Παροιμίαι 20
1 ἀκόλαστον οἶνος καὶ ὑβριστικὸν μέθη πᾶς δὲ ὁ συμμειγνύμενος αὐτῇ οὐκ ἔσται σοφός
Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
2 οὐ διαφέρει ἀπειλὴ βασιλέως θυμοῦ λέοντος ὁ δὲ παροξύνων αὐτὸν ἁμαρτάνει εἰς τὴν ἑαυτοῦ ψυχήν
Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
3 δόξα ἀνδρὶ ἀποστρέφεσθαι λοιδορίας πᾶς δὲ ἄφρων τοιούτοις συμπλέκεται
Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
4 ὀνειδιζόμενος ὀκνηρὸς οὐκ αἰσχύνεται ὡσαύτως καὶ ὁ δανιζόμενος σῖτον ἐν ἀμήτῳ
Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.
5 ὕδωρ βαθὺ βουλὴ ἐν καρδίᾳ ἀνδρός ἀνὴρ δὲ φρόνιμος ἐξαντλήσει αὐτήν
Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
6 μέγα ἄνθρωπος καὶ τίμιον ἀνὴρ ἐλεήμων ἄνδρα δὲ πιστὸν ἔργον εὑρεῖν
Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?
7 ὃς ἀναστρέφεται ἄμωμος ἐν δικαιοσύνῃ μακαρίους τοὺς παῖδας αὐτοῦ καταλείψει
Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
8 ὅταν βασιλεὺς δίκαιος καθίσῃ ἐπὶ θρόνου οὐκ ἐναντιοῦται ἐν ὀφθαλμοῖς αὐτοῦ πᾶν πονηρόν
Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
9 τίς καυχήσεται ἁγνὴν ἔχειν τὴν καρδίαν ἢ τίς παρρησιάσεται καθαρὸς εἶναι ἀπὸ ἁμαρτιῶν κακολογοῦντος πατέρα ἢ μητέρα σβεσθήσεται λαμπτήρ αἱ δὲ κόραι τῶν ὀφθαλμῶν αὐτοῦ ὄψονται σκότος μερὶς ἐπισπουδαζομένη ἐν πρώτοις ἐν τοῖς τελευταίοις οὐκ εὐλογηθήσεται μὴ εἴπῃς τείσομαι τὸν ἐχθρόν ἀλλὰ ὑπόμεινον τὸν κύριον ἵνα σοι βοηθήσῃ
Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
10 στάθμιον μέγα καὶ μικρὸν καὶ μέτρα δισσά ἀκάθαρτα ἐνώπιον κυρίου καὶ ἀμφότερα
Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
11 καὶ ὁ ποιῶν αὐτὰ ἐν τοῖς ἐπιτηδεύμασιν αὐτοῦ συμποδισθήσεται νεανίσκος μετὰ ὁσίου καὶ εὐθεῖα ἡ ὁδὸς αὐτοῦ
Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
12 οὖς ἀκούει καὶ ὀφθαλμὸς ὁρᾷ κυρίου ἔργα καὶ ἀμφότερα
Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
13 μὴ ἀγάπα καταλαλεῖν ἵνα μὴ ἐξαρθῇς διάνοιξον τοὺς ὀφθαλμούς σου καὶ ἐμπλήσθητι ἄρτων
Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.
Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.
Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.
Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.
Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.
23 βδέλυγμα κυρίῳ δισσὸν στάθμιον καὶ ζυγὸς δόλιος οὐ καλὸν ἐνώπιον αὐτοῦ
Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.
24 παρὰ κυρίου εὐθύνεται τὰ διαβήματα ἀνδρί θνητὸς δὲ πῶς ἂν νοήσαι τὰς ὁδοὺς αὐτοῦ
Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
25 παγὶς ἀνδρὶ ταχύ τι τῶν ἰδίων ἁγιάσαι μετὰ γὰρ τὸ εὔξασθαι μετανοεῖν γίνεται
Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.
26 λικμήτωρ ἀσεβῶν βασιλεὺς σοφὸς καὶ ἐπιβαλεῖ αὐτοῖς τροχόν
Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.
27 φῶς κυρίου πνοὴ ἀνθρώπων ὃς ἐρευνᾷ ταμίεια κοιλίας
Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
28 ἐλεημοσύνη καὶ ἀλήθεια φυλακὴ βασιλεῖ καὶ περικυκλώσουσιν ἐν δικαιοσύνῃ τὸν θρόνον αὐτοῦ
Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
29 κόσμος νεανίαις σοφία δόξα δὲ πρεσβυτέρων πολιαί
Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.
30 ὑπώπια καὶ συντρίμματα συναντᾷ κακοῖς πληγαὶ δὲ εἰς ταμίεια κοιλίας
Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
