Hawaareta Oosuwa 7
1 Kahineta halaqay Isxifaanosekko, “Hayssi tumee?” yaagidi oychchis.
О и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост преди Египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.
2 Isxifaanosey, “Ta ishato, ta aawato, si7ite! Nu aawa Abrahamey Kaaranen daanaw baanappe sinthe Masephexoomiyan de7ishin, bonchcho Xoossay iyaw qonccidi,
А той каза: Братя и бащи, слушайте: Бог на славата се яви на отца ни Авраама когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече,
3 ‘Ne biittaafenne ne dabbotappe shaakettada taani nena bessiya biittaa ba’ yaagis.
О И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел Господен в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.
4 He wode Abrahamey Kalddaweta biittaafe keyidi Kaaranen daanaw bis. Iya aaway hayqqidaappe guye Xoossay iya ha biittaa ha77i hintte de7iya bessaa ehis.
Тогава той излезе от Халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тая земя, в която вие сега живеете.
5 I ha biittaafe hari attoshin tohoy yedhdhiya bessika Abrahames immibeenna. Shin na7i iyaw baynna wode Xoossay ha biittaa iyawunne iya sheeshaas laata oothidi immanayssa qaala gelis.
И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща се да я даде за притежание нему и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо.
6 Xoossay Abrahamekko, ‘Ne sheeshay hara biittan imathatethan daana; yan oyddu xeetu laythi entti aylletethan haarettana.
И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, дето щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.
7 Shin taani ne sheeshaa haariya deriya bolla pirddana. Hessafe guye, entti he biittaafe keyidi hayssan taw goynnana’ yaagis.
Но аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват: и подир това ще излязат и ще ми служат на това място.
8 Xoossay Abrahaame sheeshay qaxxarettana mela iyara caaqqin, Yisaaqi yelettida hosppuntha gallasan qaxxaris. Yisaaqi Yayqooba qaxxaris; qassi Yayqoobi tammanne nam77u ba nayta, nu aawata mayzata qaxxaris.
И му даде в завет обрязването; и така Авраам роди Исаака, и обряза го в осмия ден; Исаака роди Якова, а Яков дванадесетте патриарси.
9 “Yayqooba nayti Yoosefa qanaattidi Gibxe biittan aylletethas bayzidosona, shin Xoossay iyara de7ees.
А патриарсите завидяха на Йосифа та го продадоха в Египет; Бог обаче беше с него,
10 Iya, iya waaye ubbaafe kessis. Gibxe kawuwa sinthan sabanne cinccatethi iyaw immis. Gibxe kawoy Yoosefas Gibxe biittaanne ba keetha ubbaa aysanaada halaqatethi immis.
и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.
11 “Gibxe biittaninne Kanaane biittan ubban koshi gelidi daro asaa un77ethis. He wode nu mayzati kathi demmanaw dandda7ibookkona.
И настана глад по цялата Египетска и Ханаанска земя и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.
12 Yayqoobi Gibxe biittan kathi de7eyssa si7idi nu aawata koyro yaa yeddis.
А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни;
13 Nam77antho buussan Yoosefi ba ishatas banatethaa erisis. Gibxe kawoykka Yoosefa sheeshaa eris.
и на втория път Йосиф се опозна на братята си, и Йосифовия род стана известен на Фараона.
14 Yoosefi ba aawa Yayqoobanne ba dabbo ubbaa, laappun tammanne ichchashu asaa baakko yaana mela kiittidi ehisis.
Йосиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души.
15 Yayqoobi Gibxe biittaa wodhdhis; inne iya nayti yan hayqqidosona.
И тъй Яков слезе в Египет, дето умря, той и бащите ни;
16 Entta ahay he bessaafe Seekeme giya biittaa tookettidi bidi, yan Abrahamey Hamoore naytappe daro biran shammida duufon moogettis.
и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил, с цена в сребро от синовете на Емора.
17 “Shin Xoossay Abrahames immana gidayssa poliya wodey gakkanaw matida wode Gibxe biittan de7iya nu asay dari dari bis.
А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете бяха нарасли и се умножили в Египет,
18 Hessafe guye, Yoosefa eronna hara kawoy Gibxe biittan kawotis.
докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосифа.
19 He kawoy nu zerethaa genidi guutha nayti hayqqana mela entta kare kessi yeggana mela nu aawata un77ethis.
Той с коварно постъпване против нашия род дотолкова притесняваше бащите ни, щото да хвърля децата им за да не остават живи.
20 “He wode Musey yelettis; I Xoossaa sinthan daro lo77o na7a. Ba aawa keethan heedzu ageena gakkanaw diccis.
В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете, и когото храниха три месеца в бащиния му дом.
