< Θρῆνοι 5 >

1 μνήσθητι κύριε ὅ τι ἐγενήθη ἡμῖν ἐπίβλεψον καὶ ἰδὲ τὸν ὀνειδισμὸν ἡμῶν
Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
2 κληρονομία ἡμῶν μετεστράφη ἀλλοτρίοις οἱ οἶκοι ἡμῶν ξένοις
Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
3 ὀρφανοὶ ἐγενήθημεν οὐχ ὑπάρχει πατήρ μητέρες ἡμῶν ὡς αἱ χῆραι
Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
4 ἐξ ἡμερῶν ἡμῶν ξύλα ἡμῶν ἐν ἀλλάγματι ἦλθεν
Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
5 ἐπὶ τὸν τράχηλον ἡμῶν ἐδιώχθημεν ἐκοπιάσαμεν οὐκ ἀνεπαύθημεν
Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
6 Αἴγυπτος ἔδωκεν χεῖρα Ασσουρ εἰς πλησμονὴν αὐτῶν
Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
7 οἱ πατέρες ἡμῶν ἥμαρτον οὐχ ὑπάρχουσιν ἡμεῖς τὰ ἀνομήματα αὐτῶν ὑπέσχομεν
Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
8 δοῦλοι ἐκυρίευσαν ἡμῶν λυτρούμενος οὐκ ἔστιν ἐκ τῆς χειρὸς αὐτῶν
Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
9 ἐν ταῖς ψυχαῖς ἡμῶν εἰσοίσομεν ἄρτον ἡμῶν ἀπὸ προσώπου ῥομφαίας τῆς ἐρήμου
Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
10 τὸ δέρμα ἡμῶν ὡς κλίβανος ἐπελειώθη συνεσπάσθησαν ἀπὸ προσώπου καταιγίδων λιμοῦ
Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
11 γυναῖκας ἐν Σιων ἐταπείνωσαν παρθένους ἐν πόλεσιν Ιουδα
Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
12 ἄρχοντες ἐν χερσὶν αὐτῶν ἐκρεμάσθησαν πρεσβύτεροι οὐκ ἐδοξάσθησαν
Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
13 ἐκλεκτοὶ κλαυθμὸν ἀνέλαβον καὶ νεανίσκοι ἐν ξύλῳ ἠσθένησαν
Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
14 καὶ πρεσβῦται ἀπὸ πύλης κατέπαυσαν ἐκλεκτοὶ ἐκ ψαλμῶν αὐτῶν κατέπαυσαν
Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
15 κατέλυσεν χαρὰ καρδίας ἡμῶν ἐστράφη εἰς πένθος ὁ χορὸς ἡμῶν
Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
16 ἔπεσεν ὁ στέφανος τῆς κεφαλῆς ἡμῶν οὐαὶ δὴ ἡμῖν ὅτι ἡμάρτομεν
Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
17 περὶ τούτου ἐγενήθη ὀδυνηρὰ ἡ καρδία ἡμῶν περὶ τούτου ἐσκότασαν οἱ ὀφθαλμοὶ ἡμῶν
Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
18 ἐπ’ ὄρος Σιων ὅτι ἠφανίσθη ἀλώπεκες διῆλθον ἐν αὐτῇ
Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
19 σὺ δέ κύριε εἰς τὸν αἰῶνα κατοικήσεις ὁ θρόνος σου εἰς γενεὰν καὶ γενεάν
Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
20 ἵνα τί εἰς νεῖκος ἐπιλήσῃ ἡμῶν καταλείψεις ἡμᾶς εἰς μακρότητα ἡμερῶν
Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
21 ἐπίστρεψον ἡμᾶς κύριε πρὸς σέ καὶ ἐπιστραφησόμεθα καὶ ἀνακαίνισον ἡμέρας ἡμῶν καθὼς ἔμπροσθεν
Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
22 ὅτι ἀπωθούμενος ἀπώσω ἡμᾶς ὠργίσθης ἐφ’ ἡμᾶς ἕως σφόδρα
Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.

< Θρῆνοι 5 >