Παροιμίαι 18
1 προφάσεις ζητεῖ ἀνὴρ βουλόμενος χωρίζεσθαι ἀπὸ φίλων ἐν παντὶ δὲ καιρῷ ἐπονείδιστος ἔσται
Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.
2 οὐ χρείαν ἔχει σοφίας ἐνδεὴς φρενῶν μᾶλλον γὰρ ἄγεται ἀφροσύνῃ
Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.
3 ὅταν ἔλθῃ ἀσεβὴς εἰς βάθος κακῶν καταφρονεῖ ἐπέρχεται δὲ αὐτῷ ἀτιμία καὶ ὄνειδος
С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.
4 ὕδωρ βαθὺ λόγος ἐν καρδίᾳ ἀνδρός ποταμὸς δὲ ἀναπηδύει καὶ πηγὴ ζωῆς
Думите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.
5 θαυμάσαι πρόσωπον ἀσεβοῦς οὐ καλόν οὐδὲ ὅσιον ἐκκλίνειν τὸ δίκαιον ἐν κρίσει
Не е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.
6 χείλη ἄφρονος ἄγουσιν αὐτὸν εἰς κακά τὸ δὲ στόμα αὐτοῦ τὸ θρασὺ θάνατον ἐπικαλεῖται
Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.
7 στόμα ἄφρονος συντριβὴ αὐτῷ τὰ δὲ χείλη αὐτοῦ παγὶς τῇ ψυχῇ αὐτοῦ
Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.
8 ὀκνηροὺς καταβάλλει φόβος ψυχαὶ δὲ ἀνδρογύνων πεινάσουσιν
Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.
9 ὁ μὴ ἰώμενος ἑαυτὸν ἐν τοῖς ἔργοις αὐτοῦ ἀδελφός ἐστιν τοῦ λυμαινομένου ἑαυτόν
Немарливият в работата си Е брат на разсипника.
10 ἐκ μεγαλωσύνης ἰσχύος ὄνομα κυρίου αὐτῷ δὲ προσδραμόντες δίκαιοι ὑψοῦνται
Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея, и е поставен на високо.
11 ὕπαρξις πλουσίου ἀνδρὸς πόλις ὀχυρά ἡ δὲ δόξα αὐτῆς μέγα ἐπισκιάζει
Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.
12 πρὸ συντριβῆς ὑψοῦται καρδία ἀνδρός καὶ πρὸ δόξης ταπεινοῦται
Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.
13 ὃς ἀποκρίνεται λόγον πρὶν ἀκοῦσαι ἀφροσύνη αὐτῷ ἐστιν καὶ ὄνειδος
Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.
14 θυμὸν ἀνδρὸς πραΰνει θεράπων φρόνιμος ὀλιγόψυχον δὲ ἄνδρα τίς ὑποίσει
Духът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подигне унилия дух?
15 καρδία φρονίμου κτᾶται αἴσθησιν ὦτα δὲ σοφῶν ζητεῖ ἔννοιαν
Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъртвите търси знание.
16 δόμα ἀνθρώπου ἐμπλατύνει αὐτὸν καὶ παρὰ δυνάσταις καθιζάνει αὐτόν
Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.
17 δίκαιος ἑαυτοῦ κατήγορος ἐν πρωτολογίᾳ ὡς δ’ ἂν ἐπιβάλῃ ὁ ἀντίδικος ἐλέγχεται
Който пръв защитава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.
18 ἀντιλογίας παύει κλῆρος ἐν δὲ δυνάσταις ὁρίζει
Жребието прекратява разприте, И решава между силите.
19 ἀδελφὸς ὑπὸ ἀδελφοῦ βοηθούμενος ὡς πόλις ὀχυρὰ καὶ ὑψηλή ἰσχύει δὲ ὥσπερ τεθεμελιωμένον βασίλειον
Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.
20 ἀπὸ καρπῶν στόματος ἀνὴρ πίμπλησιν κοιλίαν αὐτοῦ ἀπὸ δὲ καρπῶν χειλέων αὐτοῦ ἐμπλησθήσεται
От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.
21 θάνατος καὶ ζωὴ ἐν χειρὶ γλώσσης οἱ δὲ κρατοῦντες αὐτῆς ἔδονται τοὺς καρποὺς αὐτῆς
Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.
22 ὃς εὗρεν γυναῖκα ἀγαθήν εὗρεν χάριτας ἔλαβεν δὲ παρὰ θεοῦ ἱλαρότητα ὃς ἐκβάλλει γυναῖκα ἀγαθήν ἐκβάλλει τὰ ἀγαθά ὁ δὲ κατέχων μοιχαλίδα ἄφρων καὶ ἀσεβής
Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.
Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.
Човек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.