21 Musey wora holettida wode Gibxe kawuwa na7iya demma ekkada ba na7a oothada iya dichchasu.
И когато го хвърлиха, фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.
22 Musey Gibxeta cinccatetha ubbaa tamaaridi odaninne ooson mino asi gidis.
И Моисей биде научен на всичката Египетска мъдрост; и бе силен в слово и в дело.
23 “Muses laythay oytama kumida wode ba ishata, Isra7eeleta be7anaw ba wozanan qoppis.
А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си Изриляните.
24 Isra7eelatappe issuwa Gibxe issoy qohishin be7idi he Isra7eele uraa maaddidi, he qohida Gibxe uraa wodhidi kushe zaaris.
И бидейки, един от тях онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази Египтянина.
25 Musey ba ishata ba baggara Xoossay ashshanaw haneyssa entti akeekana gidi qoppis, shin entti akeekibookkona.
мислейки, че братята му ще разберат какво Бог чрез негова ръка им дава избавление; но те не разбраха.
26 “Wonttetha gallas nam77u Isra7eele asati issoy issuwara wadhettishin demmidi entta sigethanaw koyidi, ‘Asato, hintte ishantta; ays issoy issuwa qohetii?’ yaagis.
На утрешния ден той им се яви когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза, Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един, друг?
27 “Shin ba laggiya qoheyssi Musekko, ‘Nena nu bolla haareyssanne daynna oothiday oonee?
А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече, Кой те е поставил началник и съдия над нас?
28 Neeni zine Gibxe uraa wodhidayssada tana wodhanaw koyay?’ yaagidi Muse sugi yeddis.
И мене ли искаш да убиеш както уби вчера Египтянина?
29 Musey hessa si7ida wode Gibxefe betidi Miidiyaame biittan bete asi gididi de7ishe nam77u adde nayta yelis.
Поради тая дума, Мойсей побягна, и стана пришелец в Мадиамската земя, дето роди двама сина.
30 “Godaa kiitanchchoy oytamu laythafe guye, Siina Deriya matan de7iya bazzo tushiya giddon eexiya tama laco giddon Muses benttis.
И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел [Господен] в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.
31 Musey ba be7idayssan malaalettidi, loythi be7anaw tushiya mati shiiqidi de7ishin, Godaa qaalay,
А Мойсей, като видя гледката, почуди и се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господ,
32 ‘Taani ne aawata, Abrahame Xoossaa, Yisaaqa Xoossaa, Yayqooba Xoossaa’ yaagishe Musekko yis. Musey yashshan kokkoridi xeellanaw dandda7ibeenna.
"Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков, и Яковов". И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.
33 “Goday Musekko, ‘Neeni eqqida biittay geeshshi gidiya gisho ne tohuwan de7iya caammaa kessa.
И Господ му рече, "изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.
34 Taani Gibxen de7iya ta asaa un77etethaa be7as. Entta waasuwa si7ada entta ashshanaw wodhdhas. Ha77i haaya! Taani nena Gibxe kiittana’ yaagis.
Видях, видях злостраданието на людете, които са в Египет, чух стенанието им, слязох за да ги избавя. Дойди, прочее, и ще те изпратя в Египет".
35 “Isra7eeleti Muse, ‘Nena nuna haareyssanne daynna oothiday oonee?’ yaagidi ixxidayssa tushiya giddon iyaw benttida kiitanchchuwa baggara haareyssanne ashsheyssa oothidi Xoossay kiittis.
Този Моисей, когото бяха отказали да приемат като му рекоха, Кой те постави началник и съдия? него Бог, чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник и за избавител.
36 He Musey Isra7eeleta Gibxefe kessidi malaalisiyabatanne oorathabata Gibxe biittaninne Zo7o Abban oothidi entta oytamu laythi bazzo biittan kaalethis.
Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море, и в пустинята през четиридесет години.
37 “Isra7eele asaakko, ‘Xoossay tana denthidayssada hintte sheeshaa giddofe ta mela nabe hinttew denthana’ yaagiday he Muse.
Това е същия Моисей, който рече на израиляните: "Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна и мене".
38 Bazzo biittan shiiqida Isra7eele asaara de7idayssi, nu aawataranne Siina Deriya bolla iyaw odida kiitanchchuwara de7ida Musey iya. Yaatidi, Xoossaa de7o qaala nuus immanaw ekkis.
Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас;
39 “Shin nu mayzati Muses kiitettanaw dosibookkona; iya ixxidi guye Gibxe simmanaw amottidosona.
когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се повърнаха със сърцата си в Египет,
40 Qassi Aaronakko, ‘Nuna kaalethiya xoossata nuus ootha. Ays giikko, hayssi nuna Gibxefe ehida Musey, waanidaakko nuuni erokko’ yaagidosona.
казвайки на Аарона, "Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана".
