Thimo 31
1 Ĩno nĩyo mĩario ya Mũthamaki Lemueli: nĩ ndũmĩrĩri nditũ ĩrĩa aarutirwo nĩ nyina:
Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:
2 “Atĩrĩrĩ, wee mũrũ wakwa, ngũkwĩra atĩa, o wee mwana wa nda yakwa, ngũkwĩra atĩa o wee mwana wa mĩĩhĩtwa yakwa,
Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
3 atĩrĩ, ndũkanaitange hinya waku na andũ-a-nja, kana ũhe ũhoti waku acio manangaga athamaki.
Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
4 “Atĩrĩrĩ, wee Lemueli, athamaki matiagĩrĩirwo nĩkũnyua ndibei, ti mũtugo wa athamaki kũnyua ndibei, anene matiagĩrĩirwo nĩ kwĩrirĩria njoohi,
Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?
5 nĩgeetha matikanyue mariganĩrwo nĩ ũrĩa watho uugaga, nao magithie arĩa othe ahinyĩrĩrie kĩhooto kĩao.
Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.
6 Heaga arĩa marathira njoohi, na ndibei kũrĩ arĩa marĩ na ruo rũnene rwa ngoro;
Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
7 reke manyue mariganĩrwo nĩ ũthĩĩni wao, na matige gũcooka kũririkana kĩeha kĩao.
За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
8 “Arĩrĩria arĩa matangĩhota kwĩyarĩrĩria, warĩrĩrie kĩhooto kĩa arĩa othe anyamaarĩku.
Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
9 Maarĩrĩrie, na ũmatuĩre ciira na kĩhooto; rũĩrĩra kĩhooto kĩa arĩa athĩĩni na arĩa abatari.”
Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
10 Mũtumia ngatha-rĩ, angĩoneka kũ? Nĩgũkorwo thogora wake nĩũkĩrĩte mũno ũrĩa wa ruru iria ndune.
Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
11 Mũthuuri wake nĩamwĩhokete biũ, na ndarĩ kĩndũ kĩa bata angĩaga.
Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
12 Mũtumia ũcio, matukũ mothe ma muoyo wake, no maũndũ mega ekaga mũthuuriwe, na ndangĩmwĩka ũũru.
Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
13 Ethaga guoya wa ngʼondu na ndigi cia ũguta, agacirutĩra wĩra na kĩyo, na moko make.
Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
14 Ahaana ta marikabu cia wonjoria, tondũ athũgũraga irio ciake kuuma kũraya.
Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
15 Okĩraga rũciinĩ kũrĩ o na nduma; akahe andũ a nyũmba yake irio, na akagaĩra ndungata ciake cia airĩtu mawĩra mao.
При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
16 Ecũũranagia ũhoro wa mũgũnda mũna, akaũgũra; kuumana na ũthũkũmi wake, ahaandaga mũgũnda wa mĩthabibũ.
Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
17 Ehotoragĩra wĩra wake erutanĩirie; moko make marĩ hinya wa kwĩrutĩra wĩra.
Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
18 Nĩatigagĩrĩra atĩ wonjoria wake nĩũrĩ na uumithio, naguo tawa wake ũraaraga ũgĩakana.
Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
19 Anyiitaga mũtĩ wa kuogotha ndigi na guoko, nakĩo gĩcũni kĩa ndigi agakĩnyiitĩrĩra na ciara ciake.
Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
20 Nĩataanahagĩra andũ arĩa athĩĩni, nao arĩa abatari akamatambũrũkĩria moko make.
Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
21 Rĩrĩa tharunji yagũa-rĩ, we ndamakaga atĩ nĩĩgũthĩĩnia andũ a nyũmba yake; nĩgũkorwo othe nĩahumbe nguo cia rangi mũtune.
Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
22 Nĩatumaga indo cia kwara ũrĩrĩ wake; nake ehumbaga nguo cia gatani ĩrĩa njega, na cia rangi wa ndathi.
Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.
23 Mũthuuri wake nĩaheagwo gĩtĩĩo kĩhingo-inĩ gĩa itũũra inene, harĩa aikaraga marĩ na athuuri a bũrũri.
Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
24 Mũtumia ũcio nĩatumaga nguo cia gatani agaciendia, na agatwaragĩra onjoria mĩcibi.
Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;
25 Hinya na ũtĩĩku nĩcio nguo iria ehumbaga; nĩakenaga ategwĩtigĩra matukũ marĩa magooka.
Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
26 Aaragia ciugo cia ũũgĩ, naruo rũrĩmĩ rwake rũrutanaga maũndũ ma ũtugi.
Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
27 Nĩarũmbũyagia maũndũ ma nyũmba yake, na ndarĩĩaga irio atanogeire.
Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
28 Ciana ciake ciarahũkaga, cikoiga arorathimwo; o nake mũthuuri wake nĩamũgaathagĩrĩria, akamwĩra atĩrĩ:
Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:
29 “Andũ-a-nja aingĩ manatuĩka ngatha, no wee nĩũmakĩrĩte othe.”
Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
30 Ngoga nĩ cia kũheenania, naguo ũthaka nĩ wa tũhũ; no mũtumia ũrĩa mwĩtigĩri Jehova nĩ wa kũgaathĩrĩrio.
Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
31 Mũrĩhei mũcaara wa wĩra ũrĩa arutĩte, naguo wĩra wake ũrekwo ũmũgaathĩrĩrie kĩhingo-inĩ gĩa itũũra rĩrĩa inene.
Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.
