εν τοις υψηλοίς του ουρανού; και θεώρησον το ύψος των άστρων, πόσον υψηλά είναι
Бог не е ли на небесните висоти? Сега гледай височината на звездите, колко са на високо!
13 Και συ λέγεις, Τι γνωρίζει ο Θεός; δύναται να κρίνη διά του γνόφου;
А ти казваш: Где ще знае Бог? През мрака ли може да съди?
14 Νέφη αποκρύπτουσιν αυτόν, και δεν βλέπει, και τον γύρον του ουρανού διαπορεύεται.
Облаци Го покриват, та не вижда: И ходи по свода небесен,
15 Μήπως θέλεις φυλάξει την παντοτεινήν οδόν, την οποίαν επάτησαν οι άνομοι;
Забележил ли си ти стария път, По който са ходили беззаконниците?
16 Οίτινες αφηρπάσθησαν αώρως, και το θεμέλιον αυτών κατεπόντισε χείμαρρος·
Тия, които преждевременно бидоха грабнати, И чиято основа порой завлече,
17 οίτινες είπον προς τον Θεόν, απόστηθι αφ' ημών· και τι θέλει κάμει ο Παντοδύναμος εις αυτούς;
Които рекоха Богу: Отдалечи се от нас, И - какво може Всемогъщият да стори за нас?
18 Αλλ' αυτός ενέπλησεν αγαθών τους οίκους αυτών· πλην μακράν απ' εμού η βουλή των ασεβών.
При все, че Той напълни с блага домовете им. Но далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
19 Οι δίκαιοι βλέπουσι και αγάλλονται· και οι αθώοι μυκτηρίζουσιν αυτούς.
Праведните гледат и се радват; И невинните им се присмиват, като казват:
20 Η μεν περιουσία ημών δεν ηφανίσθη, το υπόλοιπον όμως αυτών κατατρώγει πυρ.
Не бяха ли погубени въстаналите против нас, И огън погълна останалите от тях?
21 Οικειώθητι λοιπόν μετ' αυτού και έσο εν ειρήνη· ούτω θέλει ελθεί καλόν εις σε.
Сприятели се сега с Него и бъди в мир; От това ще дойде добро за тебе.
22 Δέχθητι λοιπόν τον νόμον εκ του στόματος αυτού, και βάλε τους λόγους αυτού εν τη καρδία σου.
Приеми, прочее, закона от устата Му, И съхрани думите Му в сърцето си.
23 Εάν επιστρέψης προς τον Παντοδύναμου, θέλεις ανοικοδομηθή, εκδιώξας την ανομίαν μακράν από των σκηνών σου.
Ако се върнеш към Всемогъщия, пак ще бъдеш утвърден; Отдалечи, прочее, беззаконието от шатрите си,
24 Και θέλεις επισωρεύσει το χρυσίον ως χώμα και το χρυσίον του Οφείρ ως τας πέτρας των χειμάρρων.
Хвърли злото си в пръстта, И офирското злато между камъните на потоците;
25 Και ο Παντοδύναμος θέλει είσθαι ο υπερασπιστής σου, και θέλεις έχει πλήθος αργυρίου.
И Всемогъщият ще ти бъде злато, И изобилие от сребро за тебе.
26 Διότι τότε θέλεις ευφραίνεσθε εις τον Παντοδύναμον, και θέλεις υψώσει το πρόσωπόν σου προς τον Θεόν.
Защото тогава ще се веселиш във Всемогъщия, И ще въздигаш лицето си към Бога.
27 Θέλεις δεηθή αυτού, και θέλει σου εισακούσει, και θέλεις αποδώσει τας ευχάς σου.
Ще Му се помолиш, и Той ще те послуша; И ще изпълни обреците Си.
28 Και ό, τι αποφασίσης, θέλει κατορθούσθαι εις σέ· και το φως θέλει φέγγει επί τας οδούς σου.
И каквото решение направиш, ще ти бъде потвърдено; И светлина ще сияе по пътищата ти.
29 Όταν ταπεινωθή τις, τότε θέλεις ειπεί, Είναι ύψωσις· διότι θέλει σώσει τον κεκυφότα τους οφθαλμούς.
Когато те унижат, Тогава ще речеш: Има въздигане! И Той ще спаси онзи, който има смирен поглед.
30 Θέλει σώσει και τον μη αθώον· ναι, διά της καθαρότητος των χειρών σου θέλει σωθή.
Даже онзи, който не е невинен, ще избави; Да! с чистотата на твоите ръце ще бъде избавен.