41 He wode mari daanisidi eeqa oothidosona. He eeqaas yarshsho yarshshidi bantta kushen oothida oosuwan ufayttidosona.
И през ония дни те си направиха теле, и принесоха жертва на идола, и се веселяха в това, което техните ръце бяха направили.
42 Shin Xoossay enttaw zokko zaaris. Entti saluwa xoolinttotas goynnana mela entta yeggi aggis. Nabeta maxaafan, ‘Isra7eele asato oytamu laythi kumethi bazzo biittan shukkida mehiyanne yarshshida yarshshuwa taw yarshshidetii?
Затова Бог се отвърна от тях, и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: - "Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви Четиридесет години в пустинята?
43 Hinttee, hinttew goynnanaw kessida eeqaanne Molooke dunkkaaniya Refaana giya hintte xoossaa xoolintto misiliya tookkideta. Taani hinttena Babilooneppe hini bagga yeddana’ geetettidi xaafettis.
Напротив, носехте скинията на Молоха, И звездата на бога Рефана, Изображенията, които си направихте за да им се кланяте; Затова ще ви преселя оттатък Вавилон".
44 “Nu aawatas bazzo biittan markka dunkkaaney de7ees. Iyakka Xoossay Muse kiittidayssadanne iya bessidayssada oothis.
Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда оня, който каза на Мойсея да я направи по образа който бе видял;
45 Qassi nu aawati he dunkkaaniya bantta aawatappe ekkidi Xoossay kase yedethida Ayhude gidonna asaa biittaa oykkida wode Iyaasura yaa ekkidi gelidosona. He dunkkaaney Dawite wode gakkanawukka he bessan de7is.
която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исуса Навиева във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи: и така стоеше до дните на Давида,
46 Dawitey Xoossan sabettis. Qassi Yayqooba Goday de7ana keethaa keexanaw Xoossaa woossis.
който придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.
47 Shin iyaw keethaa keexiday Solomone.
А Соломон му построи дом.
48 “Hanoshin, Ubbaafe Bolla Xoossay asi keexida keethan deenna. Nabey gidayssa mela,
Но всевишния не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророка:
49 ‘Saloy ta araata, sa7aykka ta tohoy yedhdhiyaso. Yaatin, taw hintte ay mela keethi keexanee? Woykko taani shemppiyasoy awunee?
"Небето ми е престол, А земята е мое подножие; Какъв дом ще построите за мене? Казва Господ, Или какво е мястото за моя покой?"
50 Ha ubbaa ta kushiyan oothabiikkinaa?’ yaagees Goday.
Не направи ли моята ръка всичко това?
51 “Hintte waanida si7onna asee? Hintte wozanay Xoossaa qaala ekkanaw ays ixxide? Hintte haythay ays tullidee? Hinttee, hintte aawatatho ubba wode Geeshsha Ayyaanaara eqetteeta.
Коравовратни и с необрязано сърце и уши! вие всякога се противите на Светия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие.
52 Nabeta giddofe hintte aawati gooddonnay oonee? Xoossaa Na7ay, Xilloy yaanayssa kasetidi odidayssata wodhidosona. Ha77i hintte iya aathi immidi wodhideta.
Кого от пророците не гониха бащите ви? а още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на тогова Праведника, на когото вие сега станахте предатели и убийци,
53 Hintte kiitanchchuwa kusheppe Xoossaa higgiya ekkideta, shin kiitettibeekketa” yaagis.
вие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте.
54 Entti hessa si7ida wode bantta wozanan Isxifaanose bolla daro yilottidi, bantta mettershshaa saxxidi manddidosona.
А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд, и те скърцаха със зъби на него.
55 Shin Isxifaanosey Geeshsha Ayyaanan kumidi, salo pude xeellidi, Xoossaa bonchchuwanne Yesuusa Xoossaa ushachcha baggan eqqidayssa be7is.
А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога;
56 “Hekko, taani saloy dooyettin, Asa Na7ay, Xoossaa ushachcha baggan eqqidayssa be7ays” yaagis.
И Рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога.
57 Qaalaa dhoqqu oothidi waassishe, bantta haythaa oykkidi issife iyaakko woxxidosona
Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него.
58 Katamaappe gaxa iya kessidi, shuchchan caddidosona. Markkati bantta ma7uwa issi Saa7ola giya na7atethaa matan wothidosona.
И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел.
59 Isxifaanosey, “Ta Godaa Yesuusaa, ta shemppuwa ekka” yaagidi xeegishin entti iya shuchchan caddoosona.
И хвърлиха камъни върху Стефана, който призоваваше Христа, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми.
60 Gulbbatidi, ba qaala dhoqqu oothidi, “Ta Godaw, ha nagaraa enttaw atto ga” yaagis. Hessa yaagidi simmida mela hayqqi aggis.
И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа.
